Проф. Тодор Кантарджиев: Киселото зеле и туршиите държат грипа далече


Проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести:

- Криворазбрана самоотверженост е да ходиш болен на работа

- Скарлатина ни разболява наред с грипа

- Кои грипни вируси, чиито щамове изолирате, ни разболяват в момента, проф. Кантарджиев?
- Националната референтна лаборатория по грип и остри респираторни заболявания откри и в понеделник чрез методиката PCR real time пандемичния грип тип А H1N1 “Калифорния”, познат сред хората като свински, в пет проби, най-вече на деца до 3-годишна възраст. Преди две години на свинския грип се дължаха 80% от заболелите от грип българи, а той се появи за първи път през зимата на 2009-а. Т.е. продължава да е актуален вече шеста поредна година. А през изминала зима ни поваляше вирус от тип А H3N2 от рода „Хонконг“. Този резултат стана ясен с помощта на генетични изследвания и секвениране на генома на грипа, което потвърди и анализът на лаборатория във Великобритания. Досега в нашата лаборатория са доказани 10 проби за свински грип и една за тип В. Най-много от потвърдените случаи са от София, което издава активна циркулация на заразата. Засега обстановката не е предепидемична, а инфекцията се предава с характерното за месеца темпо.

- Какво обаче ви прави впечатление от изследванията?
- Че 7 от 10-те проби са на деца до 3 г., включително и кърмачета. И сега да добавим - вчера следобед бе доказан още един случай на А H1N1, който е на дете на 1 годинка и два месеца с ларинготрахеит, а у мъж на 44 г. от Габрово бе открита двустранна хеморагична (т.е. кървава) пневмония. Болният е на командно дишане. Случаят е много рядък, защото такава първична пневмония, която е свързана с дихателна недостатъчност и кървави храчки, се среща при един на няколко хиляди болни от грип. Постъпването в болнично заведение при тях е животоспасяващо!

- Но свинският грип засега основно се е прицелил в малчуганите?
- Да, освен тях да се пазят и стриктно да спазват мерките срещу заразяване с грип бременните, възрастните и хората с хронични заболявания (белодробни, сърдечносъдови, ендокринни).

- В България заради ниска здравна култура или натягане на работното място служители масово ходят болни в офисите и заразяват колегите си, вместо да се лекуват у дома. Кога тази тенденция ще се промени и има ли санкции за такова поведение в чужбина?
- Да, това е криворазбрана самоотверженост на работното място. От години навсякъде по света препоръките са, щом си болен, да си останеш няколко дни вкъщи, прилагайки изписаното лечение. В никакъв случай да не отиваш сред колегите си.

- Как сами можем да намалим риска от заразяване с грип?
- Най-напред да се избягва контактът с болни хора, а дори и с видимо здрави хора - да се контактува на минимум метър разстояние един от друг, да се ползват антимикробни хигиенни кърпички, а ръцете да се измиват добре и често. Да се дезинфекцират повърхностите около нас, особено ако контактуваме с много хора. Такъв пример е масата на лекаря в кабинета му или плота в аптеката. А когато срещу нас има кашлящ или кихащ, да поставим бариера пред устата ни - като маската. Не може да кажем, че тя трябва да се носи постоянно, но у дома този, който е болен, не трябва да я сваля. В противен случай ще зарази близките си и много лесно - децата. Лицето не трябва да се докосва с немити или недезинфекцирани ръце, особено устата, очите и носа. Защото, ако сме пипали повърхност, върху която преди това са попаднали капчици секрет от кашлящ или кихащ човек, ще пренесем вируса върху себе си.

- В натъпканото метро, автобуса или тролея няма как да се изолираме на метър от околните. Да носим ли в този случай маска?
- В градския транспорт кърпата или шалът вършат хубава работа, тъй като у нас няма традиции да се поставят маски на лицето като в Югоизточна Азия и в Япония. А там по този начин дори се движат по улиците.

- Преди години бе публикувано изследване, според което 10% от българите се самолекуват. Какво ще кажете на тези, които при първите симптоми на грипа не питат лекаря какво да пият, а приятеля си или колежката?
- Най-добрият съвет може да даде само лекар. Той ще ни каже дали трябва да се ваксинираме и какъв медикамент да приемем, но това трябва да е нашият специалист, на когото имаме доверие. Освен това само докторът може да изпише с рецепта някои от противогрипните лекарства и то още преди началото на зимния сезон, за да започнем да ги вземаме, когато се разболеем. А медикаментите, които действат срещу причинителя на грипа, трябва да започнат да се пият в първите 36-48 часа след заразяването. След това те не са толкова ефективни.

