Как спасих дъщеря си от рак


Много исках момиче. Като тийнейджърка сънувах, че името й ще бъде като дъщерята на главния герой във филма "Москва не вярва на сълзи", Александра. На 20-годишна възраст се влюбих в красив рок музикант и една година по-късно Алекс се роди. Дъщеря ми се развиваше бързо и почти никога не боледуваше от нищо. Всичко започна няколко дена преди рождения ми ден. По път към детската градина дъщеря ми винаги се спъваше, а на сутринта, в деня, в който навършвах 25 години, тя заплака и се оплака от болки в гърба. В чест на празника си съжалих детето и я изпратих за цял ден при баба й, а аз самата тръгнах на работа, за си получа поздравленията.

Някъде след час телефонът звънна и както пишат в книгите, животът ми се раздели на "преди" и "след". В телефонната слушалка през плач майка ми крещеше, че Алекс е паднала от дивана и не може да се изправи. "Идвай по-бързо" - пищеше майка ми в слушалката. След час бях у дома. Дъщеря ми не можеше не само да си движи крака, а на практика цялата й долна част от тялото беше скована. Вместо да извикам Спешна помощ, както биха постъпили болшинството нормални родители, аз започнах да звъня на лекари, които предположиха, че това е реакция от ваксината срещу полиомиелит, която наскоро бяхме направили.

Когато най-накрая пристигнахме в Инфекциозна клинична болница номер 1, лекарите назначиха ЯМР. Именно томографията показа наличието на гигантска неоплазма в гръдния кош на дъщеря ми. Тя почти заемаше мястото на левия дроб, проникваше в гръбначния стълб и притискаше нервите. По тази причина краката на Алекс отказваха да се движат. Знаех, че образованията биват различни, и гледайки с надеждата лицата на лекарите, попитах: "Това е доброкачествен тумор, нали?" Тогава не знаех, че и децата може да имат рак. По-точно не исках да мисля за това.

От тази клиника ни изпратиха директно в детска клиника по клинична хематология и онкология. Лекарят, който погледна резултатите, внезапно изруга, остави си цигарата и напусна кабинета. След това направиха пункция на дъщеря ми, но тя не показа нищо. А аз все гледах децата без коса - струваха ми се много страшни. Безумно се боях, че моята Алекс ще стане като тях. По-късно ни назначиха биопсия, за да могат да се доберат до тумора, да вземат парче от него и, ако е възможно, да го отстранят. Последното не се получи, но лекарите установиха, че е злокачествено новообразувание и направиха още пункции, за да търсят метастази.

През това време Алекс лежеше в интензивно отделение. Дори сега, когато си помисля, че моето малко дете прекара толкова дни сама, сърцето ми се свива. Когато я доведоха в отделението очаквах, че лицето й ще засияе и тя ще извика: "Мамо!". Но дъщеря ми ме погледна мрачно и се обърна към стената. Едва успях да напусна стаята, облегнах се на стената, плачейки с глас. Дъщеря ми претърпя първите курсове по химиотерапия и отново проходи. Докато Алекс се бореше с болестта, аз се разделих с баща й. Той трудно понасяше заболяването й, обвиняваше се за случилото се (в семейството му мнозина умряха от рак), и дойде в болницата пиян. Веднъж, когато едва не махна системата от ръката на Алекс, търпението ми свърши - и го изритах.

В пряк и преносен смисъл, моят живот беше спасен от работата ми. Аз съм журналист и главен редактор на списание. Когато дъщеря ми беше спокойна, от болницата отивах на работа. Така се запознах и с човека, който ни помогна. Имах интервю с актрисата Яна Поповская - и от дума на дума й разказах историята си. Реакцията й беше силна: "Детето трябва да бъде спасено! Трябва спешно да я заведете в чужбина! " Усмихнах се горчиво. Лесно е да се каже " спасете я", но откъде да намеря толкова пари? И все пак нещо в мен прищрака и започнах да проучвам в интернет лекари, които са специалисти в нашата диагноза - Невробластом в медиастинума. Намерих ги в Германия, Америка, Израел.

Следва продължение:


Какво четем:

🔴 "Магистрала" "Тракия" – кръпка до кръпка  

🔴 Искам политик от Брюксел да живее с моята пенсия

🔴 Семейство Наото от Токио са влюбени в нашия фолклор и танцуват по-добре от много българи / ВИДЕО

Източник: lichna-drama



Коментари



горе