Словакия: Българите ни догониха по заплати, а преди 20 години бяха 3 пъти по-бедни

Два месеца преди приемането на еврото в България словашкият вестник „Хосподарске новини“ направи репортаж от страната ни за живота на хората, техните доходи и разходи и ги сравни с официалните статистически данни, касаещи Словакия. От проучването им в България става ясно, че макар преди двадесет години българите да са имали цели три пъти по-ниски заплати от словаците, днес разликата е само около една четвърт. Номиналните данни произтичат от заплатите в стопанството според статистическите институти на двете страни. Освен това в България цените са по-ниски, а поради по-топлия климат — и потреблението на енергия е значително по-малко. Резултатът от всички тези фактори е, че българите догонват словаците икономически, пише Актуално.
Европейската статистическа служба публикува данни за 2023 г. относно доходите на жителите, като взема предвид и разходите. По тези данни Словакия се оказва почти на опашката на ЕС. Евростат отчита доход на словак, изчислен по паритета на покупателната способност, от 1971 евро месечно. Изчислен по този начин, българинът средно разполага дори с повече пари – 2016 евро. Изненадващо, гърците са последни с 1710 реални евро. Макар Институтът за финансова политика към словашкото Министерство на финансите да е изразил резерви, че Евростат преувеличава, експертите признават, че Словакия действително започва да изостава.
По същото време, когато „Хосподарске новини“ публикува репортажа от България, премиерът Роберт Фицо коментира политическата ситуация, като акцентира върху опозиционните политици. Във видео в социалните мрежи лидерът на „Смер“ засегна и сравнението на жизненото равнище между словаци и българи. „Когато свършат аргументите, идва бомбастично заглавие, че българите имат по-висок стандарт на живот от нас. Обичам българите и им желая всичко най-добро. Подкрепихме ги за влизането в еврозоната и имаме отлични отношения с тях“, заяви той.
„Но бих искал да помоля антисловашките елементи в антиправителствените медии и опозицията, не злоупотребявайте със словашко-българските отношения и с необективните информации за примитивна пропаганда,“ заяви премиерът, като същевременно поздрави българския парламент, че е създал комисия за разследване на семейството на Сорос в България.
Какви са фактите за жизненото равнище в Словакия и България?
Какво показват фактите при сравнение на доходите и разходите на словаци и българи? Българите печелят с една четвърт по-малко, но и харчат значително по-малко за енергия от словаците. Според портала energy.at-site.be, потреблението на енергия на среден член на българско домакинство е 10 киловатчаса енергия на ден, докато словакът потребява почти 16 kWh. Това включва отопление, осветление, уреди, охлаждане и други дейности. Най-голямата разлика е при отоплението – българите имат по-добри условия благодарение на по-благоприятния климат през зимата.
Освен това ценовото равнище в България е по-ниско от Словакия. Според данни на Евростат, един киловатчас електроенергия за по-големите домакинства през първото полугодие на 2025 г., струва в Словакия почти 19 евроцента, включително всички данъци, докато в България – 13 евроцента.
За словашките домакинства основното гориво е природният газ, който благодарение на държавните субсидии е по-евтин, отколкото в България – 5,9 евроцента за киловатчас срещу 7,6 евроцента в България. Но газът съставлява само около 3% от енергийния баланс на българските семейства. Освен това, българите зареждат автомобилите си по-евтино – бензинът тук струва около 1,20 евро за литър, докато в Словакия е над 1,50 евро. Като цяло ценовото равнище за 2024 г., според Евростат е 81% от средното за ЕС в Словакия и 60% в България (при средно 100% за ЕС).
Българите по този начин догонват Словакия през последните двадесет години. В момента инфлацията в България е близо 6%, а в Словакия ръстът на цените е над 4%.
„Климата не можем да променим – българите винаги ще отопляват по-малко от словаците. Но можем да инвестираме в енергийна ефективност и спестяване, за да намалим този недостатък. Жизненото равнище е в ръцете на правителствата – те определят качеството на бизнес средата, привличат инвестиции, определят данъчната тежест и разходите за държавата. Сравнения за това колко време работим „за себе си“ и колко „за държавата“, вече има много, но положението в тази насока от гледна точка на хората се влошава“, заключава словашкото издание.
Какво четем:
🔴 На 14 ноември имен ден празнуват 5 прекрасни имена🔴 Tъжна вест: Внезапно почина емблематична личност за Стара Загора и родния спорт
🔴 Светльо Витков: Селяндури, отивам в манастир Снимка
Източник: Petel
