Историческа промяна в Кодекса на труда



Макар и по съвсем формален начин, нашият Кодекс на труда за пръв път влиза в крак с времето по два въпроса, които пандемията направи особено належащи.

С цел по-добро съвместяване на трудовите и семейните задължения, човек ще има възможност при нужда да поиска за известно време работа от разстояние, изменение на работното време или разпределението му, както и други промени в трудовото правоотношение. Тази възможност се дава на родителите на деца до 8-годишна възраст, а за пръв път и на хора, които полагат грижа за родител, съпруг или други роднини по права линия поради медицински или други сериозни причин.





Текстовете са включени в проект за промени в Кодекса на труда, предложени за обществено обсъждане от социалното министерство. Поводът за тях е не пандемията, а европейската директива 2019/1158/ЕС относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи.





Възможността да се иска промяна в работното време обаче не обвързва работодателя със задължението да я предостави. Ако работодателят не е съгласен с искането, единственото му задължение е да даде в 14-дневен срок мотивиран писмен отговор за отказа си. По повод друг текст в кодекса вносителите посочват, че задължението за писмен мотивиран отказ ще създаде гаранция, че работодателят ще разгледа предложението и ще изложи обективни причини за отхвърлянето му.





Целта е създаването на прозрачност и яснота в отношенията между страните по трудовото правоотношение и насърчаване на по-предвидима заетост, когато това е обосновано и възможно в съответното предприятие, пишат от МТСП.

Макар и в същото условно наклонение, права на по-гъвкаво работно време и работа от разстояние получават и хората, които се грижат за родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия поради медицински или други сериозни причини.





Тази промяна също формално не променя нищо съществено в отношенията между работодател и служител, но всъщност е историческа, защото за пръв път в Кодекса на труда се споменават грижи за други близки, а не малки деца.

При застаряването на населението в световен мащаб този род грижа все по-често се обсъжда като глобален проблем от експертите. Отговорността за нея пада основно върху жените, при това те обикновено я съчетават с работа на пълен работен ден. Социалните услуги в тази област са скъпи и дефицитни, поради което са недостъпен вариант за средностатистическото семейство. В България липсва и развита система от институции за дългосрочна грижа, хосписи и т.н. Така обикновено полагащите тези грижи са принудени да жертват кариера или заплащане в безизходицата.





До този момент право да искат по-облекчен режим на работа бе регламентирано в Кодекса единствено за завръщащите се от отпуск по майчинство. Текстът бе по-категоричен по отношение на работодателите, макар и с вратичка за отказ.

Той предвиждаше "с цел да се насърчи по-успешното съвместяване на трудовите и семейните задължения на работника или служителя работодателят е длъжен да вземе под внимание предложението, когато съществува такава възможност в предприятието". Това занапред се променя с уговорката, че изменения се извършват "с писмено съгласие между страните, когато съществува такава възможност в предприятието".





Промените съпровождат новия отпуск от 2 месеца за бащи до 8-годишнината на детето. И той произтича от същата европейска директива, която изисква държавите членки да осигурят индивидуално право на отпуск за полагане на грижи за дете на всеки един от родителите с продължителност четири месеца, два месеца от които не могат да бъдат прехвърляни на другия родител.

периода на този отпуск е задължително да се определи заплащане или обезщетение по начин, улесняващ ползването му от двамата родители.



Източник: dunavmost

Следваща статия:
Знаете ли какво означават последните 4 цифри от вашето ЕГН?





Коментари

Видео на деня

горе