Дневникът на Боян Петров: Върхът е връх, когато стъпиш на върха


В поредната и последна от Анапурна серия от репортажи алпинистът Боян Петров разказва за заключителния опит за изкачване на върха, който завърши с успех.

Петров откри сезона при осемхилядниците, след като изкачи Анапурна на 30 април. На 1 май той успя да слезе безопасно в базовия лагер, за да се възстановява и да мисли за следващата си цел от пътуването до Хималаите - петия по височина връх Макалу.

Биологът и зоолог от Природонаучния музей вече има шест осемхилядници в актива си, като целта му е да стане първият българин, стъпил върху всички 14 най-високи върха на планетата.

Дневникът на Боян Петров от Анапурна - изкачването

Всички прогнози, които получихме преди 27 април показваха повече или по-малко хубаво време около Великден, 1 май 2016 г. Преглеждайки и анализирайки много източници обаче Деян Петков настоя, че и на 30 април ветровете ще бъдат под 40 км/ч. За мен това означаваше само едно - че най-накрая е дошъл моментът за финална атака.

Дневникът на Боян Петров: Върхът е връх, когато стъпиш на върха

Руснаците се движат на челници, малко преди изгрев слънце. Върхът е силно вдясно на снимката.
Фотограф: Боян Петров


27-29 април: На 27 април тръгнах направо за лагер 2 с двамата руснаци - Дима и Саша. Вървях много бързо и за под шест часа се качих до лагера. Условията през следващите дни бяха отлични откъм количество и твърдина на снега и леда. На другия ден продължих към лагер 3, което е най-тежкият преход за цялото изкачване - над километър много стръмен лед. Цепнатина, която минава през този лагер се беше отворила още, така че самото движение в лагера изисква да си осигурен с въже. На 29 април стигнахме до щурмовия лагер 4 (7000 м). Руснаците искаха да са качат до още по-горния лагер 4, който се намира на 7300 м, но така и не им стигна времето. Аз вече имах две нощувки на този лагер и знаех, че от него върхът си е напълно постижим.

30 април: През нощта вятърът утихна и руснаците се изнизаха в атака към 2.30 ч. сутринта. Аз закъснях нарочно, за да може да се движа повече време по светло и за да ме грее повече време слънцето. Тръгнах нагоре в 3.45 ч. при ясно време и температура -23 градуса. През последните дни така добре бях "загрял", че скоростта ми без раница не беше по-малко от 150 м/денивелация в час над 7000 метра.

Дневникът на Боян Петров: Върхът е връх, когато стъпиш на върха

Българското знаме се развява на Анапурна 1, 27 години след първото изкачване на българи
Илюстрация: Боян Петров


След около час и малко, малко преди изгрев застигнах и задминах руснаците. Излязох над точката, която максимално бяхме стигнали на предната атака на 16 април и видях, че оттам тепърва ми предстои трудния траверс към кулоара, който "отключва" върха. По фирн и заледени участъци бързо набирах височина, особено след като ме огря слънцето. Разстоянието обаче не беше хич малко и времето си минаваше. Към 12 ч. бях в основата на кулоара. Мислех, че ще го кача за около час, но това се размина с реалността. Оказа се, че е над 50 градуса наклон, пълен е с дълбок сняг и денивелацията до върха беше малко над 200 метра. Трябваха ми два часа, за да го изгазя до горе. И именно в тези два часа дойдоха облаци, които затулиха всички гледки, които очаквах да видя на юг.

Върхът представлява почти хоризонтален, много остър гребен с 3-4 възвишения. Аз знаех, че като изляза на гребена трябва да тръгна наляво. Така и направих и наистина формата на това възвишение беше именно тази, от която бях виждал снимките на французите първопокорители (1950 г.). И така около 14 ч. на 30 април, 27 години след първото и досега единствено наше изкачване развях българското знаме на 8091 метра - Анапурна I. Сняг се носеше отвсякъде, гледки на юг нямаше никакви, но все пак на север, към нашия базов лагер имаше известна видимост.

Дневникът на Боян Петров: Върхът е връх, когато стъпиш на върха

Руснаците Димитри Синев и Александър Лутохин се изкачваха прекалено бавно, за да успеят да направят върха през този ден. Малко след като направих снимката, те взеха правилното решение и се върнаха назад.
Фотограф: Боян Петров


Заради снега и облаците не стоях много дълго време. Малко снимки, малко видео, накрая скъсах една от мартениците на ръката си и я оставих на едно бамбуково колче, като доказателство, че съм бил горе.

Тръгнах да слизам и около 15 ч. видях руснаците на 200 метра от началото на кулоара. Казах им, че с тази скорост нямат никакви шансове и по-добре да се откажат- прекалено бавни бяха. С изцедени почти до край сили, към 18 ч. успях да се смъкна до палатката си лагер 4. Там поне четири екипа се готвеха за начало на изкачване. Всички с кислородни бутилки и шерпи. Към 19.30 ч. всички тръгнаха нагоре за щурм. Щяха да катерят цяла нощ и в ранната сутрин на следващия ден се надяваха да са на върха.

Дневникът на Боян Петров: Върхът е връх, когато стъпиш на върха

"Горният" лагер 4 се намира на 7300 м и оттам атакуват много от алпинистите
Фотограф: Боян Петров


Основната задача на тази експедиция беше изпълнена - успешно изкачване и слизане от Анапурна I - първият изкачен осемхилядик и най-смъртоносния измежду тях. Днес на слизане беше Великден в България и нито за момент не се разсеях. Слизах над седем часа с тежка раница и много внимавах къде стъпвам и за какво се хващам.

Вече съм в базовия лагер, отвсякъде ме поздравяват, че съм "открил" сезона, а аз вече си мисля за следващата цел за тази година. След 2-3 дни ще кацнем в Катманду и оттам след като проуча и уредя всички формалности трябва да замина за Макалу (8485 м).



Какво четем:

🔴 Две братски села - с различна религия, но с една кръв и една съдба. В Гоздевица живеят мюсюлмани, а в Гудевица – християни

🔴 Пещери, язовири и легенди на "входа" на Западните Родопи

🔴 Проф. Александър Чирков: Лекарите трябва да са в крачка с най-новото в медицината

Източник: Дневник



Коментари



горе