Татяна Лолова: Получих наградата "Златна роза" за вечна младост
Аз съм навсякъде неотразима. Отразете ме както искате, възпейте ме със свои думи, каза голямата актриса в разговор с Пенчо Ковачев
На тазгодишния кинофестивал във Варна голямата Татяна Лолова получи “Златна роза” за цялостно творчество. На 10 октомври й се обадих по джиесема:
- Здравей, Таня! Пенчо Ковачев съм...
- Здравей, Пенчо.
- Поздравления за наградата “Златна роза” за цялостно творчество...
- Благодаря ти много! Да ти се връща с много такива награди и по този начин дадени, както беше във Варна. Начинът на връчването ме трогна, не толкова наградата...
- Какво му беше на начина?
- Ами... с много нежност го направиха! И прожектираха парчета от мои филми, всички бяха много нежни и внимателни. Плюс това целият фестивал беше пълен с прекрасни филми!
- Така ли?
- Да, нови български филми... Страхотни!
- Ще ги гледам всичките.
- Гледай ги. Тази вечер е този, който получи голямата награда и наградите за мъжка и женска роля - “Вездесъщият”. Но всичките филми са наистина много хубави! Най-малко съм очаквала радост за себе се... лична. И изведнъж ми казаха и го направиха с много нежност и внимание.
- Ти не знаеше ли предварително?
- Казаха ми три дни преди това и щях да ги убия! Казах, че не желая. Исках да се израдвам ... толкова хубави филми минават... Не ми е сега редът!
- Кой ти каза първи, че ще те награждават?
- Не помня кой беше. То за цялостно творчество е редно да се каже този приз не е тайна. Аз викам - не, не, не, не... Този, този, този и този филм трябва да получат награди! Обаче много приятно го направиха и наистина получих “Златна роза”.
- Какво представлява наградата?
- Статуетка на една розичка с две клончета листенца. Много е красиво и по много приятен начин ми беше поднесена. А Камен Воденичаров беше направил компилация от мои филми. И към всичко хубаво, което гледах през седмицата, това не ме ядоса. Така го бяха направили, че ми стана приятно.
- Видя се като млада...
- Не! Не съм се видяла като млада. Аз съм си млада! Те ме наградиха за вечна младост (Голям смях.)
- Ти доволна ли си как те използва киното през всичките тези години?
- Дали съм доволна колко ме е използвало киното?
- Да.
- Амии... трябваше да ме използват колкото Чарли Чаплин. Ама той сам си се е използвал! (Много голям смях.) Не мога да съм недоволна... Ама ти ми правиш интервю?! Имаш много здраве... Иди да гледаш филмите! Беше много хубав кинофестивал.
- Аз съм българокиноман и гледам всичките ни филми.
- Знам, затова ти казвам, че ти предстои радост от това, което ще гледаш.
- Обаче трябва и да те възпея в три страници в “24 часа”.
- Възпей ме със свои думи. Ти имаш богат речник на възпяване. Гледай да не напишеш - хареса ли ви, че и на стогодишнината ви наградиха! А аз ще кажа - защо за 100? За 150!
- В момента снимаш ли нещо?
- В момента си почивам, защото съм гроги и имам работа след 2-3 дни и трябва да я подготвя.
- Добре...
- Бъди жив и здрав. Много си хитър... Ха-ха-ха. Сами ще си пишете! Писна ми аз да разказвам. Няма така! Измислете нещо. За толкова хора толкова неща съм казала, а всичките искате аз да разказвам и за себе си. Не!
- Ама ти говориш много интересно...
- Е, да де, ама пък вие сте професионалисти, още по-интересно говорите.
- Ние можем да говорим интересно, но ти в киното си неотразима...
- Аз навсякъде съм неотразима! (Много голям смях.) И се радвам, че ти си го забелязал. И ме отразяваш както съм неотразима.
- Така е. Надявам се, че ще се справя и този път.
- Бъди жив и здрав, много поздрави на семейството. И напиши всички българи да гледат новите филми, които са страхотни...
Татяна Лолова отписана от българското кино, защото... нямала вежди
След 56 години работа в киното и около 45 филма (включително и телевизионни) Татяна Лолова най-сетне получи наградата “Златна роза”. Но не за определена роля, а за “цялостен принос към филмовата индустрия у нас”.
