Българинът, който сбъдна американската си мечта-2


Пламена Петкова

Продължение от миналия брой

 

Той е милионер. Избяга беден от България в годините, когато там се строеше комунизъм. Успя да постигне своята американска мечта. Но реши да се върне обратно при корените си, за да вложи парите си в Родината.

Тези апартаменти ви носят добри доходи, но в крайна сметка вземате решение да ги продадете. Защо?

-          Те ми донесоха петстотин хиляди долара печалба. На него време това бяха много пари. Не исках въобще да ги продавам, но като сложат голям кокал пред тебе, никой не съди победителите. Щом има печалба - вземаш я. Инвестирах в други сгради и във фабрика за пластмасови опаковки. И постепенно тази фабрика за шест години от стотина души стигна до хиляда работници. След Лос Анджелис - Калифорния, отидохме в Онтарио, Боулинг грийн - Кентъки, Саламанка - Мексико, и Сантяго - Чили. При този бизнес се разделихме с партньорите, и то с война. Загубиха и едните, и другите.

Тогава отново сте опитали да се отдадете на заслужена почивка, но пак не ви се е получило. Защо така?

-          Не става. Тогава се преместих във Вегас. Построих една огромна къща, действително крупна. Тогава се пенсионирах, но във Вегас не правех нищо. Уморих се да не правя нищо и започнах да правя нещо, този път в България.

Всъщност сте преминали през различни етапи на доходност на бизнесите ви. Имаше ли момент, в който усетихте промяна в начина, по който възприемате бизнеса си и себе си като предприемач, и има ли разлика при начина на мислене и ръководенето на един хиляден, един милионен и един например десетмилионен бизнес?

-          Основата на бизнеса е същата. Един човек, който познава математиката на бизнеса, не е важно какво ще бъде. Това не значи, че като познавам бизнеса, трябва да завивам болтове и гайки. Много хора разбират грешно парите и се чудят защо този, който има пари, работи. Те спират да имат значение. Ще имаш 100 от това, 100 от това и 100 от това и 5-6 коли и те няма да имат никаква стойност. Това, което има значение, е да строиш, да твориш... Сега започнах 5 чисто нови проекти, без да имам хал хабер от тях, но това не ми пречи, пречи ми българската бюрокрация.

Какво ви накара да се завърнете в България?

-          Носталгия никога не съм имал, но човек, когато остарява, се връща към корените си. И това е, когато дойде време да се оттегляш, идваш да се оттегляш на спокойствието, на тишината, на природата. Аз съм си роден на село и съм живял по принуда в най-големите градове на света.

Как виждате България в момента? Как ви се струва сегашното ѝ състояние?

-          Българинът е много способен, много адаптивен човек и тази страна може да се промени към добро бъдеще зашеметяващо бързо. Българите са кастриран народ, но които са на Запад, вече се научиха. Ако се върнат и се обединят, могат да се оправят нещата. Турците отидоха в Германия, направиха си пари, научиха се, върнаха се, вдигнаха държавата си. Българите, които имат, пращат пари тук, за да поддържат семейството си, обаче тия пари отиват за храна или за слава, или за дрехи, но не отиват за инвестиция, и България продължава да седи на едно ниво.

Ако се върнат и приложат това, което са научили и създават, няма да пращат вече пари, а ще правят два пъти повече. България е гладна за всичко. Има огромни възможности за развитие.

Тогава много лесно ще се преборят бюрократите, защото когато са много бюрократи, много инспектори, а има по-малко обекти, те няма какво да правят. За да си държат заплатите, да не ги уволнят, идват и започват да търсят. Сядат и започват да пишат, късат едно листче и ти го дават, чети го, превеждай си го... То какво пише - ти не можеш да го разчетеш..

От завръщането си в България, т.е. от 2009 година, досега сте инвестирали над 12 милиона лева в построяването на винарския комплекс „7 поколения" в местността Стълпище, край русенското село Мечка, който отваря врати през есента на 2014 година и е само началото на вашия български мащабен бизнес проект. Защо „7 поколения"?

-          Инвестирал съм тук и в други местности и градове. Кръстих го „7 поколения", защото аз съм пето поколение, дъщеря ми е шесто - тя е много, много по-добър бизнесмен от мен. Седмото поколение са внуците ми и освен тях вече има и осмо поколение. Прапрапрадядо ми е основал тези неща (б.а. - винарския бизнес).

Какво включва останалата част от цялостния ви проект и има ли и други проекти, с които сте се захванали?

-          Засега не желая да навлизам в подробности, но за този проект мога да ви кажа следното: Снощи получихме имейл от Световния конкурс за вина в Сан Франциско, където изпратихме 3 вина - ние правим и износ, продаваме в Америка, и от трите вина мерлото взема златен медал, кювето - сребърен, и кабернето - бронзов. След съревнование с над 4,600 други бутилки вина - да спечели българско вино, е огромен успех. Сан Франциско е най-тежкото, защото е сърцето на Напа, американската винена индустрия.

