Българинът, който прекоси Азия с кон, камила и магаре
Само за едно година - между 2009 и 2010 година скулпторът Кирил Кузманов е изминал 55 хиляди километра в Азия. Пътувал е пеш, на стоп, с кон, камила, магаре и камиони. Обикаля цяла Централна Азия, Китай, Индия, автономния район Тибет, Кашмир и дори кралство Мустанг, което е част от Непал. Сега Кирил Кузманов е един от тримата творци, поканени за първата резидентна програма на Пловдив. Според нея, те ще живеят за известно време, а след това трябва да направят някакъв проект, свързан с популяризирането на вечния град.
Кирил Кузманов завършва скулптура в Националната академия „Николай Павлович” в класа на проф. Емил Попов. Работи обаче по различни проекти, които са по-скоро концептуално изкуство. Зад всяка негова идея стои някаква политическа кауза. Дългото му азиатско пътешествие се казва „Неопитомим е вятърът”. По време на престоя си в Пекин Кирил Кузманов прави проекта си „Кой контролира контролиращите”. Показа го като част от фестивала „Седмица на съвременното изкуство” в Пловдив.
За да го осъществи, в Пекин наел от един стар китаец велосипед от 60-те години. След това купил от модерните сега китайски мегафони, с които можеш да запишеш 10-15 секунди запис.
Записал въпроса „Кой контролира контролиращите” на мандарин, който звучи така: „Шей лайт кунджа кунджа джъ”. Яхнал велосипеда и тръгнал към площад Тянанмън. Точно тогава се падали 20 години от студентските бунтове и 60 от обявяването на Китайската народна република.
„Беше доста рисковано. Това е едно от най-охраняваните места в света. Нямаше как да предвидя каква ще е реакцията на местните сили за сигурност. Направих го девет месеца след Олимпийските игри. Ситуацията беше особена”, спомня си Кирил Кузманов. На известния площад има алея за велосипеди.
Минава се през бариера с милиционери. Само пресичането на Тянанмън отнема няколко минути. Кирил стегнал с тиксо камерата си, за да го снима и включил мегафона, докато се движил. Никой от китайците не му обърнал и грам внимание. Така модерното изкуство било размазано от непобедимия китайски соцреализъм.
„Това не е арогантност към властта. По-скоро имам критически подход. Този въпрос може да се зададе във всяка една точка в света - в България също”, убеден е Кирил. С този свой видеопроект участва в много международни изложби.
Между 2009 и 2010 г. изминал 55 000 километра по суша съвсем сам. В Индия навъртял 12 000 километра с мотор. Купил го изгодно на пристигане и го продал, като напускал страната. „С парите от мотора се върнах у нас”, спомня си той. Пътешествието му започнало от България. От Турция поел към Централна Азия. Минал Казахстан, Киргизстан, Сибир и Алтай.
Влязъл в Западна Монголия. „Минах 2600 километра през пустинята Гоби. Там се пътува с уазки, джипове и коне. Ползват си руските машини и знаят как да ги поправят”, разказва скулпторът. За него Монголия е една от най-спокойните страни. „Единственото място, където има нещо, наподобяващо престъпност, е в Улан Батор.
В другите части хората са заети - имат си стада и трябва да си организират живота от сутринта. В България съм имал много повече проблеми, свързани с кражби, отколкото в Азия”, казва той. От Монголия пресякъл цял Китай и стигнал до границата с Мианмар. После потропал на портите на будисткото кралство Мустанг. То е част от Непал. „Като ученик се бях запалил по пътеписите на френския антрополог Мишел Пасел. Много ми бе интересно да видя това място”, обяснява творецът.
В Тибет влязъл със специално разрешително от Китай. Два дни преди да мине границата, я затворили заради 60-годишнината от обявяването на Китайската народна република. Чакал 40 дни в Сечуан и Юнан.
После пътешествието му преминало през индийския щат Кашмир. Бил близо до фронтовата линия. „Има такива тъжни места - при 7 милиона души население има по 1 милион индийска и пакистанска армия. Затова и по цялата каракорумска-хималайска верига няма фиксирана граница между трите големи държави”, разказва той. Не минал единствено през Пакистан, защото през 2009 година "Ал Кайда" започнала атентати срещу чужденци и забранили влизането на всякакви западняци.
Кирил Кузманов е роден в София, учи в гимназията в Смолян и сега живее в Лондон. Преместването в британската столица станало постепенно. Преди години, когато "Капана" в Пловдив още беше място за занаятчии и бай Димо Ковача правеше огради от желязо на ул. „Кирил Попов”, той прави своя Проект 0. В него поставя 50 двойни огледални елемента на ул. „Златарска”. Сега се връща като участник в резидентната програма. Не казва какъв ще е новият му пловдивски проект. „Ще е между Дановия хълм и Трихълмието и ще е свързан с пловдивския ландшафт, географски особености и 8 хиляди години история”, казва Кирил Кузманов.
Лондон е за банкери, не е за артисти
Лондон се превръща във все по-корпоративно място, убеден е Кирил Кузманов. Това се усеща особено силно последните 10 години - самият живот става все по-скъп. Хората, които са свързан с хуманитарна дейност или изкуство, а не работят н сферата на финансите, усещат промяната.
„Промяната не е много към добро - няма регулации през данъчни политики какво количество недвижима собственост можеш да придобиеш. Във Франция не е така. Там, ако имаш второ, трето или четвърто жилище, самата му данъчна оценка става прогресивна. Това само по себе си прави регулация. В този 10-милионен Лондон изчезва възможността хората с по-скромни доходи да могат да си вземат заем за жилище”, разказва Кирил.
Припомня, че в града всяка година има около 60 хиляди жилища недостиг. От друга страна има интереси от цял свят - всички купуват имоти, без да живеят в тях. Има цели части от града, където вече няма деца за училища и детски градини, убити са и местните капанчета и магазинчета.
Какво четем:
🔴 Душата ми има нужда да бъде хранена с музика🔴 Рачков хвърля 44 бона за училище на детето си
🔴 Известният лечител Панайот Трифонов: Сурово яйце под леглото чисти от магии!
Източник: Марица