ЕПОХАТА НА ТРАКИТЕ
"Траките" били типичен конен народ (Омир и много други), пиели кобилешко мляко, благородниците им си бръснели главите и оставяли чумбас (опашка и перчем), правели кисело мляко и сирене, имали гайди, кавали, тъпани, нестинари и кукери.
Днес никой не отрича, че сурвакането, Трифон Зарезан, Змийските празници, Герман и др. са обичаи на "траките". Народните им носии и до днес са българските носии, българските шевици (елбетицата) са "тракийски". източник
Името “траки” е събирателно на множество племена, които обаче не се различават по своя етнос, а просто носят имена на царско-жречески династични фамилии.
КОИ И КАКВИ СА БИЛИ "ТРАКИТЕ"
Местните жители, които гърците по-рано наричат пеласги (сияйни), по-късно започват да наричат "траки" (по името на някое от тракийските племена - вероятно на травсите или дерзиките).
На гръцки нарицателното "траки" е добило значение на "необразовани", "диви", "варвари", "неелини". Терминът "траки" е неприложим за историографията. Все едно да се приеме, че за 500 години не е имало българи, а "гяури" или "рая". инж. Емил Живков - ТРАКИ ЛИ СА БЪЛГАРИТЕ?
...
Тракологията е създадена от евреина Александър Фол през 20 век
Нейни жреци и до днес са членовете на неговата фамилия, а тя е тяхната семейна наука. Те пишат томове думи, за да не кажат очевидното. Например: че езика на "траките" съвпада с днешните български диалекти.
Някои задават логичния въпрос, защо не са основали и наука гяурология.
Бащата на "траките" живее през 20-21 в. от н.е. (грешката е вярна)
ИЗКУСТВЕНИТЕ ИМЕНА "ПРАБЪЛГАРИ" И "ТРАКИ"
Те разделят един и същ народ - с една и съща история и държавни традиции, едни и същи родове и владетели, обичаи, бит, фолклор, език и характер.
На негово място се представят два никога несъществували народа - "прабългари" и "траки". За да е кашата пълна, към тях се прибавя още едно изкуствено име - "славяни". По тази странна рецепта кашата се разбърква във вълшебното гърне на "Великото преселение на народите" и от него изплуват причудливи резултати - коренните обитатели на нашите земи "изчезват" и на тяхно място се появява "славянско море" заквасено с "прабългарска" мая.
НЕДОРАЗУМЕНИЕТО, ЧЕ СМЕ "И ТРАКИ"
Приликите между днешните жители на България и старото балканско население водят мнозина до мисълта, че у днешните българи "тече и тракийска кръв", която се е вляла в кръвта на "славяните" и "прабългарите". Привеждат и генетични изследвания.
Всъщност това си е същата каша... Тази версия - макар и да изглежда удобна за изясняване на нещата - се върти в същия омагьосан кръг.
За да се намери нещо с генетични изследвания, първо трябва да се изясни, какво се търси. Да се търсят "тракийски гени" е все едно да се търсят "гяурски гени". В тези изследвания се обявяват и "славянски гени" - а "славяни" е политическа категория, въведена през 17-18 век по едно старо прозвище на гетите - със същия успех могат да се търсят съветски гени или евро гени. Разбира се, каквото и да се търси - с промяна на имената - ще се намери.
Названията "траки", "славяни" и "прабългари" са книжни термини. А в земите ни нищо подобно не се случва в периода 4-7 век - и след тоя период тук продължават да живеят същите хора, които са живели и преди това.
Точният отговор е:
Той може и да звучи странно за съвременника, но затова пък е верен.
...
Фулко, френски свещеник, описание на Първия кръстоносен поход - 1096 г.:
„Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните
паметници.”
"Hinc iter aggressi per fines Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum" - Д. Ангелов, стр. 373
Ромейският историк от 15 век Лаоник Халкокондил казва, че:
От трибалите според него произхождат и сърбите.
“Съгласно една доста разпространена във Византия традиция на българите се е гледало
като на народ, произлизащ от древното тракийско племе бриги или
фриги. Преки сведения за това е оставил Димитрий Хоматиан.”
Петър Добрев - “Необясненото и необяснимото в ранната българска история” -
стр. 145 - 148"
...
"ТРАКИ" И БЪЛГАРИ - ЕДИН И СЪЩ НАРОД
ГРАДЕЖИ
Градежите на "прабългарите" са същите като на траки и даки. Строителния стил на Плиска и Преслав е идентичен на тракийските градежи от Старосел и Костещи (Стара Дакия).
