Ганка Симеонова - учителката, която вдъхновява децата да обичат математиката
Ганка Симеонова е четвърто поколение учител. Майка ù е била детска учителка, дядо ù - Веселин Петров, е бил учител по математика и физика, сестра му също е била
учителка по математика, прадядо ù също е бил учител по математика.
Учениците ù я наричат вдъхновител. Самата тя решава задачи за удоволствие. Децата
я описват като учител, който им преподава математика така, че и те да поискат
да решават за удоволствие.
Г-жа Симеонова казва, че иска децата да влизат в часовете ù без страх, да им е приятно, дори и да не са добри математици. Държи да знаят, че дори когато им се кара, ги обича. През годините във Втора немска езикова гимназия (официално 73 СУ) Ганка Симеонова оставя в учениците си усещането за топъл, много добър и грижовен човек.
Така, както от страна на майка ù в рода ù има поколения учители, така от страна на баща ù всички са се занимавали със строителство. В дома ù винаги се е говорило с обич за тази професия, затова и когато кандидатства, избира не езиковата гимназия, а Строителния техникум.
"Може би щях да стана и добър инженер, но в 11-и клас реших, че искам да се занимавам с математика и да стана учител. Винаги ми е харесвала математиката, доставя ми безкрайно удоволствие да решавам задачи. А и, в интерес на истината, малко ми беше дотегнало от всички тези проекти. Реших, че следващите пет години не искам да чертая."
Записва математика в Софийския университет и става учител. Никога не е съжалявала за избора си - учителската професия е страхотна, непрекъснато си сред млади умове със смели мечти, казва Ганка.
Година и половина след раждането на голямата ù дъщеря започва да търси работа, но навсякъде искат педагози със стаж. Оказва се, че в Строителния техникум има свободни места и така Ганка се връща в училището, което е завършила, но вече като учител.
"Няма да го забравя. Лятото ме одобриха и наесен трябваше да започна с 11-и клас. Купих си аз един учебник, отворих. Първа задача - аз не мога да я реша. Втора задача - не мога. Пет години се бях занимавала само с висша математика и тази елементарна математика, тази рутина, която съм имала... И си казах: "Ганке, какво правиш?".
Цяло лято решавах задачи, за да мога да си възвърна тази рутина. Защото не може да застанеш пред учениците и да не можеш да решиш задача. Освен това те обичат да провокират. Винаги гледаха да ми дадат задача със звездичка от учебника в клас."
Г-жа Симеонова е в техникума от две учебни години и половина, когато забременява с втората си дъщеря. По същото време започват да намаляват часовете по математика - от четири на три, после на два, и директорът няма как да я задържи на постоянно място. Ганка се премества в Професионална гимназия по транспорт и енергетика "Хенри Форд" (бившият техникум "Вилхелм Пик") и остава там десет години.
През 2009 г., когато бившият директор на 73-то - Йорданка Фандъкова, става кмет на София, управлението на гимназията поема учителката по математика Стела Запрянова и спешно се търси педагог, който да поеме работата ù с учениците.
"Знаеш ли как попаднах в 73-то? - пита Ганка. - Много хора сигурно си казват: "С "връзки".
Всъщност не. Ганка е от хората, които се прибират у дома и започват да решават
задачи. Ей така, за удоволствие. През 2008 г. се включва във форума към математическия
сайт
"Така започнах. Не познавах нито един от колегите в 73-то", споделя Ганка.
"Никога няма да забравя първия си урок тук, в 12-и клас. Беше ми пресъхнала устата - това са много умни, интелигентни деца и ти трябва буквално да застанеш с авторитет пред тях, тоест те да видят, че разбираш математика. Когато начертах първия цилиндър на дъската, всичко си дойде на мястото."
Че училището е различно, Ганка усеща още първия път, когато стъпва в него.
"10 години в "Хенри Форд" бях само сред момчета. В такава среда човек се наслушва на всякакви реплики... Когато дойдох, за да говоря с г-жа Запрянова, беше междучасие. Бях шашната от начина, по който учениците общуваха помежду си в коридорите - момчета и момичета си вървяха спокойно, говориха си на нормален език, нямаше груби изрази."
73-то е едно от най-хубавите и едно от най-желаните училища в София. Как се постига това славата на училището да не е фасадна, а децата да са щастливи и да го обичат и след като влязат в него, питам Ганка.
"Защо атмосферата е здрава? Тук има страхотен контакт между учители и ученици. Учениците наистина обичат учителите си. В 73-то има много, много качествени хора, изключителни професионалисти, които работят извънредно много, включително по различни проекти. Децата усещат доброто отношение на учителите си и отвръщат със същото.
Най-важното е взаимоотношението, уважението. Човек трябва да има търпение към недостатъците на останалите. Дори да им ги показва, не трябва да го прави със злоба, а с любов - това е най-важното. Държа в моите часове винаги да има диалог. Дори много пъти ги провокирам със задачи, с по-нестандартни положения. Карам ги да отговарят, без да се притесняват, дори и да отговарят грешно, защото за мен е много важно да видя техните грешки, за да можем да ги изчистваме след това.
В тях няма страх. Изкарваме часовете си много приятно. Не искам в тях да има страх, да влизат в часа с болки в корема."
Какво четем:
🔴 5-те зодии, за които 2017 г. ще е ЗЛАТНА🔴 Европа започва от Провадия-Солницата
🔴 "Секс бомб" за честит рожден ден на Мастера
Източник: offnews
Коментари
Последвайте ни във facebook!
