Антим I съобщава на Европа за клането в Батак


Какви чудеса се случват в духовните съкровищници на България? С кои от манастирите си се гордеем най-много и искаме светът да научи за тях? Това ще кажем всички ние в кампанията "Чудесата на България". Тази година акцент в нея и в националното гласуване ще са манастирите. Страната ни има близо 200 свети обители, 80 от които действащи. "Стандарт" започва да ви разказва техните истории в най-новата си рубрика "Духовните чудеса".

Тази година не можем да се оплачем, че не е наситена с годишнини, особено пък такива, свързани с духовността и бита ни. Преди няколко месеца отбелязахме 1100 години от успението на св. Климент Охридски, който и до днес си остава най-големият просветител и вдъхновител на народа ни. Неслучайно Алма матер носи неговото име. След това пък отново с духовна радост посрещнахме 1070 г. от успението на друг духовен великан - св. Йоан Рилски, който е покровителят на нашия народ. Миналата седмица отбелязахме 200 години от рождението на един друг голям духовник - Екзарх Антим I.

Ако не сте запознати с историята на Антим I, може би и вие като мен бихте възкликнали: че какво толкова му е специалното? Ето неговата история.
Антим е роден през 1816 година в Лозенград, Османска империя, под името Атанас Михайлов Чалъков. Родителите му произхождат от село Татарлар, Лозенградско. Замонашва се в Хилендарския манастир, където приема името Антим (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя - Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843 - 1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856). След завръщането си от Русия става преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на остров Халки. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. В 1862 година е екзарх в Сисанийската и Корчанската епархия, а на 20 декември 1862 година е изпратен в проблемната за Патриаршията Поленинска епископия, управлявана от българина Партений Зографски. През 1868 става Видински митрополит. Още през същата година Антим се отказва заедно със своето паство от ведомството на Цариградската патриаршия и
се присъединява към Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски
заедно с тях подписва изложение до Цариградския патриарх. Антим е сред тримата учредители на Българската екзархия. През 1870 г. свиква Първия църковно-народен събор, който трябва да приеме устав и да избере български екзарх. На 20 февруари същата година излиза султански ферман за учредяването на Българската екзархия. През март 1871 г. митрополит Антим е избран за член на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г. Впоследствие е избран от Църковно-народния събор за български екзарх. Трябва да се отбележи, че свиканият през февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх Ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта. На 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран Видинският митрополит Антим I.
Активният и просветен екзарх
играе съществена роля в борбата
с униатската пропаганда
за изграждане на Екзархията и за духовно-културно-просветното издигане на българския народ. След жестокото потушаване на Априлското въстание и Баташките кланета през 1876 г., по инициатива на екзарх Антим I са събрани доказателства за турските жестокости в Перущица и Батак. Екзарх Антим I ги обобщава в доклад, изпратен до посланиците на великите сили в Цариград. Той уведомява и правителствата им за турските жестокости, като на свои разноски изпраща Марко Балабанов и Драган Цанков в Западна Европа, а сам оглавява делегация до турското правителство в защита на българския народ.
Дейността на екзарх Антим I води до свиквaнето нa Цaригрaдскaтa послaническa конференция през декември 1976 година. Екзархът връчва на конференцията мемоар, с който
иска да се подобри участта на българския народ
като му се даде автономно управление в областните му граници, определени с фермана от 28 февруари 1870 г. Великият везир Мидхат паша иска екзархът да оттегли мемоара и да го замени с друг, подобен на другите патриарси - в смисъл, че техните народи са доволни от мира и правовия ред в Отоманската империя. "Не мога да изменя мемоара си", заявява категорично екзарх Антим. "Как мога да бъда благодарен на правителство, което коли, беси и притеснява тъй жестоко българите. Не, аз няма да изменя на народа си!" Конференцията взима под сериозно внимание мемоара на Екзархията и се изказва в полза на българския народ. Решението на конференцията обаче не се прилага и става причина за печалния край на екзаршеското служение. На 14 април 1877 г. с везирска заповед Антим I e свален от екзархийския престол. След кратък съд Мидхат паша го осъжда на смърт за държавна измяна. След преврат в Отоманската империя присъдата е заменена със заточение. Малко по-късно, на  17 юни 1877 г. екзарх Антим I е изпратен в Анкара, Мала Азия.
Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878) и отново поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на Първото велико народно събрание (1879).
По време на Сръбско-българската война от 1885 година и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на река Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите: "Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска".
На 1 декември 1888 г., екзарх Антим I предава Богу дух в град Видин и е погребан, както споделя Видинският митрополит Неофит, "с подобаваща за сана и заслугите му към българската държава, народ и Православната ни църква церемония в старата черква "Св. вмчк Пантелеймон".
В негова чест са кръстени селата Антимово в община Видин, Антимово в община Тутракан и Екзарх Антимово в община Карнобат. През 2006 г. на него е именуван връх Екзарх Антим I на остров Смит в Антарктика.

Ангел Карадаков


Какво четем:

🔴 Защо ви е България? Собствената ви огромна земя е бунище

🔴 Даниел Митов: Мнението на руския депутат Толстой е арогантно и категорично погрешно

🔴 1300 деца във Варна събраха 7 тона хартия и спасиха 91 дървета

Източник: Стандарт



Коментари



горе