Цигуларят Васко Василев: Семейството ми взе 36 билета за концерта


ВИЗИТКА:

Васко Петров Василев е роден на 14 октомври 1970 г. в София.

Дебютната си плоча записва едва 7-годишен, а първия си концерт пред Тодор Живков помни с куриозното разминаване между поръчките на близките му и собственото му желание – вместо апартамент малкото момче пожелало кофа сладолед от държавника.

На 10 г. Васко получава правителствена стипендия и влиза в редиците на Музикалното училище за даровити деца към Консерваторията в Москва.

През 1994 г. мести постоянния си адрес в Лондон и става най-младият концерт-майстор в историята на „Ковънт гардън”.

Към днешна дата в Япония Васко е по-популярен от българското кисело мляко, а в Испания е сред най-ухажваните водещи на мастер клас по цигулка.

На 45 г. майсторът на тънката струна от „Люлин” е най-успешния експорт на България в света на класическата музика. На 29 февруари той ще изнесе най-големия си концерт у нас, а сред гост-звездите, които ще пазят гърба му на сцената, са трима музиканти от Chambao и пианистите Кейто Сайто и Памела Никълсън.. „Монитор” го разпита за повече подробности.

 

- Васко, преди седмица се прибра от Лондон. В репетиции ли ще изкараш оставащите до концерта 9 дни? Кои от музикантите, които ще те подкрепят на сцената, са вече тук?

- До голяма степен основно времето си тук ще изкарам в репетиции, а когато не свиря, работя с екипа си по продукцията и взимаме решения, обсъждаме. Сериозен обем музика за свирене имаме и това изисква добра подготовка. От музикантите, с които ще сме заедно на сцената, са предимно хората от оркестъра, които са българи.

- Дочух, че си забравил портфейла си, но си го разбрал чак на английското летище. Преди време авиокомпания бе загубила багажа ти и се наложи да свириш в Тайланд с дрехи за 20$. Би ли споделил още случки на тема „каръка-пътешественик”?

- При времето, което прекарвам на път, това са нормални ситуации. Веднъж след дълъг полет, кацайки на „Гейтуик” в Лондон, реших да пия кафе, преди да се кача на метрото. От часовата разлика и от умората, забравих куфара с багажа си до масата в кафенето. Едва като се прибрах вкъщи си дадох сметка за това и успях да звънна и да се идентифицирам малко преди да го взривят. Обикновено нося най-важните неща като ръчен багаж – цигулка, ноти... Случи се един път да забравя нотите в самолета и беше голяма авантюра да си ги взема.

- Шоуто в „Арена Армеец” е почти разпродадено и то без предварително анонсиран репертоар. Това, в комбинация с факта, че за първи път инструменталист пълни тази зала, превръща събитието в историческо. Семейството ти е разпръснато по света, но ще дойде ли, за да те подкрепи?

- Сега ще ти кажа една тайна – 36 билета са ми поискали от семейството, затова няма места в залата (б.а. смее се). Цялото ми семейство идва – родителите ми, сестрите ми без най-голямата – Вероника, която е в Америка, дядо ми, чичо ми, семейството му, братовчеди и братовчедки... Така че това ще е своеобразна семейна среща.

- Кое е първото нещо, което ще направиш след бисовете?

- Ще разцелувам и ще прегърна всички участници в концерта, ще им благодаря... а след това – време за купон!

- След „Арена Армеец” накъде? Записваш филмова музика и концертираш изключително в Япония, преподаваш цигулка в Испания... Кое е следващото предизвикателство - лично и професионално?

- Япония... после ще видим. Имам нещо наум, но още е много рано да споделя.

- През 2015 г. празнува 20 години като концертмайстор на „Ковънт гардън”. Съвсем в началото имало ли е момент, в който си усещал снизхождение от страна на гилдията като към момчето, което идва от тъмните Балкани?

- Не, никога. Аз дойдох в Лондон от Лион, Франция, и снизхождението беше много по-сериозно, защото “любовта” между Великобритания и Франция e популярна... Истината е, че в моята професионална сфера и в оперното изкуство има Борис Христов и за всички чужденци това е България.

- Масово е схващането, че българите в чужбина са разединени, живеят на социални помощи и се стараят да се прецакат взаимно. Твоят опит какво показва? Вярно ли е, че байганьовщината избива сред нашенците най-вече зад граница?

- Моят опит показва противоположното, от познатите ми в строителния бизнес в Лондон, например – те си помагат и се подкрепят, даже имам приятелки, които си купиха билети за концерта и ще летят специално до София.

- Кои са негативните и позитивните промени в страната ни, които регистрираш с всяко свое идване тук? Като инфраструктура, ниво на услугите, маниер на общуване ако щеш...

- Не мисля, че мога да съм обективен. Моят поглед към страната ни е смесица от носталгия, вълнение и особено динамична смяна на среда и нямам този краен поглед за негативност и критика. Преди няколко дни например ходих до Витоша и ми направи силно впечатление колко е чисто и добре поддържано. Според мен трябва да си дадем сметка, че това, което ни заобикаля, е част от нас – парковете, тротоарите, улиците, общите части в блока са част от нашето решение как да се отнасяме към тях. В крайна сметка не може всеки кмет да дойде и да ти измете пред входа.

- Горд си с достолепната възраст и духа на дядо си Васко, на когото си кръстен. Някога чул ли си от него да се оплаче за статута си на пенсионер, или за каквото и да било в държавата?

- Никога. Нито е мрънкал някога, нито е имал претенции за нещо.

- Какво се случва с идеята ти да го срещнеш с кралица Елизабет, щом навърши 100 – в Англия има традиция тя да праща телеграма на всеки столетник?

- Едно по едно – първо те да си изпълнят своята част, а след това и аз. Държа на обещанието си!

- Далече ли е моментът, в който ще събереш смелост да приготвиш сам романтична вечеря за половинката си Томо? Какво би включвало менюто, освен баницата, с която вече се справяш?

- Meшана скара, кебапчета, люти чушки...

- На какъв етап е работата по преиздаването на биографията ти „Васко @40”? Коя случка ти е най-любима от този период?

- Книгата е в печатница вече. Променихме формата, дизайна и разбира се, добавихме последните 5 години. Решихме с екипа ми да вземем малко по-авангардно решение за този послеслов – ще видите в книгата.


Какво четем:

🔴 Баба Марта връзва по 500 лева

🔴 Смаляваме се на ръст, но няма да се затрием като нация

🔴 100 000 лв. за възпоменателен кръст събират във Велинград

Източник: Монитор



Коментари



горе