Проф. Иван Илчев: Трябва да сложим край на заблудата, че македонците са наши братя



Съседите не искат да преглътнат, че сме били един народ с обща история до Първата световна война

Предложението на Слави Трифонов за бартер с визи и Шенген е все едно да се продадем за паница леща

Изгодната търговия за Скопие е от север на юг, те са на 240 км от пристанището в Солун, а от Бургас са на 640

Докато ние закрихме нашите културни центрове в Европа, македонците всяка година откриват нови





- Проф. Илчев, какъв шанс за решаване на спора с Република Северна Македония ни дава формирането на пет комисии, включително за икономика и култура?

- Ако свършат като историческата комисия, няма да има полза. Няма да има смисъл, ако накрая комисиите излязат без решения, около които да се обединили и които да са подплатени финансово с конкретни суми, заложени в бюджета на двете държави. Няма обаче никакви гаранции, че ще бъде изпълнено това, което комисиите препоръчват. Нашата съвместна историческа комисия също излиза с комюникета всеки път, но нещата не се изпълняват от македонска страна.

- Срещата между премиера Кирил Петков и бъдещия македонски премиер Димитър Ковачевски ще даде ли тласък на преговорите?

- Имаме илюзията, че македонците ще се откажат в рамките на шест месеца от начина, по който са живели, от това,  което им е втълпявано години. Това обаче е кауза пердута, няма да се случи.





А Консултативният съвет за национална сигурност при президента по темата има смисъл,  ако обаче се решават не само въпроси на момента, а за това какво трябва да правим след 10 години. 

- Защо забуксува работата на съвместната експертна българо-македонска комисия по исторически и образователни въпроси, на която сте член?

- Тя не е тръгвала особено впечатляващо, за да говорим, че е забуксувала. Колегите от Северна Македония даваха сигнали, че едва ли не са готови да се променят, но след това нещата се затлачиха и сме в мъртва точка вече година и половина.





- Мисия възможна ли е изобщо да се разберем със съседите за общата ни история?

- Според мен това е възможно, ако обаче не ни се дават срокове - това няма да стане в рамките на шест месеца. Имайте предвид, че става въпрос за нещо, което е втълпявано в продължение на сто години, като при това е подплатено със служебни материални привилегии за тези в Северна Македония, които изповядват това официално кредо.

Ние какво можем да направим, освен да се опираме на голата истина, която обаче не е чак толкова привлекателна за съседите. Очаквах, че те ще бъдат много по-отстъпчиви за средновековието, защото във Възраждането и в Първата световна война има неща, които рядко са споменавани в нашите учебници и за които те биха могли с известни основания да се запънат.  Но очевидно те не искат дори средновековието да приемат като база за обща история.

- Кое най-трудно ще преглътнат съседите?

- Очевидно няма да преглътнат, че сме били един народ с обща история до Първата световна война, след това се разделяме. Това не искат да преглътнат и да сложат кръст на голямото измислено минало.





- През последните дни властите в Скопие споделят увереност, че бързо ще свалим ветото за старт на преговори с ЕС - каква е причината за това?

- Това е малко като героите на френския драматург Едмон Ростан, които непрекъснато се хвалят. А и се оказва, че нашите медии имат къса памет - ако погледнете изявленията на президента Стево Пендаровски и на доскорошния премиер Зоран Заев, ще видим, че в последните 2-3 години те нееднократно са изявявали твърда увереност, че България, ако не днес то утре, ще отстъпи, и то най-вече под натиска на Запада. Така че тази увереност на политиците в Скопие съвсем не е нещо ново. Те обаче не казват на какви отстъпки са готови.

- Само ние ли трябва да отстъпим?

- Това не е ориенталски пазар, в който единият и другият трябва да отстъпят по нещо. Не става въпрос за отстъпление, а за това да се приеме това, което е доказано със стотици документи и изследвания.

- Как Ви прозвуча предложението за бартер на лидера на ИТН Слави Трифонов - ние сваляме ветото пред Скопие, срещу което САЩ ни махат визите, а ЕС ни пуска в Шенген?





- В Библията има израз - да се продадеш за паница леща. Това е точно такъв пример. Най-малкото е недостойно от страна на Слави Трифонов, който двайсет години лансира свръхпатриотични идеи чрез песни, сценки. Според това предложение ние не получаваме нищо, тъй като и Шенген, и падането на визите за САЩ ще получим с малко търпение. Това предложение е нещо като в популярната народна приказка - сливи за смет.

. Премиерът Кирил Петков планира нов етап в развитието на отношенията, като приоритетът е изместен към икономическите отношения, към икономическата изгода. Това продуктивен вариант ли е?

