"Калето" - 70-вековна история, събрана край Мездра
В югозападния край на град Мездра, върху висок скалист рид, надвесен над левия бряг на река Искър е съхранена 70-вековна история, разказвана днес в Археологически комплекс "Калето".
На този кръстопът на цивилизациите са събрани останки от цялата човешка история - от медно-каменната епоха (ІV хилядолетие пр. Хр.) до Средновековието.
От тук в древността е минавал пътят, свързващ римския град Ескус със Сердика. И до сега мястото е средищно на всички пътища, свързващи Дунавската равнина със Софийското поле, Източна със Западна България.
Хълмът над река Искър е запазил следите от две последователно съществували укрепени селища от края на каменно-медната епоха и преходния период от енеолита към бронзовата епоха, които са унищожени от стихийни пожари. Този времеви отрязък обхваща края на V и първата половина на IV хил.пр.Хр.
Древните траки от племето трибали населявали местността до I век, когато селището заедно с цяла Мизия е завладяно от Римската империя.
Историята на "Калето" продължава през Античността, когато на това място са съществували римско укрепление от средата на II век, езически култов център от III век и укрепено селище от IV – VI, развиващо се през късноримския и ранновизантийския период.
Поради стратегическото разположение на римската крепост, която е най-запазената крепост от този период у нас, късноантичното укрепено селище на хълма Калето продължава своето съществуване до края на VI или началото на VII век, когато е унищожено при някое от аваро-славянските нашествия. Това слага началото на Средновековния период за крепостта и селището.
По време на Великото преселение на народите крепостта и градът са разрушавани и възстановявани нееднократно. Последната вълна от "варварски народи", дошли по тези места, били славяните. Последните антични монети, открити тук са от времето на ранновизантийския император Юстин II (565 – 578 г.) и посочват приблизителната дата на славянското заселване.
След славяните по тези земи идват Аспаруховите българи и върху руините от късноантичното укрепено селище през IX-XI век се развива старобългарско селище. Краят на старобългарската крепост и селището, известно с името Торбарица, са разрушени през XI век, когато Василий II предприема поход срещу Видин и завладява северозападните български земи.
Какво четем:
🔴 Това не са обикновени престъпници🔴 Държавата ще плаща противогрипните ваксини на хора над 65 г., реши правителството
🔴 Бомбардировката на София на 10 януари 1944 година
Източник: highviewart