Пет важни извода от сезона на Григор Димитров
В последната седмица на октомври Григор Димитров влиза в турнира във Виена от ранг 500, като след него го чакат само още две участия до края на годината.
Ето пет, които може да претърпят леки изменения до последния удар по топката вв Лондон през ноември, когато е Финалният "Мастърс" за 2017 г.
За генерални изводи може и да е малко рано, но белезите на прогреса и тенденциите, които тази година ще нанесе в кариерата на Григор са съвсем видни.
Ранглистата не лъже
Това е доказано, както е с и класирането във футбола. "Не ни върви, а онези са късметлии"... Празни приказки. В спорта точкуването и класиранията отдавна са работеща система.
Щом си в топ 10, значи си играч от каймака на тениса. Григор се задържа там вече месеци, като тенденцията категорично е да иде още нагоре, което ще се случи още следващата седмица. Осмото място не се дължи само на травмите на хората край него в ранглистата, въпреки че и такива мнения прочетохме и чухме.
Ключовата дума е постоянство, а Димитров, с малки изключения (на клей най-вече) го държи здраво като стандарт през годината.
Немалко значение за това има и работата с треньора Дани Валверду, която продължава вече година и половина. Дълго партньорство, което дава резултати и сигурност. Явно Григор намери точния човек, след като смени няколко пъти щаба си през периода от 2014-а до 2016 г.
Баланс победи/загуби
За момента той е 43-18, като най-доброто постижение на българина е 45-18 през 2014 г., която бе несравнимо най-добрата в кариерата му до преди настоящата.
Можете да се обзаложите, че победите ще са повече в края на 2017-а, защото и Виена, и Париж, а дори и Лондон, дават основание да се надяваме на поне по една такава.
Всъщност сравненията с 2014-а ще стават все повече, защото и финалите и титлите са в паритет към момента с 2017 г. - 3 спечелени трофея и 1 загубен на финала.
Е, разликата е, че сега Димитров има още три турнира пред себе си и може да подобри най-доброто си постижение.
Проблемът с психиката и манталитета май е в миналото
Често през годините от 2012-а насам това е основното обвинение (от специалисти и неспециалисти) към Григор Димитров. "Няма характер, огъва се, липсва му психика за големите мачове..." Знаете. Чували сте, чели сте.
Само че през тази година световният №8 срина два пъти един от най-неудобните си съперници - Хуан Мартин дел Потро, като и в двата случая не се огъна в трудни ситуации.
Обратите не бяха никак редки през годината за Григор, а коравите му мачове с ужасно силния Надал в двата турнира в Китай доказаха, че проблем в главата няма. Те не бяха загубени заради срив или огъване на българина. Малки детайли ги пратиха в ръцете на световния №1.
В добавка, една статистика: Димитров е втори след Рафа Надал в процентите (47.9%) удържан сервис гейм от 15-40, което се счита за сериозен белег за психическа устойчивост.
Първа титла в "Мастърс 1000" и Финал в Лондон
Наградата за добрата година на Григор Димитров ще е достигането на Финалния "Мастърс" в Лондон, което досега той не бе правил. Заслужи си го с резултатите и постоянството.
Победата му в Синсинати донесе първи трофей от турнир "Мастърс 1000", друг повод за оптимизъм, заградено с кръгче постижение или - наречете го както искате.
Предстои предизвикателството "трофей от турнир в Големия шлем", което категорично разделя играчите-шампиони от тези, които остават просто отлични тенисисти.
Както и при ранглистата (виж по-горе), случайни шампиони в Шлема няма. Това е следващата цел пред Григор.
Предстои много по-трудна година
Започваме именно от предизвикателствата. Най-голямото е да се затвърди това, което имаме като впечатление и изводи от 2017 г.
Опитът е на страната на Григор, който не успя да задържи нивото от 2014 г. през следващата и пропадна, не само в ранглистата.
Доказването и надграждането през 2018-а ще е много тежка задача, защото в тура се завръщат Ноле, Мъри, Стан Вавринка, Раонич, Нишикори... Всички те ще са презаредени, гладни за рестарт след травмите и изключително мотивирани.
А и Димитров ще има доста точки за защитаване заради добрите си игри от тази година.
Но нали именно това е идеята - спортът, както и животът, са постоянно доказване и защитаване на име, репутация и постижения.
И усъвършенстване.
Какво четем:
🔴 Образователният модел "Сендов"🔴 Когато във всяко село имаше училище и детска глъч
🔴 Българин грабна голямото отличие „Музикант на годината“ в Канада
Източник: Дир.БГ