"Златната черква" във Велики Преслав по план е като повечето "тракийски" храмове - кръгло главно помещение и четириъгълен притвор пред него. (Аналогични черти от бита, религията и бойното дело на "траки", "прабългари" - 33)
ВЛАДЕТЕЛИ
Титлата на "тракийските" и "прабългарските" владетели е "РИХ", "РЕЗ(ОС)", "РЕКС". Нея носят Аспар-рих - записан в "Именника" като Есперерих, Кот-раг - със същото име е по-ранния "тракийски" цар Кот (на гръцки Котис), Теле-риг и др.
Шлемът на Тервел (реконструиран по негов печат) е еднакъв с парадните шлемове на гетите - северните траки. Владимир Цонев
ПОЧИТ КЪМ ПРЕДЦИТЕ
Свидетелство за нея са многобройните "тракийски" могили. Учението за почит към мъртвите и вярата в безсмъртието е разпространявано от Залмокс. Както научаваме от папските писма до Борис І - своите предци почитат и "прабългарите". Само че, тези предци са едни и същи:
"Тракийската" могила в Свещари е доизградена от Омуртаг "с подчертано уважение към култа към мъртвите и Залмоксис. Омуртаг се е погрижил не само да я съхрани, но и да я донасипе, за да я направи по-мащабна" - казва историка Йордан Стефанов, директор на музея в Исперих.
Свещарската гробница в могилата поддържана от Омуртаг
Съмнително е пришълци да съхраняват чужди могили на "вече претопен и изчезнал" народ. Само че "прабългарите" не само ги поддържат, а и ги използват - така както са били използвани по-рано - и продължават да изграждат нови:
МОГИЛИ
"Тракийски" некрополи се използват и за погребване на българи от ранното и същинско средновековие. Има могили, в които буквално един до друг (в един могилен насип, в един и същ стратиграфски хоризонт!) се откриват гробове датирани от 6 век преди новата ера и 8 в. от н.е.!
Открита е и могила, насипана през VIII-IХ в. от българите, по начин абсолютно сходен с гетския.
"Тракийските могили", даже и на територията на днешна орязана България са над 30,000. Народ, който е погребал над 30,000 свои царе, жреци, първенци и вождове, не може да е бил толкова малоброен, че да бъде изтребен и асимилиран." Пламен Пасков
НОСИИ
Облеклото на "траките" е много подобно на българската народна носия. При женската носия аналогията е абсолютна - дълга памучна риза, над нея фустан,
елече и престилка, везани с многоцветни геометрични орнаменти.
Г.Китов, Д.Агре, Въведение в тракийската археология, ИК Авалон, София, 2002 г.
http://www.trakobulgarica.hit.bg
Виждаме го по керамични съдове с картини - с типични елементи, характерни за по-новото време. Било тракийски войн, пастир или друг някакъв персонаж – всичките те изглеждат като днешните. Същият ямурлук, който до преди 50-тина години е носил българския селянин. Същите навуща, носени доскоро от българите. Сходните накити, високият капик и т.н.
Има египетски изображения на траки от XIV-XIII-ти и XII-XII –ти век преди Христа. Бойците са с дълги бели, или пъстри (бродирани) ризи. Главата е бръсната, като са оставени една или три кики.
Мъжката тракийска носия от изображения на тракийски мъже от Античността: от мраморни релефи и стенописи може да се види, че дрехите на гетите показват поразителни
прилики с различни
български носии.
Гетите са имали дълга риза със свободно пуснати поли - това обаче е и български костюм с най-консервативен стил. Неговото необикновено
дълга запазване се дължи на това, че е изключително пригоден към условията
за основният поминък – земеделие и скотовъдство. Наметалата на гетите са заменени
от ямурлуци, които са и
по-функционални, а самият ямурлук също е от тракийски по произход.
Нашият “паспорт” – традиционната българска носия - показва ясно и убедително къде са корените ни. Кройките и шевици са от Бронзовата епоха на Тракия, а доста мотиви от украсата на ризи и елечета крият произхода си в далечната Медно-Каменна епоха.
Херодот описва шарените ямурлуци на траките, наричани зейри. Те са дълги до глезените,
изработени са от дебел вълнен плат, украсен с единични или двойни цветни
ивици. Обикновено зейрите имат прикачена качулка и се закопчават под брадичката.
Други връхни дрехи, споменати от Овидий и носени от гетите в Мизия са кожусите,
които еднакво обличали и жените и мъжете.
Червенофигурна атическа ваза – V в. пр. н. е.
ЕЗИК
|
Един от най-уважаваните археолози на нашето време сър Колин Ренфрю, отбелязва ясно в книгата си: “Археология и език”, че езикът на древните траки е родствен с този говорен днес в България. C. Renfrew, Archaelogy and language, The Puzzle of the Indo-European Languages, Penguin Books, London, 1977, 2nd ed. - 2002 - стр. 176 Това изказване той прави през 1977 г. и до днес няма реакция от нашата наука. |
|
Английският е загубил около 85% от речника си за 1000 години, докато българският се различава от документирания тракийски не повече от 10%. sparotok
...