Казвам най-сетне, защото през всичките години кинорежисьорите леко я загърбваха
и не използваха максимално огромния й талант. Пред камерата тя може да изиграе
всичко, но най-силна е в комедийните роли.
Само че в България комедиите се пишат от мъже, за герои мъже и се снимат от режисьори мъже. За жените актриси - каквото остане и винаги в сянката на “силния пол”.
Заради това и най-голямата съперница и приятелка на Татяна - Стоянка Мутафова, има малко участие в киното. И двете големи прими си наваксваха в театъра.
Таня ще остане в историята, като първата назначена на щат актриса в Сатиричния театър. А Стоянка - като актрисата с най-дългогодишен стаж на неговата сцена.
Мутафова няма нито една награда за филмова роля, Лолова има само една - и то за участие в телевизионен филм. През 1992 г. печели наградата за женска роля - за Ангелина във филма “Авантюра”, на фестивала “Златната ракла” в Пловдив.
В мемоарната си книга “1/2 живот” Лолова пише, че е киноартистка, защото членува
в Съюза на българските филмови дейци (СБФД).
Когато я запитах това вярно ли е, тя каза: “Ами като ме пита някой в кои филми съм участвала и като не мога да изредя много филми, това членство в СБФД идва достатъчно.”
Една година същият този СБФД провежда нещо като анкета какви желания имат артистите към него. И Таня Лолова скромно написва: “Искам СБФД
да направи от мене
българската
Лилиан Гиш...”
Само ще припомня, че Гиш е наричана първата дама на американското кино. Таня ли не знае какво да поиска!?
Но докато Лилиан Гиш снима със самия Дейвид У. Грифит, у нас самият Рангел Вълчанов
казва на младата Таня Лолова, че няма никакъв шанс в киното, защото е... без вежди.
Преди години актрисата ми призна, че това много я обидило.
А Рангел не само й казва, че тя няма шанс в киното, но и го демонстрира и на практика. Един хубав ден през 1955 г. Рангел Вълчанов - млад, красив и току-що завършил режисура, среща също така младата, красива и току-що завършила актриса Татяна Лолова и казва: “Абе ще правим един филм, искам да прочетеш сценария. Ти ще си избереш каквато роля искаш...”
И какво се случва?
Монолог 1
- Ставаше дума за “Две победи”, където той играеше като актьор, но беше и втори режисьор. Имаше сцени, в които главната героиня е по бански и тялото й е като на рибка. Предполагам, че с хубаво чувство за хумор Рангел е искал да види как аз ще си избера главната героиня с тяло на рибка. Напразно е било ехидството му, тъй като той не ме е виждал по бански, а аз тогава си бях точно с тяло на рибка, малко по-едра, но рибка. Просто ходех много зле облечена. Затова мисля, че напразно упрекват онези режисьори, които карат актрисите да се събличат по бански, когато избират изпълнителите.
Там имаше и една съвсем мъничка епизодична роля, където едно много дебело момиче го карат да пее соло, но преди това трябва да изпее нотната стълбица и тя звучи много фалшиво. Не бях толкова дебела, колкото ме е виждал Рангел, но бих могла да пея фалшиво, защото имам добър слух, а това е абсолютно необходимо, за да се играе фалшиво пеене. Обаче аз заминах за Русе, докъдето не стигна енергията на този режисьор и приятел, когото винаги ще обичам, най-малкото за това, че направи “Лачените обувки на незнайния воин”, че в Чехия се държаха малко по-мило с мен, защото все пак съм сънародничка на Рангел Вълчанов, заради още около хиляди неща.
Той е режисьорът, който каза, че аз никога няма да видя кино, защото нямам вежди. Не ставаше дума за тяло на рибка, не ставаше дума за пеене, просто нямам вежди и такива, дето нямат вежди, не ги снимат в българското кино.
Това в световното кино изобщо няма никакво значение, но тъй като съм родена българка и един от потенционалните ми режисьори се казва Рангел Вълчанов, шансовете ми са никакви...
