Смаляваме се на ръст, но няма да се затрием като нация


Визитка:

Проф. Йордан Йорданов е роден на 6 ноември 1938 година

Завършил стоматология, а след това антропология

Научната му кариера започва в БАН

Дълги години е бил директор на Института по експериментална морфология и антропология при БАН

Автор е на монографии, научни публикации, пластични антропологични реконструкции на меките тъкани на главата, антропологични експозиции и самостоятелни изложби

- Проф. Йорданов, вие сте проучвали и възстановявали много образи от човешки черепи, намерени по нашите земи на хора от различни епохи. Към коя хипотеза за произхода на българите насочват антропологичните изследвания - от тюркските или от иранските племена произхождаме?

- Съвременният българин по антропологични данни принадлежи към големия европеиден ствол, т.е. генерално се отнасяме към бялата раса. Нашият народ, както и повечето други на континента притежава пъстрота от смесването на различни представители на голямата европеидна раса. През Средновековието VІІ – VІІІ век вече започват срещите с представителите на голямата монголоидна раса. Колкото до това дали сме роднини с тюркските или с иранските племена, тези понятия са по-скоро географски независими. Въпросът къде точно се срещаме с монголоидите е дискусионен. Условно за граница се приема Урал, като около ІІІ век монголоидите тръгват от долината на Байкал и се придвижват чак до Балканите, дори до средата на Европа. Намерени са останки на такива хора чак в Източна Германия, достигали са и до днешна Унгария. Към V век се придвижват аварите и прабългарите. По данни на Националната антропологична програма техни белези са запазени едва в 0,7% от населението, защото са надделели европеидите – завареното население траките и близките до тях племена, и славяните от племето смоляни, които слизат от средата на VІ век чак до Средиземно море. Следва смесването и с дошлите Аспарухови българи. От цялото това разнообразие се раждат много по-здрави хора, отколкото там, където няма такова смешение.

- Но статистиката показва, че сме една от най-болните нации в Европа?

- Като цяло сме много здрави, при българите няма характерни генетични заболявания, както за други нации. Ако не препиваме, не преяждаме и водим по-активен начин на живот, ще сме едни от най-здравите физически на континента. Освен това от разнообразието се раждат по-красиви хора. Първоначално, когато човекът започва своето развитие, е тъмен. Светлата кожа, очи и коси се явяват доста по-късно. Доминантната пигментация е тъмната, а намесилата се по-късно светла, дава красотата. И до ден днешен блондините и блондинките в България са около 7 на сто. Това са хората със светла кожа, очи и коси. Пигментната дисхармония от смесването дава по-тъмна коса, но светли очи – истинска красота. Но обратното никога не се получава. Няма руса дама с черни или тъмнокафяви очи – има ли такава комбинация, играла е химията. Смесването е един от големите плюсове на Балканите. В съвременния свят е много трудно да говорим за чисти антропологични типове, освен ако не са изолирани на трудно достъпен остров.

- Станали сме по-красиви, но дали сме станали и по-умни?

- Разбира се, че интелектът ни се е обогатил, станали сме по-умни и това е неоспорим факт. Лесно се фанатизират хора с еднаква расова принадлежност. За разлика от тях това не се случва при смесения тип. Например при нас, на Балканите, религиозен фанатизъм няма.

- Затова ли ние, българите, сме само битово религиозни и наблягаме повече на магическото в култовете, отколкото във философското им измерение?

- Може да звучи обидно за църквата, но българинът е слабо религиозен в сравнение с руснаците, например. А какво да кажем за католиците в Испания и Полша?! Там мисленето е друго, защото и популацията им е относително чиста. Не случайно по време на Третия райх фанатизираните към фашистките идеи в Северна Германия бяха много повече, отколкото в Южна, където има смесица и хората са повече към алпийския расов, а не към арийския тип.

- При развитието на света и технологиите можем ли да стигнем до момент, в който мозъкът просто ще откаже да работи на свръхобороти, няма да се правят нови научни открития, човечеството ще достигне „тавана”?

- Не само умственото, но и физическото у човека има граници. Например постиженията на американския лекоатлет Джеси Оуенс от летните олимпийски игри в Берлин през 1936 г. все още не могат да бъдат надминати. Тогава той печели спринта на 100 метра с време 10,3 сек., скача 8,08 м височина и пробягва дистанцията от 200 м за 20,7 секунди. Постижението на Оуенс е изравнено чак през 1984 г. от Карл Люис. Същото е и с ума – не можеш да надхвърлиш себе си, да надскочиш сянката си, колкото и да си рационален. Един гениален математик например е завършен на 17-18 години, защото тук няма натрупан опит, а някакво „късо съединение” в мозъка, който решава нерешима до определен момент теорема. Тази озареност се явява в ранна възраст. Навремето Съветската академия на науките имаше 18-годишен академик математик при това оценен обективно от международната математическа общност. Сега ние се шокираме от стреса, но при големите умове той дори е играел положителна роля. Великият акад. Методи Попов например е бил български посланик в продължение на седем години в Третия райх. Когато настъпва фашизмът, в знак на протест той връща лично всичките си ордени на Хитлер и се прибира в България. По времето, когато оформя и оборва теорията за свръхкачествата на арийците, той работи 72 часа без прекъсване.

