ТАКА Е НА БАЛКАНИТЕ...


В това да си роден някъде на Балканите няма нищо екзотично. Нито вълнуващо или романтично.

Това не е като да си се появил някъде из гетата на Бразилия или в township на мама Африка.

Това не е като да си част от Боливудска драма или US east coast псевдогангстер. Това е една безинтересна, скучна, почти просташка трагедия, пълна с шарени цигански торби, гнусни кючеци и нестихващ порив към еднопосочен билет за Западна Европа.

Факт.

Балканите са сурови, груби, безмилостни, жестоки и негостоприемни.

Те са недружелюбни към туристите и към собствените си жители. Не всеки се разбира на Балканите. Не е лесно да се живее тук.

Ако „елемент” от Западна Европа се озове на Балканите, те ще го посрещнат подобаващо, ще го измамят, разплачат и върнат обратно с присъщата си надменност.

Балканите носят суровостта и твърдостта на надменна планина, която няма да се промени. Колкото и да я карат от Западна Европа. Като инатлив съпруг, който прави напук на жена си. Те си стоят така, с първичните си навици, като пораснало дете, на което уж липсват първите седем години. А може и наистина да липсват. Въпреки Орфей, римляните и всякакви други героични образи, които са се подвизавали по тези места.

Сега е останала предимно люта ракия, люти чушки, мазни плескавици, солена баница, шопска с много лук, Цеца Величкович и производните  й елементи.

Само най-силните оцеляват тук.

Само онези, които виждат през калейдоскопа си порива от Горещ вятър и Щастливи хора.

Само онези, които познават задните дворчета, приказните оркестри, цигулките на нощта и гордостта на любовта.

Само онези, които оцеляват между Ниш и София.

Безразсъдно смелите, глупави хора, решили по необяснима причина да останат тук. Да се върнат тук. Да пътуват, да летят, да скачат и да се смеят на уж разрушаващата се действителност, да й простят и евентуално да продължат.

Без план, без перспектива, но с мъничко вдъхновение, което тук те преследва всеки ден.

Току виж хубавото време, хубавата храна и хубавите хора на Балканите направили нещо хубаво от всичко това... Нещо обратното на война.

И това няма да е Боливудска драма или бразилска сапунка.

Това ще е приказка, шарена, безгрижна, без план и перспектива, но вдъхновена, с повечко гордост и любов, с много ракия и алкохолни изгреви, с пъстър смях, с Горещ вятър и Щастливи хора.

Такива, каквито има само тук.

Автор: Елена Стоянова


Какво четем:

🔴 Хоуп, която живя 74 минути, но дари безкрайна надежда

🔴 Легендата за създаването на Копривщица (видео)

🔴 Сестри Стоеви спечелиха титлата в Дъблин

Източник: lentata



Коментари



горе