Коматевските убийци - стрелби, пари и трупове като в американски екшън


Бандата на момчетата от едноименния пловдивски квартал, оглавявана от филолога Христо Бекирски, беше увековечена във факт фикшън роман

 

Тази година кървавата история на така наречените „Коматевски убийци“ ще навърши четвърт век. Макар и след толкова време, делата на няколко момчета от пловдивския квартал, дал името на бандата, все още държат влага и се помнят. Дори са станали повод за написването на факт фикшън роман, чиято хартиена версия излиза през 2007 година.

Пловдивският екшън, който, освен с пролята кръв, ще бъде запомнен с продължителна съдебна сага и осъдителна присъда срещу България в Страсбург, започва през септември 1995 година. 





Около 08.20 часа на 14 септември 1995 година братята Георги и Димитър Караджови, известни като Щъркелите, са атакувани от четирима маскирани мъже, които ги обстрелват с автомат "Калашников” и пистолет пред чейнджбюрото им „Типо”. 39-годишният Георги е убит на място. По-големият му брат е спасен от лекарите, които вадят куршум, проникнал в коремната кухина и разкъсал червата. Точно преди стрелбата сарафите пият кафе пред обменното бюро на пловдивската улица „Преслав” 40 и чакат третия си брат - Ангел. Закъснението му обаче го спасява от куршумите на стрелците, които пристигат с бяла "Лада" - комби. Сарафът Георги не се подчинява на разпореждането на коматевските бандити да легне по очи, затова те откриват непланирана стрелба. Взимат 4,5 млн. лева и изчезват.

Три месеца по-късно - на 11 декември, при нов въоръжен грабеж в Пловдив, с три куршума в гърлото е застрелян 50-годишният Вълко Челев. Собственикът на чейнджбюро „Скиптър” на бул. „Руски” е убит в 19.50 часа. Този път страшилищата от „Коматево“ си тръгват от местопрестъплението с 8 милиона.

Криминалистите бързо откриват при убийството почерка на килърите от кървавото нападение в „Типо”. Правят връзка и с по-ранно нападение, което впоследствие се оказва началото на престъпната кариера на бандата - над чейнджбюро „Каре”, което също е на бул. „Руски”. От там, около 13.40 часа на 17 август, двама маскирани задигат 2 млн. лева във валута, но за щастие, този път няма убити и ранени.

Коматевската банда отвлича и съдържателя на заложна къща Иван Казанмъшев, който е пуснат на свобода, след като заплаща 10 000 лева.

Случаят започва да се разплита половин година по-късно, когато на 12 май 1996 година в квартирата му в квартал „Кючук Париж” е намерен застрелян от упор Георги Гаджев от Раковски. Трупът е увит в килим очевидно дни след убийството, защото е започнал да се разлага. Съдебните медици установяват, че четири куршума от „Макаров” са пронизали сърцето му.

25-годишният мъж е свързан с търговия с крадени автомобили и е обявен за полицейско издирване през януари заради влязла в сила присъда за грабеж. Съквартирантът му - Красимир Делипетров - Йозо, пък е изчезнал безследно седмица по-рано. Първоначално полицаите подозират, че именно той е убил Гаджев.





Но съвсем скоро - на 14 май сутринта, тази версия отпада окончателно, след като трупът на 21-годишния Делипетров е намерен в дере край село Лилково. Оказва се, че бил застрелян още в жилището, след което пренесен там, а тялото разкъсано от вързана за врата му тротилова шашка, взривена чрез туба бензин на гърба му.

По-късно разследването установява, че по това време единството в бандата се пропуква - започват скандали за пари, а Гаджев и Делипетров заплашват, че ще проговорят пред полицията. Възможно е наистина да са го направили. Така или иначе, плащат с живота си, защото лидерът на бандата ги убива още преди да е арестуван.

Оказва се, че "мозъкът” на Коматевските убийци е 22-годишният Христо Бекирски. Той е роден в Пловдив през 1972 година, завършва Техникума по механотехника „Калинин” с отличен 5,79. Записва да учи славянски филологии, но във втори курс се прехвърля българска филология. Майка му Катя е бивша работничка в завод „Елпром”, а бащата Петър, който по-късно е привлечен като съучастник по делото, защото помага на бандата да скрие част от оръжието, е бил моряк от „Океански риболов”.

Никой от близките на Христо първоначално не знае с какво се занимава извън учението. След задържането му от квартирата му на ул. „Драговец” в кв. „Коматево” е иззета видеокасета с части от екшъни, ползвана като наръчник за грабежи и убийства.

