Две Българии. Едната е излишна
Юни 2016 година. Гимнастичката от ансамбъла по художествена гимнастика и световен
шампион Цветелина Стоянова пада от шестия етаж на блока, в който живее. В деня,
в който съотборничките й заминават за Израел, за да участват на Европейско първенство.
Шок! Ужас! Скандал! Типично по нашенски, преди още да се запознаят с фактите,
мнозина започват да
Август 2016. 2 месеца по-късно. Горецитираният автор: “Вижте ги, радвайте им се, те са нашите грации” . Поздравления, гордост, напудрени слова, цитати от Илиана Раева, родителите на гимнастичките… Вече няма заплахи и клетви. Само бодряшко тупане по гърдите. От всички, които два месеца по-рано раздаваха присъди. Днес ни призовават да обичаме грациите, които донесли медал за България.
В неделя цял ден си мислех как изобщо тези момичета са имали сили да станат от леглото. След всичко, което преживяха. После гледах състезанието. Улавях се, че на моменти не дишам. Дланите ми бяха потни. И имах чувството, че и двете им съчетания траят около година. Когато журналистът от БНТ Боряна Тончева извика: “Те го направиха! Ама, че момент!” вече ридаех. Не си спомням някога да съм ревала с глас от гордост. Исках да спечелят медал. Всяка една поотделно и всички заедно го заслужаваха. Заради себе си. Заради Цвети. Заради треньорите и целия щаб. На нас нищо не ни дължат. На тях обаче много хора им дължат голямо извинение!
Респект, момичета! Респект, Илиана Раева и Ина Ананиева! И благодаря, че ме разридахте!
Какво четем:
🔴 Неповторимият Дамян Дамянов🔴 Димитър Цонев – от "Таралежите се раждат без бодли" до "По света и у нас"
🔴 Военно обучение и патриотично възпитание ще учат децата в часа на класа
Източник: shash