ДОБРОТА
Стихотворение от Петя Дубарова (25 април 1962 г. - 4 декември 1979 г.)
ДОБРОТА
От Петя Дубарова
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
Какво четем:
🔴 От хижа Момина скала до хижа Камен дел - на Витоша с деца🔴 Годината на Свинята идва! Ето какво ни очаква от 5 февруари 2019 г.
🔴 629 или 681 г.? Кога е основана българската държава?
Източник: artday
Коментари