- Когато още по времето на мандата на Иван Костов се заговори много усилено за прокарване на автомагистрала между София и Скопие, имаше три варианта. Единият беше директно по сегашния път, а другият - през Трън, който според тогавашното транспортно министерство бил най-изгоден. Тогава написах статия, че всъщност Иван Костов осъществява мечтите на Илия Гарашанин, идеолога на сръбския национализъм.





 Тази магистрала трябваше да се слее с магистралата Север-юг при Прокупле в Сърбия, с което Сърбия щеше да държи под свой контрол всички транспортни връзки на Балканите. Тогава политиците се отказаха от този проект. Смятам, че икономическите интереси не съществуват сами за себе си, те са тясно свързани с национални, стратегически, културни  интереси и трябва да се подхожда внимателно, когато се казва, че икономиката е  на преден план. Още повече че голяма полза от оживяване на икономическите отношения със Северна Македония няма - нито ние имаме голяма полза, нито те. Съседите са малък пазар, ориентиран на север, през Сърбия към Централна Европа, и на юг, през Солун, към останалата част от света.

- Може ли изобщо националното достойнство да е инструмент на търговия?

- В никакъв случай. Дори да направят магистрала до Скопие, освен туристи кой друг ще ходи там по нея? Представете си от Скопие да тръгнат контейнери тирове за износ - до Солун са 240 км, докато до Бургас, най-близкото българско пристанище, са 640. От Солун се отварят към цяла Европа и Средиземноморието, от Белград към Централна Европа, докато от Бургас опират в Босфора и Дарданелите. Исторически така са се сложили нещата, че техният път на икономически изгодна търговия е от север на юг. Ние искаме да променим това от изток на запад, но нямаме достатъчно мощни материални стимули, с които да ги привлечем.

- Как си обяснявате това, че нашите мотиви, на страна член на ЕС, са по-зле разбирани от Запада, който като че ли се отнася с по-голямо разбиране към кандидатката Северна Македония?





- Проблемът е, че не сме имали планомерна пропаганда по този въпрос години назад. И сега премиерът започва наново. Не може да се започва десет пъти наново.

Не става с няколко точки, това се опитвам да обясня вече 15 години. Ние трябваше например в бюджета във фонд „Научни изследвания“ да имаме 100-150 хил. лева, с които да издаваме на добър английски книги, писани от наши автори за Македония. Издадени не от наши издателства на Софийския университет или на БАН, а да се плати на престижни международни издателства - във Франкфурт на Майн, Парижкия университет, което ще гарантира книгите да се прочетат - няма нищо срамно в това, правят го всички, когато се налага. Трябваше да отпускаме всяка година целево стипендии за млади учени, които искат да работят по проблемите на Македония. Всяка година трябваше да правим лагери за младежи от България и Македония, на които неусетно да се осъществява пропаганда. Начините са много. Но това не са политики, които могат да се осъществят за шест месеца, а насочени 10-15 години напред. 





Ние закрихме нашите културни центрове в Европа и не разкриваме нови. А македонците всяка година откриват културни центрове.

- Възможно ли е тогава приемливо решение в обозрим срок?

- Трябва да престанем с това подсъзнателно чувство, че хората в Северна Македония са ни братя, и да започнем да се  отнасяме с тази страна като с всяка съседна държава, която има собствени интереси, както и ние имаме наши интереси. А не инстинктивно с нашите действия да се прокрадва винаги мисълта за блудния син от Библията, който се върнал при баща си, който го прегърнал и го притиснал до гърдите си. А и трябва да имаме предвид, че външната политика в Северна Македония дълго време се е диктувала от Белград и досега нейните адепти са много силни в Скопие.

Така че няма формула, която да е печеливша и осъществима в близко бъдеще. Виждали ли сте план за това какво ще правим със Северна Македония след 20 години, да речем?

А тия 6 месеца, посочени от премиера Кирил Петков, са като прословутите 800 дни на царя.





Визитка

Чл.-кор. проф. дин Иван Илчев  е български историк, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в два последователни мандата в периода 2007-2015 г., член-кореспондент на БАН. Син е на акад. Илчо Димитров, бивш министър на образованието. Професор по нова и най-нова история на балканските народи. Гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет (1984-1986), Университета на Чиба, Япония (1999-2000). Автор на десетки научни трудове. Член на смесената българо-македонска комисия по исторически и образователни въпроси.



Източник: Марица

Следваща статия:
Над 150 нашенци са блокирани на летище във Франкфурт





Коментари

Видео на деня

горе