През 2007 г. успях в някаква степен да сдобря Таня и Рангел. Тогава в едно интервю режисьорът ми каза: “Това с веждите беше само една шега. Иначе с Танчето сме много добри приятели. Дълбоко съжалявам, че тя не е играла в мои филми. Но не съм виновен аз или тя, а може би българското кино, че ни предостави такива сюжети. Иначе за мен Таня е една от най-големите ни актриси, от 100 километра си личи, че е голямо нещо. Затова й кажете, че я целувам по челото и най-вече по нейните вежди, които страшно много обичам!...”
И след тази целувка можем да започнем с началото на филмовата кариера
на най-дългокраката
българска актриса
Таня е на 26 години, когато Бинка Желязкова я снима в първия си филм - “А бяхме млади”. Ролята е миниатюрна - Лолова е момиче с джувка, което трябва само да премине пред камерата. Режисьорката снима 18 (!) дубъла, а дебютантката е ошашавена от изискванията й: “Ама сега много се фръцкаш. Ама ти все пак трябва да се фръцнеш малко тука. Ама ти не трябва да минаваш толкова забележимо. Ама ти все пак трябва да се забележиш...”
Следват още няколко епизодични роли за Лолова. В “Последният рунд” (1961) е съпруга,
съпруга е и в “Невероятна история” (1964). В малки роли я снима привърженикът
на гротесковото кино у нас Георги Стоянов. В “Случаят “Пенлеве” (1968) е братовчедката
Мина, а в “Птици и хрътки” (1969) - госпожа Кавръдкова, член на благотворителното
общество за защита на животните. В “Петимата от “Моби Дик” (1970) вече е майка,
появява се в 2-3 кадъра.
През 1971 г. в целия соцлагер е прожектиран филмът “Гоя, или тежкият път на познанието” - копродукция на ГДР, СССР, България и Югославия. Сценарият е на Анжел Вагенщайн, режисьор - Конрад Волф, в ролята на Гоя - Донатас Банионис.
Таня Лолова пак е в епизодична роля, но пък е самата кралица Мария Луиза Бурбонска. Мисля, че историите на Лолова около подготовката и снимането на този филм са по-интересни, отколкото самия филм.
Правят пробните снимки в Киноцентъра и ги изпращат за одобрение в Ленинград. Таня разказва, че след няколко дни оттам дошла телеграма със следния текст:
“Ние търсим
чудовище,
но не чак такова”
И допълва: “Мен това въобще не ме обиди, но Анжел страхотно се ядоса, тъй като
за него беше въпрос на престиж, след като става дума за предложение, което идва
от него...”
Вагенщайн решава да я заведе в Ленинград, за да я видят на живо. Като дисциплиниран човек Лолова отива в Сатиричния театър да иска разрешение от директора Желчо Мандаджиев. Казва му, че трябва да отиде за три дни в Ленинград. Той чува Велинград и разрешава. В края на краищата Лолова получава ролята.
Монолог 2
- След това стана така, че ме поканиха на премиерата в ГДР. Бях в една прекрасна рокля на “Лада” (модната къща, не марката съветски автомобил - б.а.), дълга в цвят на презряла диня. Анжел ме беше предупредил: “Виж какво, ходиш си пет за четири, но на премиерата се постарай да бъдеш прилична.” Даже ние заедно отидохме за няколко часа в Западен Берлин и с всичките си пари купих една прелестна перлена перука.
Когато казаха: “В ролята на кралицата - Татяна Лолова, България, - аз излязох с роклята, с перуката, стройна, млада и красива. Понеже се видя някаква разлика между онова чудовище на екрана и тази актриса на живо, първо имаше пауза, в която постепенно се чу едно “Аааа” и после един луд аплауз, който аз тогава изцяло отдадох на България, която има толкова много прекрасни актрисища. И бях много горда...
Най-после през 1973 г. излиза български филм, в който името на Таня Лолова е
записано като изпълнителка на главната женска роля. Това е “Сиромашко лято”, в
който обаче почти във всеки кадър присъства Георги Парцалев.
Днес Таня казва, че филмът бил заснет от “един много приятен, сдържан, красив
и талантлив режисьор - Милен Николов-Мечо”. А тя му е благодарна, че я е забелязал
и поканил да партнира на великолепни артисти като Парцалев, Иван Кондов, Ицко
Финци, Леда Тасева, Милен Пенев...