Какво иска виното, преди да започнеш да го правиш? Иска топъл ден и студена нощ и прави най-хубавите вина. Южна България прави вина, но те не са трайни. Нямат този аромат. Ароматът изчезва. Там е топъл ден и топла нощ. Същевременно край Черноморието не е добре заради студения въздух и влагата. Тук нямаме влага, защото реката понижава температурата и вятърът идва срещу нас, реката прави завой и идва всичкото към нас. След това идват тези клеи в почвата - точно каквото трябва за виното. Преди две години дойде Робърт Паркър и даде наистина много висока оценка на виното. Ако не сте чували, той е най-известният оценител в света на вина. Та помоли да му изпратим, за да ги тестват и дегустират те, защото по принцип, ако искаш ти да ги тестваш, трябва да платиш от 20 хиляди до 25 хиляди долара. Той поиска от нас за негова сметка да ги изпратим да ги провери по простата причина, че имаше няколко групи американски туристи, които изключително много харесаха виното и след това го бяха похвалили пред него. Тогава то беше българско вино, само на една година, година и половина старост. Сега вече лежи, подобрява се. Имаме 330 дъбови бъчви - вината стоят, стареят...

Каква е вашата причина да създавате и да правите всичко това и очаквате ли възвръщаемост в близко бъдеще на вашите инвестиции?

-          Възвръщаемостта въобще не е в моите карти. След мен светът продължава да съществува. Ние сме осем поколения, все за някого ще става, ако не става, все ще се намери някой, който ще поеме нещата. Парите нямат никакво значение. Ако слезете в Стълпище, можете да видите какво е. То беше жестоко разрушено, ние го възстановихме и сега ние го рушим, трябваше да го развалим, защото документите не са попълнени правилно. Имаше една сграда, митница на 120 години - ти я възстановяваш напълно, става бонбон. Слагаш тоалетна и баня - не можеш, преди да минат 7-8 месеца, този да я одобри, онзи да я одобри... Имало е преди на това място стара тоалетна... Глупави процедури... Преди можеш да тръгнеш, в Дунав да влезеш, да се удавиш, няма да знаеш, че си в Дунав, всичко е обрасло - изведнъж се появяваш с колата и ако караш малко по-бързо... След като разчистихме всичко, идват и ни казват, че сме нарушили екосистемата на реката. Ами тръгни от тук до Русе - всичко е буренясало. Тръгни от тук до края на България, до Белград стигни... екосистема... През миналата година пътувах нарочно по реката нагоре през държавите с параход - цяла Европа е обърната към река Дунав - дигата, хората, колелета вървят, на всеки два-три километра малко ресторантче, има хората къде да преспят, хората с колелетата, с децата си почиват. Това е еко. Това нашето еко - комари като врабчета. Как няма един комар в цяла Западна Европа? Ние имаме най-новата технология против комари. На растенията не им пречи нищо. Пчелите не ги убива, но ако ги напръска, другите пчели не ги пускат да влязат обратно в кошера. Затова ние го правим това нещо късно вечер. Не убива и една муха, само комарите убива. Пръскаме само нашата площ и моята къща. През миналата година пръскахме и в цяло Стълпище, но сега ги оставихме. Можем да пръскаме само в нашия район.

Кое е по-хубаво: животът в мултимилионен интернационален град в САЩ или животът в спокойно малко селце в България?

-          За един млад човек винаги ще бъде по-прекрасно в големия град. Когато човек прецъфти, започва да уляга и да търси спокойствието.

В днешно време голяма част от българите както живеещи тук, така и в чужбина, един вид са се „отчаяли" от България и не виждат светлина в тунела за подобряване на условията и състоянието ѝ. Какво е вашето мнение и вашата прогноза за развитието на страната ни в бъдеще?

-          Ако не се направи нещо радикално и човек не спре да мисли как само собствено да си напълни джоба, няма как да стане. Системата на капитализма е лоша, много лоша, но по-хубава няма. Това, което е тук, не е капитализъм. Можеш да я наречеш една корумпирана бюрокрация, която някой като че ли й плаща да задържа България да не расте.

Ако се върнат повече българи, ще има успех. Защото едни и същи управници се въртят отдавна и просто не смеят да влязат в XXI век, а държат нарочно да се потулят нещата, да не са прозрачни. Ако България приеме да бъде прозрачна, ще се оправи.


Какво четем:

🔴 Великите сили уважават само държавниците, които показват характер

🔴 Ето как ще изглеждат училищата и детските градини във Варна (ГАЛЕРИЯ)

🔴 Вдигат паметник на най-добрия кмет на София

Източник: BG-VOICE



Коментари



горе