- Досега са правени три големи проучвания на населението в България, през 1900– 1907, 1937 – 1943 и през 2006 година. Какво показват резултатите?

- При последното проучване изследвахме 5000 души, поравно и от двата пола на възраст между 30 и 40 години, когато процесът на растеж е спрял, а стареенето не е започнало. Наблюдават се промени от началото до средата на века. От това през 1937–1943 г., осъществено от акад. Методи Попов, се оказва, че сме си все същите. Заемаме средното място сред европейците по ръст и по тегло. Съвсем малко сме над нормата на охраненост по индекса за телесна маса. Ръстът ни е доста добър - в границите на високия ръст. Характерното е, че почти 80% от населението е тъмнокосо, тъмнокожо и тъмнооко. Не казвам черно. Остават около 15%, които са светли. Истински русите хора са около 7 на сто, най-много естествени блондинки има в София.

- Казвате, че сме се смалили. Нима прогресът забавя растежа ни?

- Все още трудно може да се направи такъв извод. При първото изследване, 1900–1907 г., се оказва, че мъжете са с ръст 166,4 см и тегло 63,49 кг, а жените съответно 155,7 см, като теглото не е посочено. Изглежда и тогава тази тема за нежния пол е била чувствителна. При изследването от 1937–1943 г. мъжете са високи 179 см и тежат 67,2 кг, а жените – 164 см и 60,7 кг. Тези стойности се вписват в рамките на доброто телосложение. При последното проучване от 2006 г. мъжете са с ръст 171,5 см и тегло 77,7 кг, а жените съответно 158,6 см и 65,3 кг. Растежът от началото на ХХ век до 40-те години в тези показатели е обяснимо – Първа световна война, малко храна, недоимък, много физическа работа. Положението в България се подобрява чак между Първата и Втората световна война, дори дотам, че изнасяме яйца за Италия. Подобрява се и храненето, резултатът се отбелязва в ръста и теглото на хората. Акселерация се получава най-често след големите световни войни, в които умират милиони хора, и след всеобхватни епидемии или големи земетресения, поглъщащи цели градове. Тя е намесата на майката природа – увеличава се ръстът, теглото, за да се компенсира хиатосът (дупката на загубата). От изследването, направено през 2006 г., се вижда, че след 1980 г. ръстът започва да се успокоява, за да стигне пак до идеалните за мъжа 171 см.

- Излиза, че колкото и да напреднат технологично бъдещите поколения, няма да са с ръста на исполини, като от изгубената книга на Енох, така ли?

- Ръстът ни се развива вълнообразно. Ако той беше векторна величина спрямо технологичните постижения, следваше да станем поне 4 м, но майката природа не го допуска, държи ни в определени граници. Факт: 172 см е ръстът на кроманьонеца, от него има 27 находки.

- И мозъкът ни ли се развива вълнообразно?

- Вероятно с времето се увеличава и мисленето. Защото имаме периоди, в които хората са достигали върха, а после за продължителен период от време – нищо. Например Варненският некропол е на 4500 години, следват траките. Такова нещо не се повтаря. От каменно-медната епоха имаме невероятни образци на лято и ковано злато, издържан геометричен стил. Изведнъж в бронзовата няма нищо от това, само едни сечива. И така спадът продължава до към XI в. пр. Хр., когато се появява ранната желязна епоха. В културно развитие човечеството неизбежно се връща назад. Потвърждение за това са практиките, свързани със смъртта. В каменно-медната епоха хората заравят своите мъртъвци под пода на жилищата си. Във времето на бронза ги погребват в ембрионална поза, защото вече вярват в прераждането. Дори заливат главата, ръцете, ходилата им с железен окис, тоест с червена минерална боя като символ на кръвта, за да вдъхнат живот на покойника. През желязната епоха труповете вече се изгарят, в римската идват погребенията.

- След смартфоните и лаптопите да не очакваме технологичен спад?

- Обективно следва да очакваме такъв спад.


Какво четем:

🔴 100 000 лв. за възпоменателен кръст събират във Велинград

🔴 400 кукери ще гонят злото в Широка лъка

🔴 Човекът, който предизвика премиерски "катарзис"

Източник: Монитор



Коментари



горе