Препиканата справедливост


Опростачените хора имат по-голям шанс в България

Ако някой се реши да пише кървава версия на прехода, да потърси връзката между престъпление и наказание в България, спокойно може да се настани на кръстовището на булевардите „България“ и „Гоце Делчев“ и да си води бележки. Районът около това място притежава зловеща карма и периодично ни поднася по някоя грозна новина, която сама по себе си минава и за оценка правосъдието, справедливостта като цяло у нас. Картината никак не е розова, а наситено червена. От нея разбираме, че саморазправата е на път да се превърне в доминираща правосъдна система в прекрасната ни България.

Преди 24 години там се разигра едно от най-безумните трагедии в българската полиция, когато когато спецченгета влязоха в престрелка с колеги от баретите, приключила с двама убити и много, много скандали. Години по-късно все още има тайни около тази случка, но крайният резултат е потулената истина. Всичко това стана, след като баретите, незнайно защо охраняваха един от емблематичните герои на прехода – вече екзекутирания Иво Карамански, заплашен за пореден път с убийство. Може би една изпълзяла новина години по-късно, дава малко светлина защо бе продуцирана тази трагедия. Карамански се оказа агент на Държавна сигурност, а вероятно след това и агент на полицията. Но кой да ти каже.

Пак на това кръстовище през 2003-а пред безсилните погледи на полицаи, контролиращи правителственото трасе бе застрелян Филип Найденов – Фатик. Според информация на полицията, човек занимаващ се с тъмния бизнес. Толкова тъмен, че намирисва на политика. Няма как да не е така, след като той беше син на легендарния Исмет Шабан Фатик – крупен търговец на оръжия, през фирми на комунистическата Държавна сигурност. Излишно е да казвам, че убийците не бяха разкрити, така както се случи и с убийците на един от най-могъщите хора в България по време на прехода – Емил Кюлев. Банкерът беше ликвидиран пак в този район две години по-късно.

Както виждате до към 2005-а трагедиите застигат главните играчи на прехода. Сетне лека полека саморазправата и личното правораздаване слиза до битово ниво и обикновените хора.

На 5-и август 2011 година младок губи управлението на автомобила си на триста метра от фаталното кръстовище, излита от пътя и прегазва две прекрасни, влюбени деца. Те умират на място. Причината за катастрофата е това, което се случва всеки ден на бул. „България“ – агресивни гонки между неуравновесени хора. В случая беемвето на виновника се блъска с ауди, двете коли са извън контрол и драмата е на лице. По-интересно е делото, което се влачеше години наред и остави обществото с горчивия привкус, че справедливост няма. Може би фактите, че обвиненото за трагедията момче е син на прокурор, условната присъда на първа инстанция, 7 години влачене по инстанциите, допринасят доста убедително за съмнения, че адекватното възмездие ще дойде.

Само няколко дни след тази трагична катастрофа красива тийнейджърка стана причина за нова двойна трагедия. Тя застава между двама приятели, като изоставя единия за сметка на другия. Епилогът е тъжен и се случва точно на кръстовището на „България“ и „Гоце Делчев“. Единият Ромео застрелва бившия си приятел, а след това се прострелва в слепоочието. Тук нещата са ясни и окончателни, но въпросите напират като летен порой в Мизия. Защо се стига до такива драми? Защо млади хора, пред които животът тепърва наглася трапезата на хубавите дни тръгват да се саморазправят, да се убиват. Как така всеки може да намери оръжие.

Още доста трагедии се случиха в този малък район около „България“ и „Гоце Делчев“, а изглежда скоро няма да имат край.

Само преди дни там се случи поредния трагичен сблъсък. Домашно куче се облекчава пред магазина в подлеза на кръстовището. Собственикът се вбесява, търси сметка на стопанина на псето и от ругатня на ругатня вади пистолет и стреля в корема на емоционалния си събеседник. Сетне знаете – единият отива в болницата, другият – в ареста. Практиката показва, че човек дори да е много нервен, дори да е много агресивен само по себе си, не стреля просто така. Трябва да има натрупване, трябва да има вътрешна ескалация на гнева, за да може един отдаден на бизнеса човек, да се вкара в такава сериозна беля.

В България от нова година работят 433 зоополицаи. Общинският инспекторат има правото да глобява собственици на кучета, които не спазват нормативите. Това обаче е една скопена система на контрол. По поляните дори и в „Бели брези“ – районът на фаталното крастовище е пълно с агресивни, ненамордени и невъзпитани кучета, още по-прости собственици, които превръщат зелените площи в особено ароматна тоалетна. Куче да нападне друго куче е нещо редовно, но няма как да го предотвратиш. Всяко едно обаждане, всяко едно търсене на съдействие от властите е кауза пердута. Всеки един разговор със 112 води единствено до покачване на кръвното и нищо друго.

Бездушието, неспособността на системата да поддържа ред няма как да не води до агресия. Агресията става начин на оцеляване – първа и най-важна ценност в българското съществуване. Крещи на улицата и ще ти направят път. Удари шамар и ще те уважават. Смажи неуверения и ще продължиш напред.

Виждаме го по булевардите всеки ден. Саморазправи, саморазправи и много жертви. Изглежда в България липсата на справедливост дава шансове на тези, които са по-агресивни, по опростачени, с по-добри позиции във властта. Няма как да уплашиш човек със съд, когато той не се плаши от възмездието. Такова не съществува във формата, която може да ни превърне в нормално общество. Споразумение с обвинението може да стопи присъдата ти за убийство в символична присъда, а с малко повече финансова подкрепа, затворът става общежитие в открит тип, а може и без охрана. Можеш да си „лежиш“ в болницата, да ти уредят домашен арест. В краен случай може и да изчезнеш завинаги в топлите страни, след каквато и да е присъда.

В такава една реалност хората се връщат към забравените инстинкти от кърджалийските времена, където трябва да си въоръжен и първо да стреляш, преди да питаш „кой е?“. Това обаче не е справедливост. Справедливостта у нас е препикана, като магазина на онзи „изплискал кофите“ магазинер от подлеза на „България“ и „Гоце Делчев“. Такава форма на справедливост се появява винаги, когато държавата отсъства от задълженията си. В такива времена виреят стрелците, побойниците. В такива времена тинейджър ще намушка друг, защото е написал нещо във фейсбук. В такива времена ще отвличат момичета и ще се гаврят с тях. В такива времена… е най-добре да не живееш на „България“, че дори и в България.


Какво четем:

🔴 От чешмата на храма Св. Панталеймон в Хисаря тече ЛЕЧЕБНА ВОДА! Изцеление са намерили...

🔴 Ето какво прави лъжица куркума на ден с организма

🔴 Спасени от горските пожари в Гърция домашни любимци намират нови домове

Източник: Труд



Коментари



горе