Бърза ли е бързата помощ в България?
Наскоро български медии съобщиха поредната новина за липсата на адекватна реакция
от страна на българската Спешна помощ.
Жена е починала на улицата до Музикалното училище в столицата. Минувачи са видели изпадналата в безпомощно състояние пешеходка и са повикали Бърза помощ. Инцидентът е станал на пресечката на улиците "Оборище" и "Кракра" около 18.20 ч.
Линейката е пристигнала със закъснение, по думите на очевидци, повече от 20 минути. На мястото е изпратен не лекар, а фелдшер.
Хората, които са били на мястото на събитието са се разбунтували срещу медиците заради закъснението, но жената вече е била издъхнала. Те изразили и сериозното си възмущение от тона на диспечерката, приела сигнала на телефон 112.
Случайно преминаващ лекар само констатирал смъртта на жената.
Отново свидетели взели телефона й и се обадили на близките. Повече от час след инцидента от Съдебна медицина не прибрали починалата. Не е бил ограничен и периметърът, през който преминават основно деца.
От години в България се спори за това доколко ефективна е българската Спешна помощ.
Лекарите защитават своята позиция, че работят с малко персонал, има недостиг на линейки, а спешните случаи са много. Като добавим и мизерното за рисковата професия заплащане, донякъде можем да се замислим за тези доводи.
За съжаление, обаче, тук става дума за човешки живот.
Когато някой умира - не се замисляме защо няма линейка или колко получава лекарят, който ни лекува.
Очакваме да бъдем излекувани. Очакваме да бъдем спасени, да ни се помогне.
Когато обаче видиш, че помощта е неефективна, или липсва…или не идва дълго време, започваш да обвиняваш тези, които са пред теб.
За моя радост опитът ми с диспечерки на 112 не е голям.
Но никога няма да забравя една ситуация отпреди няколко месеца.
Прибирах се у дома, някъде около 10 вечерта. На спирката пред блока беше паднал мъж. Да, обикновено хората смятат, че когато някой се търкаля по тротоара е пиян. Аз си помислих същото. Все пак, нещо в мен надделя и реших да се обадя на 112 и да съобщя за този човек. Не изключих варианта, в който на човека му е наистина лошо и някой трябва да му помогне.
През това време малкото хора, които също бяха на улицата, продължиха да подминават човека, да го прескачат, заобикалят и видимо игнорират.
След протяжни обяснение къде съм, защо съм там и от колко време стоя на същото място най-после се уточнихме.
Разбира се, нямаше как да отговоря на въпроса дали човекът е пиян без дрегер. Жената явно не схвана опита ми за ирония. Попита за името ми, номера и адреса. Така безцелно изгубихме около 3 минути. Накрая ми каза, че трябвало да стоя до човека, докато не дойде линейка, за да я ориентирам къде да спре. Обясних й, че няма как да стоя, където и да било и че е било мой дълг да се обадя. Накрая тя ми тресна телефона.
Не знам какво значи това.
След повече от 25 минути видях, че линейката спира. Човекът беше станал и си беше тръгнал.
Но, ако не беше пиян?…
Какво четем:
🔴 Първият кмет на София взриви 7 минарета🔴 Лекари изумени - две лекарства унищожават рака на гърдата за 11 дни
🔴 Анархист разстрелва премиера Димитър Петков
Източник: lentata
Коментари