Ятовата граница, която дели българските диалекти на източни и западни е хилядолетна и доказва местният характер на българското население. (мляко-млеко, дядо-дедо)
 |
Академик Владимир Георгиев: "В дако-мизийския /"тракийския"/ език ние откриваме същото явление, което представя една от най-характерните черти на нашия език, а именно делението на два основни диалекта според произношението на праславянското е. В същност има сериозни данни, които показват, че ятовата граница в общи черти е наследена от дако-мизийския /"тракийския"/ субстрат". Траките и техният език, Владимир Георгиев, София, 1977 - стр. 257 http://ziezi.net/trakite2.html |
Граница между диалектите с изговор дедо, бел и диалектите с изговор дядо, бял
|
Буквата ЯТ е един от символите за пряка наследственост между античните българи /"траки"/ и днешните българи. Българският ЯТ върху бронзовата "предкирилска" розета от Плиска е изписан цели два пъти.
Аймон [Aimwn], - "тракийското" име на Стара планина. В диалектни говори се е запазило до днес под формата Им. Ето къде е заветният Имеон населен с "прабългари". |
 |
Средновековното българско име на Стара планина също е показателно Матoрне горьi
- Древни планини (или Майчини планини, "родна" планина). А какво e й древното и старото на една планина, заварена от новодошли нашественици
(били те "славяни" или "тюркобългари"), та ще я наричат Стара
планина? Другото название - Балкан има очевидна близост с нашия етноним.
Д.Делчев, "Хемусъ и Родопи", София, 1925 г. - стр. 3
Има десетки свидетелства, че Стара планина е наричана от античните българи /"траките"/ Аимон, Емон, Емона, Емине - те са различни форми на Имеон.
Прословутите "проходи на Имеон" през които преминавали често българите са проходите на Стара планина.
...
РОДОВЕ
"Прабългарски" родови имена със съответствие у "траките" - Ермиар, Вокил, Дуло, Котраг(ир), унугур, сарагур:
Ерм е тракийско име, то както и Вокил се среща още през 14-ти век преди Христа, Дуло отговаря на тракийката дума ДУЛ-род. Наставката "гур" при оногур, кутригур е вариант на споменатата 500 години по-рано наставка "гер" при тракийските дигери, кимерии, пурогери, другери.
"Прабългарското" име Аспарух, или още Еспор на "тракийски" означава конник - и е сродно с тракийските имена Вед Еспис (сам конник) и Аспар, който е живял в Тракия два века преди Аспарух.
Вокил е идентично на споменатото през 14 век пр.Хр. Вокил.
Телец е сродно на името на мизийския цар Телеф.
Токту е сродно на споменатото през 14 век пр.Хр. Токеу.
Винех е сродно на споменатото през 14 век пр.Хр. Винайо.
Кубер е сродно на Кубаба-Кубела.
ТРАКИЙСКИТЕ ИМЕНА СА РАЗБИРАЕМИ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК:
А доста се употребяват и днес – Медок–Медко, Бузас-Бузо, Карсимар-Красимир, Беримар-Беримир, Лалас-Лалко, Батас-Бато, Котус-Котьо, Балей-Бальо, Вендис-Венда...
...
ПИСМЕНОСТ
Защо официалната история твърди, че траките не са имали писменост, а археологическите находки показват обратното...
Съществуват 42 успоредици между тракийските линеарни писмености и руните на старите българи.
Ако на руните от розетата от Плиска се даде стойност на тракийски линеарни знаци, се разчитат български думи като лоно, лепи (хубав), пек (жега)...
...
ОСОБЕНОСТИ
КОНЕН НАРОД
И траките и прабългарите са описвани като конен народ. Траките са белязвали конете си с тамги - както и старите българи.
Тукидит свидетелства, че гетите са КОННИ СТРЕЛЦИ, а сарматите, които Прокопий причислява към гетите имат и тежка кавалерия - като "олосидерите" на Крум.
Използване за храна на кобилешкото мляко - тракийски и български обичай.
Херодот описва траките като “хипемолгии – пиещи конско мляко” – това е известно и за мизите - и за българите:
Омир нарича мизите "коньодоячи", които се хранели с конско мляко. А като описва извънредната храброст на българите Енодий пише, че що се отнася до храненето, за тях е било достатъчно пиенето на конско мляко.
