Молбата на една емигрантка
Здравейте, депутати! Здравейте, управляващи! Здравей, народе мой!
Обръщам се към Вас с една молба под формата на въпрос – има ли бъдеще за мен и моите връстници в България или да си опаковаме багажа и да тръгнем да се скитаме из необятния свят?!? Не бързайте да ми отговаряте… помислете!
Не ни прави щастливи, че в чужбина живеем в евтини и некомфортни жилища, приличащи на затворнически килии, които споделяме с поне още петима души, за да си спестим от наема и да отделим по-голяма сума от „мечтаната” чуждестранна валута… Не сме щастливи и от факта, че сме на хиляди километри от семействата и приятелите ни, с които поддържаме виртуална връзка и на които казваме понякога сподавено, понякога задавени от сълзи: „Добре съм! Не се притеснявайте! Малко остана!“
А ако не е така? Ако сте се заблудили? Ако има и друг начин? Защо не се опитаме да се обединим? А ако всеки втори млад човек отиде в чужбина и остане завинаги там… Колко години ще съществува България след това… сто години, а може би петдесет?
А може би един ден моите внуци ще искат да потърсят страната, от която баба им е емигрирала… и аз какво да им обясня, че може би е прекръстена на Цигания, защото името на държавата вече носи името на нов народ, народ, произлязъл от етнос и превърнал се в нация?!?
До там ли трябва да стигнем? Е, български политици (все още български), ако нямате нужда от нас – децата Ви, моля Ви, купете ни „билета на щастието” и ваучер за интернет, за да имаме връзка…
Какво четем:
🔴 При "глъчката" на големите мълчаливци🔴 Да не забравяме, че сме българи...
🔴 Първи юбилей за Малко Българско Училище в Чикаго
Източник: delo.bg