Село Косово - спокойствие и хармония в сърцето на Родопите
Пътят лъкатушеше и след по-малко от 10 минути видяхме табелката за село Косово.
Спуснахме се по едно мостче, след това изкачихме един наклон и хоп-озовахме се
пред Хаджийската къща.
Хаджийската къща – най-личната на селото
Веднага бяхме посрещнати от любезните домакини Светлана, Христо и Димитър. Изключително ведри и позитивни хора. Приветстваха ни радушно, показаха ни стаите, разположени на двата етажа на Хаджийската къща и веднага ги заляхме с въпроси каква разходка да направим в рамките на ранния следобед. Избрахме един от маршрутите,посочени на сайта на Косовските къщи, който правеше пълна обиколка на хълмовете над китното родопско селце, като акцентите от него бяха 3 параклиса от време оно. В 15:00 групата от травъл блогъри, вече и приятели, бяхме строени пред масивната дървена порта, направихме няколко общи кадъра за спомен и потеглихме.
Цялата група, готова за подвизи
По екопътеката…
Пътеката, по която минава маршрута е добре маркирана и трябва да сте доста невнимателни за да се загубите.
Един съвет-запасете се с вода, защото ще ви трябва, особено ако е много топло. 1 април се оказа един изключително слънчев пролетен ден. Пътеката се виеше по баира нагоре като непрекъснато сменяше посоката си и така улисани в изкачване се озовахме пред параклиса Свети Дух. Не претендираше с фамозна архитектура, куполи, изографисани стени. Параклисчето представляваше малка каменна постройка с дървена врата, в която има малък олтар, няколко икони и кандило. Никой не знае откога съществува.
Параклис Свети Дух над село Косово
След кратка почивка, продължихме до следващото място, което силно привлече вниманието-един голям дънер с много причудливи клони.
Странното дърво
Всеки, естествено веднага го оприли на нещо, което фантазията му диктуваше. Повървахме още малко и още малко, докато не се оказахме на една голяма панорамна поляна с изглед без край. Тревата току що раззеленила се омагьосваше с аромата си, а слънцето така силно напичаше, че напомняше с температурите си по-скоро за юни и юли, отколкото за началото на април.
Тучно и зелено усещане
Над въпросната поляна ясно все още си личеше силуета на туристически заслон или селскостопанска постройка, над която обаче се бе скрило второто параклисче Свети Иван. Малко и кокетно, непретенциозно. Вътре също нямаше стенописи, но имаше малък олтар, свещник, няколко икони, донесени вероятно от миряни и усещане за спокойствие, чистота и божествено присъствие. След кратка почивка, поехме отново след маркировката. Преминахме през малки рекички, видяхме на места образували се водопадчета, катерехме се, слизахме до момента в който пътят се раздели на две и поехме по горния път. Той ни отведе до голяма дървена порта. По всичко личеше, че влизаме в нечий двор, но явно пътят наистина минава от там. Слава Богу ги нямаше обитателите на няколкото къщи, доста сконфузно щеше да е да ги притесняваме минавайки през дворовете им. Излязохме отново през дървена порта и след 100-на метра влязохме в Косово. Не след дълго се озовахме пред параклиса Свети Петър, който поне на външен вид изглеждаше доста по-съвременно.
Църквата Свети Петър
Беше отоврено и вътре запалихме по свещ за здраве. Оттам поехме отново по пътя като само на 1 място се зачудихме в каква посока да поемем. Допитахме се до майсторите-реставратори на една полуразрушена къща, които ни упътиха. Така като разказвам може би звучи, че в село Косово има само стара и запустели къщи. Въпреки 9-те постоянни жители на селото, приходящи хора винаги има.
Обитатели на селото
Много от къщите са реновирани в типичния за региона стил. Неусетно стигнехме и до центъра на селцето, където бяхме привлечени от надписа „Безгрижен живот“ над входа на централната сграда. Оказа се, че „Безгрижен живот“ помещава тукашния магазин и кафене, етнографски музей и църква.
„Безгрижен живот“ в центъра на Косово
Наистина интересно разположение. В Етнографския музей не успяхме да влезем, тъй като жената, която отговаря за него тъкмо си бе заминала. Църквата също не посетихме – минаваше 18.00. Въпросната църква „Успение Богородично“ е дело на уста Хаджи Георги Станчовски, който е издигнал и Хаджийската къща, в която бяхме настанени ние. Църквата е построена през 1851г. В нея се помещава и костница. Село Косово се оказа пълно с изненади.
Етнографски музей и Църквата Успение Богородично
И така спуснахме се от центъра на селото към рекичката, която минава през селцето и оттам след леко изкачване стигнахме до нашата къща. Крайната равносметка от следобедната ни разходка е времетраене точно 3 часа (с доста почивки за снимки) и разстояние около 6 км.
Нашите домакини…
А сега малко повече за нея. Построена е през 1853, а е възстановена през 2005г. Тази къща е специална. Не само за нашите домакини, но и за цялото село. Тя е дело на големия възрожденски майстор Хаджи Георги Станчовски като е и негов дом. Негови произведения са и едни от най-хубавите сгради в стария Пловдив. Хаджийската къща е обявена за паметник на културата, а през 2007-ма година е удостоена със сребърна марка за качество „Автентична България“. От комплекса Косовски къщи трябва да спомена и Гаватовската и Елиновската къщи. Те сякаш са кацнали на отсрещния хълм. Силно бях впечатлена, че между тези две къщи и Хаджийската,където се разполага механата е изграден лифт за транспортиране на храната 🙂
Спокойствие и уют
Дойде и време за вечеря. Разположихме се на просторната панорамна тераса на механата. Там похапнахме от вкусните специалитети – прясна пъстърва на сач, пататник, клин, ребърца на скара. А десертите-ммм. Обсъдихме програмата за следващия ден и с пожелания за спокойни сънища се отправихме към стаите си.
И нека целият този разказ не изглежда като платена реклама. Големи благодарности на домакините за поканата. Очарована съм от изключителната енергия на това място, от ентусиазма и работохолизма на стопаните на Косовските къщи. Няма как да не похваля, когато виждам изключително старание и отношение към госта, стремеж към задволяване на всеки вкус и наистина едно топло отношение в сърцето на Родопите.
Какво четем:
🔴 Журналистът Джанюариъс Макгахан за клането в Батак🔴 ЧИЧОВОТО и Ганкиното хоро
🔴 Как да разпознаете фалшивите хора край вас
Източник: time2travel
Коментари