- Кога идва време за антибиотика?
- Обикновено когато вече има усложнения на грипа. Най-тежкото и честото сред тях е бактериалната пневмония, която се наблюдава след 4-5-ия ден от началото на грипните симптоми. Тогава характерът на кашлицата се променя, както и на експекторацията (т.е. когато изхраченият секрет или този от носа станат гнойни) и трябва да се обърнем към лекар, за да ни изпише антибиотик. Необходимо е той да направи и микробиологично изследване и антибиограма, за да се установи кои бактерии са причинили заболяването. Ако това не се извършва масово, лечението с антибиотици няма да е ефикасно.

- В практиката на колко процента от българите лекарите назначават антибиограма - на един, двама или петима на 100 болни?
- Така е (смее се), изследването се подценява. Като микробиолог мога да ви кажа, че при много тежки инфекции в името на собственото си здраве към мен се обръщат колеги лекари или заради техни близки. За съжаление българският лекар не е много склонен да изпраща материали на пациентите си и да се интересува какви бактерии са довели до инфекцията му... Т.е. за себе си и близките си докторът проявява старание, но не и за пациентите си.

- Доколко промяната в характера на кашлицата и в секрета от носа или от храчката са надежден сигнал за развила се бактериална инфекция?
- Ако храчката съдържа гной или кръв, винаги трябва да се направи микробиологично изследване и да се търси медицинска помощ.

- Колко далече е грипната епидемия?
- Ако доказването на грипни вируси в националната лаборатория започне да се увеличава с геометрична прогресия, тогава до 1-2 седмици ще сме наясно задава ли се епидемията. Освен обективните критерии като засилващо се търсене на лекар от болните в цялата страна и все повечето изпратени проби за изследване за грип и потвърждението им, настъплението й издават и косвени фактори. Например когато в аптеките много хора започнат да купуват лекарства за висока температура, кашлица, болки в мускулите и главоболие. Друг сигнал е, когато в градския транспорт много хора започнат да кашлят.

- На базата на заболеваемостта в Южното полукълбо, през което вече мина зимният сезон, може ли да се каже какви усложнения могат да се чакат тази година от грипа? Има ли нещо по-специфично?
- Там доминираха щамове, които не се очаква да се разпространят широко при нас. Няма и кой знае какви различия и по-тежки случаи в заболеваемостта.

- Какви други заболявания освен дихателните се разпространяват сега в страната ни?
- Преди дни приключихме анализ за 2015-а, която завърши с 5000 случая на скарлатина, а през 2014-а те са били 3800. Този вид шарка представлява стрептококова инфекция, която поваля децата. Причинителят на скарлатината е микробът, който води до най-честите ангини при малките пациенти. Ако той не се диагностицира правилно, не се проследи „разпалената“ инфекция и не се докаже микробиологично, може да се стигне до носителство на стрептококи в гърлото. А така детето продължава да е опасно за другите малчугани. Педиатрите знаят какво да направят, но е необходимо и да търсят добри лаборатории, които да направят изследванията им. Тук трябва да припомним, че шарките имат различно време за разпространение. Коклюшът се открива през лятото, а през зимата - скарлатината, тъй като тогава се развиват чести възпаления на гърлото при децата.

- Съобщихте за „Труд“ още през ноември, че заради липсата на дъждове м. г., които да удавят част от гризачите, тяхната популация силно се размножи. А с нея идва и настъплението на туларемия. И във В. Търново откриха случай на болестта. Какво да очакваме да се случи в следващите месеци?
- Зимата закъсня, затова тепърва очакваме да се появят още случаи на туларемия. Обяснението е следното - когато се натрупа дебел сняг, полските гризачи започват да търсят подслон и храна в мазета, складове, приземни етажи и жилища. А така се увеличава рискът от болестта, разнасяна от мишки, плъхове и дори от диви зайци. Самата бактерия, която причинява туларемията, се нарича францисела туларензис. Тя е в списъка на особено опасните инфекции с възможност да се използва като биологично оръжие.

- Какъв е вашият съвет, за да поддържат българите имунитета си в такова състояние, че да не са лесна „плячка“ за вирусите?
- Съветвам да консумират в неголеми количества разнообразна храна. Да залагат на класическата българска кухня, която е изключително добра в зимното време - с консумиране на кисело зеле и туршии. Векове наред и досега те са източник на витамин С в студените месеци, докато се появят зеленчуците. Т.е. киселото зеле и туршиите са имуномодулатори. Препоръчителни са също цитрусовите плодове. А ако липсва слънцегреене, може допълнително, но не продължително, да се приема витамин Д.

Нашият гост

Проф. Тодор Кантарджиев е роден на 24 декември 1955 г. в София. Завършва медицина в София, има специалност по микробиология, по имунология и по епидемиология на инфекциозните болести. Защитава също магистратура по здравен мениджмънт. Национален консултант по микробиология, председател на Българската асоциация на микробиолозите и директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Член е на множество наши и чужди научни дружества, специализирал е в Германия и Великобритания.


Какво четем:

🔴 Поръчковите убийства на Русия в България

🔴 6 пещери в България, които трябва да изследвате

🔴 Ботев поставя началото на култа към Караджата

Източник: Труд



Коментари



горе