Заедно с родителите си на същата улица живее Йордан Урумов, съученик на Бекирски от техникума. Приятелят им Костадин Танев пък е възпитаник на английската гимназия в града. В бандата влизат още Виолин Вачуров и Димитър Ковачев.

Всички те, начело с Бекирски, действат в продължение на две години. В тайници са открити над 50 килограма мощни 400-грамови пресовки тротил, куфари с патрони, автомати „Калашников” с гилзоуловители, пушки помпи, пистолети „Макаров” със заглушители, арбалети, бронежилетки, полицейски униформи, шокови палки и дори противотанков гранатомет.

Съучастниците на Бекирски твърдят, че оръжието е доставяно от него, както и че той ги е подвел и е извършил лично всички убийства.

Младежът е задържан през май 1996 година малко след като убива „пропелите“. Категорично отрича вина и твърди, че е бил натопен от другите.

На 30 август 1996 година Бекирски прави опит да избяга от следствения арест. Към 19.00 часа сержантите Георги Гочев и Сребрин Георгиев от охраната тръгват невъоръжени да разнасят храна. Сребрин влиза в единичната килия на Бекирски и се навежда да му сипе. Изведнъж Бекирски вади заострена дървена лъжица и разкъсва левия клепач и лицето му. 23-годишният мъж пада окървавен. По-възрастният му колега идва на помощ, но Бекирски забива шиш в неговото око.





"Дай ключовете от килиите, ако ти е мил животът!", заплашва арестантът ослепения и го използва за щит, когато под тревога пристигат още трима униформени. "Ако стреляте, ще го убия!”, вика отново Бекирски, осигурявайки си коридор за бягство.

Изплашен до смърт обаче, заложникът внезапно събира сили и избива острието от ръката му. Въпреки че е майстор по бойни изкуства, подкреплението успява да постави белезници на Бекирски. По тялото му остават синини, които по-късно роднините му определят като „следи от жесток побой над вързан и безпомощен човек”.

След опита за бягство Христо Бекирски е прегледан от съдебен лекар. След това е наблюдаван от фелдшерката на ареста и няма никакви оплаквания, включително пред прокурор.

Два дни по-късно се оплаква от силни болки в стомаха. Пращат го в болница. Лекарите му правят операция и установяват, че няма разкъсвания на вътрешните органи. На 8 септември обаче той издъхва неочаквано в болничното легло.

Официалната причина за смъртта му е остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност.

Семейството му подава жалба в Европейския съд по правата на човека. През 2010 година магистратите в Страсбург осъждат България да плати рекордните 80 000 евро обезщетение, плюс 11 000 евро за разноски по делото.

14 години след смъртта на Бекирски Европейският съд приема, че при задържането му са нарушени два члена от Европейската конвенция - правото на живот, както и забраната за изтезания и нечовешко и унизително третиране. Според съда разследването срещу полицаите е неколкократно прекъсвано и накрая прекратено със становище, че са действали при самоотбрана, а раните по тялото и главата на Бекирски са следствие от опита за бягство.





Искат смъртни присъди за двама от бандитите

След смъртта на Христо Бекирски разследването се насочва основно към останалите членове на коматевската кървава група. Костадин Танев е обвинен за въоръжените грабежи в “Каре”, “Типо” и “Скиптър” и на бизнесмена Казанмъшев. Срещу Йордан Урумов е повдигнато обвинение за участие в същите престъпления, с изключение на “Скиптър”. Димитър Ковачев е обвинен за опита за убийство на Димитър Караджов, а Виолин Вачуров - за нападението в “Типо” и търговията с оръжие и боеприпаси.

Прокурорът и защитата настояват за смъртни присъди за Танев и Ковачев, тъй като през 1998 година все още наказанието не е отменено. Съдът обаче решава друго. Общо 76 години затвор получават подсъдимите. Най-голямата  присъда - 22 години, е наложена на Танев, Ковачев е осъден на 20 години, Урумов - на 18, Вачуров - на 16, а бащата на Петър Бекирски получава 7 месеца. Години по-късно, след като излежава присъдата си, Вачуров отново е осъден, този път за търговия с цигари без бандерол.


Какво четем:

🔴 Юлия оставя сираче 13-годишно момиченце, след като таксиджия от Созопол я пусна в ръцете на смъртта

🔴 Испания: Маски да се носят дори у дома

🔴 Мира Добрева разкрила любовницата на мъжа си

Източник: Марица



Коментари



горе