Изкуството е много жестоко - там или можеш, или загиваш
Каквото и да кажем за Райна Кабаиванска ще бъде малко. Със своя ненадминат талант и амбиция оперната прима е завладяла сърцата на милиони хора. Българската певица е сред най-великолепните сопранови гласове в света на операта от втората половина на ХХ век.
Забележителната дама е родена на 15 декември 1934 г. в Бургас. Излизала е на почти всяка от най-големите музикални сцени – сред тях „Ла Скала“ в Милано, „Метрополитън“ в Ню Йорк, Виенската опера, Арена ди Верона, Болшой театър, Ковънт Гардън, Карнеги Хол. Професор е в италианската музикалната академия Чиджияна и в Нов български университет и води майсторски класове в Италия, България, Испания и Франция.
По повод големия празник на оперната прима ви представяме някои от нейните най-вдъхновяващи мисли:
"Изкуството е много жестоко – това е един естествен подбор. Там или можеш, или загиваш. Или си номер едно…"
"Ако искате да се забавлявате, да ходите по тържества, обеди и вечери, ще се простите с успеха. Виждам как тези, които са поласкани от светския живот, защото не може да се отрича, че той ни се предлага непрекъснато, траят 2-3, 3 години и половина. А другите, които имат дисциплина и могат да се жертват, оцеляват на сцената повече от 5 десетилетия като мен."
"За мене пеенето никога не е било въпрос на живот и на смърт. За мене пеенето е работа. Аз не бих могла да живея, без да работя, без да съм включена активно в някаква дейност."
"За мен миналото не съществува, аз винаги живея за утре."
"Моята характеристика е чувството за самокритика. Винаги съм имала много ясна представа за собствените си граници, докъде мога да стигна. Така че съм правила само това, в което можех абсолютно да дам сто на сто."
"Трябва да се проникне в душата. Това е една дума, която вече не се употребява – душа, но аз вярвам, че има душа. Трябва да се проникне в душата и да се извадят хубавите неща, благородните качества и да се покажат на света. А ние, оперните певци, имаме тази възможност да покажем добрите си качества на света от сцената."
"Аз виждам как вече няма място за духовност. Ето защо трябва да се борим. Ето защо и аз се боря за младите. За да се запази едно наследство, което е страшно важно. Човек няма нужда само да се нахрани, да си напълни стомаха. Той има нужда от красота, от изкуство. От нещо възвишено."
Снимка: Светослав Караджов
Какво четем:
🔴 Чужбина е красива, но носталгията е голяма...🔴 Преустройство на малко жилище в София
🔴 Иван Иванов – обаянието остава дори и след филма
Източник: Кмета