След “Сиромашко лято” режисьорите сякаш започват да я снимат по-често. В по-големи и по-малки персонажи, но тя вече е овладяла магията на епизодичната роля - да я изиграе така, че да бъде запомнена. И го доказва в “Последният ерген” (1974),
където е зловредна
тъща на Тодор Колев,
“Щурец в ухото” (1976) - една нова среща с Георги Стоянов, който й дава ролята на властната акушерка Бела.
Няма как да не я помните в знаковата комедия “Топло”, в която е управителка на блока за топлофикация и демонстрира крака, сякаш направени на много модерен струг и като ги гледа човек, има чувството, че никъде не свършват.
Знаменита роля Таня прави в “Бон шанс, инспекторе”, където си партнира с Велко Кънев. Казва се Елза Карадушиева и е майка на Йосиф Сърчаджиев.
Монолог 3
- Чудя се, когато казват, че аз не съм за сексапилни роли. Че ако в това е въпросът, най-сексуалната роля в българското кино принадлежи лично на мен и, разбира се, на прекрасния актьор Велко Кънев, лека му пръст. Става дума за “Бон шанс, инспекторе” на Петър Донев.
Високоеротичната сцена стана по време на озвучаването и изцяло по мое предложение. Аз направих един стриптийз зад декора, сиреч моята героиня сваля от себе си нещата едно по едно, като всъщност събличаше главно бижутата си, и към това издаваше едни въздишки и допълнителни думички, които си бяха чисто моя импровизация.
Екипът полудя от смях и през цялото време треперех, че техният кикот ще влезе в записа и ще развалят сцената, която не е просто еротична, ами си е направо порно...
Последният филм, в който Лолова участва преди 1989 г., е “13-ата годеница на принца” (1987) - една много смешна комедия на Иванка Гръбчева, снимана в София и в германския град Карлмарксщат. В този филм Лолова има най-много проблеми с екранния си съпруг Павел Поппандов, но зад кадър. Той е царският магьосник, тя - негова жена, също магьосница. “За да не кажа вещица”, уточнява Таня. Според нея тогава Поппандов бил изпаднал в период на безумно остроумие. Дори Георги Мамалев понякога се изпотява, докато реагира подобаващо на Поппандовия гейзер от шеги и закачки.
- Мамо, това истинска хексе ли е? (hexe - вещица на немски).
- Да, истинска - отговаря майката.
Лолова отскубва перце от рошавия си тоалет и го подарява на момичето.
В първите години след 1989-а Таня, както доста от колегите й, се снима в чужди продукции, които се правят у нас. Такива са “Бъртвежите на родилката” (1991) - Франция, руските “Бандитска приказка” и “Макаров” (1993), “Дон Кихот се завръща” (1996) - руско-българска продукция, “Бюро за убийства” (1997) - копродукция на Франция, Белгия и Канада.
После нещата на хоризонта се попроясняват. Започват да се снимат български филми, някои като копродукции, и
иде време за нови
артистични подвизи
на актрисата
В “Разговор с птици” (1997) тя е в главната роля - играе селска баба. В “След края на света” (1998) по сценарий на Анжел Вагенщайн е еврейка - баба Мазал, принудена да търпи пиянските изцепки на съпруга си Аврам (Васил Михайлов). Играе още в “Пътуване към Йерусалим”, “Летете с Росинант”, “Сбогом, мамо”, “Българска рапсодия”, “Бартер”...
Лолова се снима и в няколко тв сериала. Между 2011 и 2013 г. играе в 86 серии на “Домашен арест”. Тя е мама Еми - властна тъща, която побърква с капризи не само недодялания си зет Коцето, но и собствената си дъщеря. Сериалът продължава да бъде излъчван и на много зрители им се струва, че Татяна Лолова е постоянно в домовете им.
За което, сигурен съм, въобще не й се сърдят.
Ето това, скъпа Таня, е моето възпяване за теб.
Ако не ти харесва, се сърди на себе си...
Какво четем:
🔴 Йордан Йовков: 10 цитата🔴 10 неща, които не знаем за Мариус Куркински
🔴 Тибетски мъдрости, които ще ви накарат да се замислите
Източник: 24 часа
Коментари
