Три жени - Снежана, Петя и Романьола, са музите на Евтим Евтимов
Евтим Евтимов не можеше да твори и дори да живее, ако до него няма жена, в която е силно влюбен и която му е вярна муза.
Това твърдят хора, които познаваха отблизо този майстор на любовната лирика.
Големият поет почина в съня си рано сутринта на 8 юни 2016 г. в болница “Сердика”. На 28 октомври същата година щеше да навърши 83 години. Почитателите му отдадоха последна почит в Народния театър вчера.
Евтим Евтимов ни остави над 40 книги с поезия, проза и публицистика. С композитора Тончо Русев сътвориха повече от 100 песни, повечето от които отдавна са се превърнали в хитове.
Поезията и любовта, любовта и поезията са двата кита, с които Евтим Евтимов преплува живота си и замина за отвъдния свят.
Самият той казваше: “Любовта и поезията са едно и също нещо. Любовта е поезия и поезията е любов.”
При него любовта изпреварва поезията. Когато е в 9 клас, значи 15-16-годишен, Евтим вижда момиче от съседния клас и нещо трепва в душата му. Може би първият любовен порив? Младежът споделя за девойката с приятелите си.
“Как ще отидеш при
нея с тези кърпени
дрешки, бе?”,
смеят се те. Той й пише писмо, но тя не му отговаря. Никога и не разговаря с нея. Но въпреки несподелената любов той й посвещава едно от първите си стихотворения.
най-голямата любов е несподелената.
Някъде по това време, по собственото признание на Евтимов, пророчицата
Но преди това... Ах, преди това той е
безмилостно улучен от стрелата на Купидон.
Щастливката се казва Петя Йорданова, поетеса и секретар на Дома на учителя в София.
Или, както би казал един сицилианец, когато срещне хубава жена - сякаш го поразява мълния.
А само месец по-късно й посвещава новото си
любовно откровение - “Обич за обич”,
публикувано във в. “Пулс”. Петя Йорданова също му посвещава стихове.
На 11 август 1967 г. той пише следното стихотворение:
Нека спрем да надничаме през ключалката в живота на двама души, които се обичат истински, и да оценим по достойнство два факта, за които трябва да сме благодарни на Петя Йорданова.
Първият. Тя го спасява от безпаметните запои, които често организира Джагаров в ресторанта на СБП, наречен “Тихият кът”. В компанията влизат Стефан Гецов, Георги Свежин и др. И го дисциплинира за повече творчество. Сам Евтимов признава: “Петя ме спаси от бохемските грешки, когато дойдох в София и и попаднах в необичайна за мен среда...”
Вторият. Петя е истинска муза за поета и вдъхновеното му перо съчинява най-силните любовни стихотворения в българската поезия. Родени от връзката му с Петя са книгите с любовна лирика “Нощи”, “Горчиво вино”, “Съновник”, “Обич за обич” и др.
Аз назаем не съм
те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой
да ми връщаш.
Мен ми стига,
че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш
на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти
нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма
да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма
да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж
да целуваш,
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
Това стихотворение вдъхновява Тончо Русев и той сътворява една от най-прекрасните си песни.
През есента на 1993 г. Петя се разболява тежко и Евтим Евтимов урежда лечението й в Правителствена болница. Всеки ден е при нея с изключение на четвъртък, когато е денят за съпруга и близките й.
На 21 октомври Евтим й носи чай, за който го е помолила, и я намира издъхнала. Погребана е в Кокаляне до баща й. Евтимов разлива чая върху гроба. И двамата със съпруга на поетесата се прегръщат.
Смъртта слага точка
на битката за сърцето
на любимата жена.
Трийсетгодишният любовен тригълник отива в историята...
Евтим Евтимов преживява много тежко загубата на Петя, която макар и без сключен брак, нарича своя съпруга.
Изпада в депресия, думите за поезия трудно му се подчиняват.
От тази “черна дупка” го изважда друга поетеса - Романьола Атанасова. Тя е на 45 години, също е омъжена, но не може да устои на обаянието на 65 годишния майстор на любовната лирика.
През 2004 г. двамата се венчават в черквата “Успение Богородично” в с. Купен.
През 2006 г. поетът издава “Жени, целунати от Бога” 1 и 2, посветени на жените съдби в живота му.
Първата е за Петя Йорданова, втората - за Романьола Мирославова.
През 2009-а, когато е на 70 г. поетът признава, че
любовта е най-големият му грях, заради който е
готов да иде и на Страшния съд.
Но Бог не може да наказва за любов. А Бог наказва ли за изневяра? “Не съм се срещал с нея, не знам”, отговаря поетът и добавя: “Изневярата аз не я приемам...”
Романьола почина от рак само две седмици след Евтим Евтимов.
Дали поетът не избърза да си тръгне от този свят, за да изпревари Романьола, страхувайки се да остане сам след смъртта й?
Не знам.
Сбогом, поете. И знай, че името ти ще се помни и споменава, докато има българи, които пеят “Обич за обич”, “Високо, високо”, “Ако ти си отидеш за миг”, “Горчиво вино”...
Горчива обич нека ме опива.
От старите винари
още знам,
че истинското вино
е горчиво.
За подсладено -
няма да те дам!
Бъди в живота ми
като калинка,
излитнала от
топлата ми длан
към някоя звезда
под свода синкав,
в която винаги
ще бъда взрян.
Бъди една светкавица
голяма,
която нощем пада върху мен,
душата моя да превърне
в пламък
и всяка нощ
да светя като ден.
Бъди и грешна ти,
бъди и права,
бъди и с гневни и добри очи,
но всякога си остани такава,
дори когато много ми горчи.
Горчива обич нека ме опива.
От старите винари
още знам,
че истинското вино
е горчиво.
За подсладено -
няма да те дам!
Какво четем:
🔴 Почина акад. Стефан Воденичаров🔴 Божков оцелява като по чудо в няколко атентата
🔴 Попариха българските тираджии! Какво следва?
Източник: spomen
Коментари
