Велинград – мистичната СПА столица на Балканите
Велинград е райското кътче, в което се срещат лечебната сила на минералните води
и мистичният въздух на Родопа планина. Курортът е разположен в най-красивата част
на Чепинската котловина на 750-800м. надморска височина. Велинград със сигурност
е най-тихият кът в България – средната скорост на вятъра е 1м/сек. Велинград е
и един от най-слънчевите градове у нас с кристално чист въздух. Зимата е тиха
и снежна, а лятото-прохладно.
Лечебната сила на велинградските извори
Лековитите минералните води на Чепинската котловина са били известни още от древността.
Свидетелство за това са разкритите минерални каптажи и водопроводи от римско време
в кв. Каменица. Много хора от близо и далеч са идвали, за да възстановят силите
си или да се лекуват. В документ от Х век от манастира „Св. Спас” край с. Белово,
се разказва, че българските царе са идвали да се поклонят на чудотворната икона
в манастира и след това са отивали ”да се къпят на Цепинските бани”.
Интересни истории са свързани с изграждането на все още действащите 7 минерални
бани във Велинград. В квартал Чепино се намира най-старата у нас – Радонова. Според
надписът, който е бил над вратата тя е била „подновена” през 1163г. (от Егира-лунния
календар или 1749г. по християнския календар) от някой си Мехмед бин Хасан. Легендата
разказва, че той похарчил 700 гроша, сума доста голяма за онова време.
Историята за Вельова баня в кв. Лъджене гласи, че някога селският управител бан Вельо имал рани по кожата, но никакво
лечение не му помогнало. Една баба го научила да си прави бани в локва от един
топъл извор. Вельо се излекувал и на мястото на този извор издигнал баня като
извикал игумена Славе на манастира „Св. Георги” – Гергевана да освети банята.
Тя и до днес носи неговото име.
Интересното за Сярна баня в кв. Каменица е, че край нея е открит стар каптаж и строителство от тухли и сводове от римско време.
Уникалната баня е построена по проект на италианския архитект Луиджи Пиетри и
прилича на баните в Карлови Вари. Инициатор на проекта е бил цар Фердинанд. Строежът
е започнал през 1912 год. с решение на Общинския съвет и за целта имотите са отчуждени,
а някои са дарени на Общината. Банята е пусната в експлоатация 1920-1921 год .
Велинград е най-богатият на минерални води в България със 77-те си извора. Температурата
им варира от 22 до 960С. Най-горещи са изворите Мизинка и Власа. Много предания
и легенди разказват за хора, излекувани, благодарение на велинградската вода.
Различните извори покриват почти цялата гама заболявания, влияещи се от водолечение
и в трите направления – питейно, инхалационно и външно приложение. Добре повлиява
при широка гама дегенеративни и възпалителни ставни, ревматични, травматологични
и ортопедични, сърдечно-съдови, ендокринни, урологични, бъбречни и дерматологични
заболявания /вкл. псориазис, екземи и трудно зарастващи рани/, заболявания на
периферната нервна система, гинекологични /вкл. стерилитет/. Лекува хронични неспецифични
заболявания на горните дихателни пътища, подобрява кръвоснабдяването, има болкоуспокояващо
действие, добре влияе върху кожата и чрез нея върху целия организъм.
Затова Велинград е признат за СПА столица на Балканите и многобройните хотели
със своите басейни и центрове за релакс целогодишно посрещат стотици хиляди туристи
от цял свят.
Малко история
Районът е заселен още преди повече от 4000 години. Много могили, некрополи, стени
от селища и крепости доказват присъствието на тракийски племена през V-VI век
пр. Хр. Най-трайни са следите от племето беси. Според някои изследователи мрежата
от култови средища на бесите дава основание за предположение относно тяхното обособено
място сред тракийските племена – като жреци, поддържащи религиозния култ. През
римо-византийския период в района на Чепинското корито са изградени и много раннохристиянски
базилики, от които има останки в околностите на града. В началото на VI век в
района се заселват славяни от племето драговичи. Те възприели много от обичаите,
нравите и културата на траките, които им предали свои характерни черти. По-късно
славяните се смесили и с българите. Чепинската котловина е присъединена към българската
държава при управлението на кан Маламир (831-836).
По време на Второто българско царство из околността на днешния град са изградени
много църкви и манастири, повечето върху основите на раннохристиянски храмове.
Останките на някои от тях могат да се забележат и днес. Следи от средновековни
църкви има на няколко места около днешния Велинград: „Св. Спас“ (под вр. Острец);
„Никульова църква“, „Илиина църква“ – на Елин връх. На хълма „Гергьовица” е имало
манастир, разрушен при османското нашествие. Днес на негово място е издигнат параклисът
„Св. Георги“.
Велинград е създаден с решение на Министерски съвет през 1948 г чрез сливането
на три села – Чепино, Лъджене и Каменица, които сега са квартали на града. Най-старото
от тези селища е Чепино. Разположено е в близост до прочутата средновековна крепост
Сераика /Цепена/, откъдето произлиза и името му. Крепостта се споменава от византийските
писатели още през XIII – XIVв. Тя е останала в български ръце до 1657г., когато
е била разрушена. Село Лъджене е било някогашен феодален чифлик, около който,
поради наличието на минералните извори и баните, се е създало селище. Името Лъджа
– баня произхожда от там. Село Каменица е изградено след потурчването, било е
унищожавано и възстановявано. Функционирането на църквата „Света Троица” окончателно
го обособява като селище
Места, които трябва да посетите
Православен храм „Св. Троица” – най-старият действащ православен храм в Чепинската котловина. Издигнат е върху
основите на стара каменна църква в Каменица през 1816 г. Към него е съществувало
килийно училище и скривалище за оръжие на Тайния революционен комитет. Храмът
е важен духовен и просветителски център и в него се е пазил требника с летописния
разказ на поп Методи Драгинов за насилственото помохамеданчване през 17 век в
Чепинско.
