Конкуренция по родолюбие в имената на партиите


Гледа човек списъка на партиите и коалициите, които ще се явят на парламентарните избори, и се сеща за думите на Георги Димитров на Лайпцигския процес “Колелото на историята се върти и ще се върти…”  Точно така, върти се. За четвърт век така се завъртя, с такива обороти, че недопустимото в началото на т.нар. преход сега е насъщна необходимост за партийните образувания.

Помните ли как в ония времена определения като българско, национално и народно бяха считани за ретроградни, неуместни,  вехтории от бабешкия килер на комунизма. Даже се стигна дотам, че ибо грешният демократичен премиер Филип Димитров гнусливо наричаше родината си “тази държава”.

Сега политическото представителство във въпросната държава навлезе в стадий на лудешка конкуренция кой от кого да е по-български, по-национален и по-народен. В коалицията на БСП българското даже е повдигнато на квадрат – Българска социалистическа партия за България. Комай европейските ценности са застъпени само в абревиатурата на ГЕРБ – Граждани за европейско развитие на България.

Визионерите на евроатлантизма се завърнаха у дома и окуражително подвикват “Да, България!”, “Напред, България”, “Презареди България!”. Така се именуват движенията на бившия правосъден министър Христо Иванов, на Живковия внук Тодор Славков и на телевизионния водещ Николай Бареков. Това са своего рода политически експериментатори, като последният е с най-богат опит. След като фикцията му “България без цензура” се разпадна, той пристъпи към мимикрията с презареждането. Веднъж привидял страната ни като инквизирана журналистика, сега евродепутатът я оприличи на изтощен акумулатор… Съгласни сме, че трябва да има и журналисти в парламента, но не всякакви.

“Глас народен” на Светльо Витков се отличава сред останалите маргиналии с особен колорит, който чифтосването с Реформаторския блок помрачи. Но колкото “гласът народен, е “глас Божи”, толкова и блокът е реформаторски, ако изобщо е блок. Но пък “глас народен” подхожда на музикант, който от солови изпълнения в политиката преминава към групови.

Към Народното събрание е вперила жаден взор и “Коалиция на недоволните”. И те са от категорията на “Глас народен”, само че там са се сбрали разни политически сирачета, предвождани от Александър Томов. Неуморен е този човек, от времето на Кръглата маса все ни е пред очите. Няма ли кой да го вразуми?  Ние “недоволните” по друг начин си ги представяме, не като г-н Томов. Той по-скоро принадлежи към категорията на “незадоволените”.

Те ти я и “Национална републиканска партия” – гостенче от Америка. В САЩ нали се делят на републиканци и демократи, защо и ние при тези демократични пълчища да си нямаме тук- таме и по някои републиканци. Партията им оглавява нашият сънародник Младен Младенов от десетки години емигрант отвъд океана. Но като се зададат избори, родината му домилява. А да беше само на него! И на Зелената партия й става милна и драга преди всички избори, но все не смогва да се измъкне от шубраците и да грейне в парламента. Поне устойчиво запази името си и председателят Александър Каракачанов, за разлика от други, които все се дегизират. Примерно един Радан Кънев. Него плътно асоциирахме с ДСБ като елемент от Реформаторския блок, сега се налага да го отъждествяваме с проекта “Нова република”.

Изглежда някои самозвани политически “елити” са в перманентен възродителен процес. То и такава партия си има – “Възраждане”. Никой нищо не знае за нея, но и тя диша.

Между другото напоследък в крак с модата родови привкус на названията си придават и партиите с етнически уклони.  Разклонението на ДПС е кръстено ДОСТ от основателя си Лютви Местан. На майчиния му език то означавало приятел, другар. От същия десен е и формацията ДРОМ (Движение за равноправен обществен модел) с лидер Илия Илиев. Тя защитава интересите на циганите и някак е естествено да се нарече ДРОМ, за да ни подсеща за прочутия ромски химн “Дром дромаре”. В превод означавало “Пътят ни води”. Циганите нали обичат да пътуват…

Знаете ли кое друго отличава новите тенденции в партийните наименования? Че не прилягат за скандиране. Как да произнесеш високо и насечено ДРПБП (Движение за радикална промяна “Българска пролет” с лидер Велизар Енчев). Симпатизантите трябва да карат курсове при логопеди, преди да идат на митинг. Даже се съмняваме, че струпването на толкова беззвучни съгласни ще затрудни и съвършената артикулация на проф. Стефан Данаилов. Друго си беше едно време с масовите митинги на СДС и БСП – какво скандиране падаше с тия благозвучни съкращения! И можеше без образ на телевизора, само по звука да разбереш на кой площад протича събитието. Ако гражданите произнасят “Бя Ся Пя” и “Ся Дя Ся” – значи е в Търговище, ако се чува “Бьо Сьо Пьо” и “Сьо Дьо Сьо” – то ще да е в Смолян. А днешните вувузели навсякъде пищят еднакво. Като предизборните обещания за бъдещо благоденствие на България.

 

Патетиката на пременения Илия

Националистичните тенденции в реториката на западния свят у нас отекват под формата на патетични наименования на партиите. Лозунговото им звучене издава неистови усилия да бъде извадено обществото от политическата резигнация. Но ефектът е на “Преоблякъл се Илия…”


Какво четем:

🔴 Баба към ало-измамник: „Лъжеш! В МВР вече няма майори!“

🔴 Българите, спечелили „Оскар“, наемат родни таланти

🔴 Ято политици мигрира и цвъка по главите на електората

Източник: Труд



Коментари



горе