Православен храм „Св. Георги Победоносец”– изграден с дарения и доброволен труд за четири години, като е завършен през
1898 г. Изографисан от Христо Попов и Петър Джамджиев. Иконостасът е дело на резбаря
Иван Косев.
Православен храм „Успение Богородично” – изграден е в местността Църквището през 1896 г. от жителите на селото само за
една година. Иконостасът е дело на майстор Йосиф и калфата му Марангозов от Пловдив.
Иконите са изографисани от Манол Моралиев от Банско. В църквата се почита и иконата
на Света Богородица, нарисувана от Станислав Доспевски.
Исторически музей-Велинград Началото на музейното дело в Чепинския край е поставено през 1909 г. от учителя
и общественик Христо Масларов. По негова инициатива към читалището в Каменица
е създаден Археологически музей, утвърден от Министерство на просвещението, а
през 1952 г. е основан и Историческия музей – Велинград, който влиза в 100-те
национални туристически обекта и в каталога “Музеите на света”. Днес в музея са
подредени четири постоянни експозиции. – Мемориална изложба “Вела Пеева”, която е посветена на патрона на града. Етнографската изложба “Планината гостоприемен дом” представя бита, занаятите, костюмите, тъканите на различните етнически групи,
населяващи Чепинския край. Експозицията “Великденски писани яйца” включва най-богатата колекция от великденски писани яйца у нас и включва експонати
от цяла България, както и от Централна и Източна Европа. Изложбата „Николай Гяуров – великият бас” е посветена на световноизвестния велинградчанин и се състои от дарени от семейството
му снимки, сценични костюми, партитури, грамофонни плочи и дори матрица на монета
сечена в Австрия с неговия лик. В залите на музея често се експонират временни
изложби, гостуващи от музеите от страната и чужбина.
Защитена местност с езеро Клептуза
Най-големият карстов извор в България с постоянна годишна температура от 8 градуса
и дебит между 580-1180 л/с. Водата се оттича през водопад в две красиви езера.
Първото е изградено с даренията на чепинчани през 1932 година, а второто 5 години
по-късно. Над езерата на площ от 412 хектара се намира защитената местност с гори
от черен бор на възраст около 150 години. В тази зона е разкрито и светилище от
6 в пр. хр на духовните водачи на Древна Тракия жреците от племето Беси. С проучването
му се е заел екип с ръководител проф. Диана Гергова.
Родопската теснолинейка
Единствената действаща теснолинейна железопътна линия в България свързва долините
на Марица и Места. Първата отсечка от гара Саранбей/дн. Септември/ до с. Лъджене
е открита на 1 август 1926 г. Линията преминава през най-високата гара на Балканския
полуостров – Аврамово – 1267м , 35 тунела, 359 моста и водостока, 26 гари и спирки,
много красиви места, исторически и природни забележителности. Описва специфични
„осморки” и „шестици”. На 3 септември 2017 г. закритата вече гара Цепина бе превърната
в Дом-музей на теснолинейката
Светилище на бесите връх Острец
До връх Острец се стига по горски път на около 6 км от центъра на Велинград.
Проучванията през 2015 година показаха, че светилището е функционирало без прекъсване
в продължение на 2000 години, от средата на ІІ хил. пр. н.е. до началото на V
в. от н.е., когато бесите – пазители на прорицалището на Дионис, приели християнството
и продължили богослуженията на новата вяра.
Реализираният проект по програмата за развитие на селските райони през 2015 г.,
даде възможност за пръв път едно от главните светилища на бесите, да бъде достъпно
за посещение. През 2017 г. НИНКН е стартирал процедура за промяна на статута на
светилището от обект с” местно” в обект с „национално значение”
Светилище на бесите – м. Св. Илия в ЗМ „Клептуза”
И за този обект НИНКН е стартирал процедура за промяна на статута на светилището
от обект с” местно” в обект с „национално значение”. Според проф. Гергова това
е сакрален обект с изключителна стойност, единствен по рода си и много полезен
за науката и за всички в България и в частност за развитието на Велинград. Светилището
е от преди 2 век пр. Хр.
Фелибелийска поляна защитена местност от 1981 година, заради находището на планинския божур с площ
от 1.2 хектара. Тук се намира и уникално дърво – Седемте братя– от един корен
излизат 7 стъбла.
Местност Куртово – намира се на около 4км от Юндола по пътя за НСБ Белмекен. Разполага със ски
писта, влек и малка конна база. Оттам тръгват няколко маркирани маршрута за пешеходен
туризъм.
Всеки може да открие своето място и да се потопи в мистичния Велинград!
Какво четем:
🔴 ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ – СТОЛИЦАТА НА ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ🔴 Идва ли пролет? Вижте какво обещават синоптиците
🔴 Все повече българи залагат на патриотичния туризъм
Източник: ПРЕСА
Коментари
Последвайте ни във facebook!