Образът на "тракийския конник" се покрива почти на 100% с "Мадарския конник".
|
Оброчна плоча на тракийския конник - III в., намерена в светилището при с. Езерово, Пловдивска област |
Мадарския конник - VIII в. |
Древнобългарски амулет - конче - високата "фригийска" шапка е характерна за "траките" и българите
Триумфална сцена - Тракийския Геро - герой (Херос)
Владимир Цонев - "Древните българи":
Плочките с Тракийския конник и Мадарския конник имат твърде голямо сходство и в коня, и в конника, и в изобразените куче, лъв и орел. Точно край Мадара са намерени 14 плочки с Тракийския конник. Те се откриват и в цяла Североизточна България - територия, обитавана от гетите - северните траки.
Голямата роля на коня в живота на древните българи е добре известна. Същото е и при "траките". Конят е бил погребван заедно със своя господар.
СВЕТИЛИЩА
- Повечето "тракийски" светилища са използвани и от "прабългарите". Нещо повече - най-голямото "тракийско" светилище в Мизия - Мадара, е и най-голямото "прабългарско" светилище.
Плочка с Тракийския конник е открита при тракийското светилище на стотина метра от Мадарския конник.
За "траките" и "прабългарите" е характерен култът към скални масиви. Мадара - заградена с каменна стена скала от "прабългарите". При "траките" този култ е доказан.
Общи черти от бита, религията и бойното дело на "траки" и "прабългари":
- Днешните български народни инструменти кавал и гайда са всъщност "тракийски".
- Ритуално пиене от чаша-череп на противник - тракийски и български обичай.
- Цял свят знае, че киселото мляко е български патент, а според античните автори, "траките" са правели кисело мляко.
- Боини похвати - нападение с отстъпление и въвличане на противника в засади.
- Принасяне на жертви - коне и кучета.
- Тотем на гетите и мизите е бил вълкът (столицата Даусдава - "Вълчи град"). Същото важи и за "прабългарите".
- Власт над природните стихии на жреца владетел.
- Тракийските войски били облечени с брони. Множество средновековни автори твърдят същото и за "прабългарите", дори се смята че бронята е "донесена" в Европа от "прабългарите".
- Жрецът на гетите Дикеней изкоренил лозята и забранил пиенето на вино. Същото прави и българския цар Крум. Владетелите на "траки" и "прабългари" се придържат към една и съща норма - въздържание на народа от ежедневна употребата на алкохол. Виното се е използвало само при обряди и религиозни празници.
...
ДЪРЖАВНА ТРАДИЦИЯ И ОБЩЕСТВЕНО УСТРОЙСТВО
Липса на кастова система и при "траките" и при "прабългарите":
В тракийските царства на престола сяда най-уважаваният, а не се наследява (според Фол).
През 10 век България се дели на "комитати". Цар Самуил е син на комит Никола - това не е наследствена титла на феодал, а административен пост - областен управител. Той не се предава по наследство - комитите се назначават. На българския престол не се спазва правило за унаследяване. Владетелите посочват рода си и се гордеят с него, но няма задължително унаследяване на трона от баща на син.
Липса на робовладелство
Древните траки са били свободолюбив народ и никак не са долюбвали робството.
Робовладелството не се наложило в бита им. И древните българи не са имали робовладелство. По традиция и в Търновската конституция е записано, че роб
стъпил на българска земя, става свободен.
Свободата на индивида е била ярка черта при траките. Пример е бунтът на Спартак, който разтърсва античния свят. Траките
– както казва Херодот ,,...са един многоброен народ, втори след
индийския, който ако беше единен нямаше да има равен на себе си ...”
И днес, както и преди хилядолетия ние сме повече индивидуалисти от колкото хора
с колективно поведение. Този белег е наша отличителна национална черта. Българинът
никога не се е примирявал с
робството и всячески се е стремил да го отхвърли. Примерите в по-ново време
са хайдушкото движение, въстанията, борбата за религиозни свободи, четничеството
и цялата дейност през
Възраждането. Впечатляващо е и показаното на Шипка без аналог другаде по света
- заради едва докоснатата свобода шепата сражаващи се опълченци отблъсват многократно
превъзхождащи ги вражески
сили.
http://www.trakobulgarica.hit.bg/
...
НАРОДНОСТТА НА СПАРТАК
Спартак е "трак" от "тракийското" племе меди, което живее по средното поречие на р. Струма - в земите на днешния Благоевград.
Част от медите се преселват в Мала Азия - в областта Витиния. Наричат ги медовитини. Според краткото житие на Климент Охридски - "Охридска легенда" - българи са живели в земите на Малоазийската планина Олимп /до гр.Бурса/ още преди времето на Александър Велики. Това е средището на областта Витиня, населена с "траките" меди. Димитър Хоматиан пояснява, че от тези малоазийски българи произхожда Климент Охридски. http://ziezi.net/trakite.html
Самата област в Мала Азия, която е населена с меди, носи българското име "Витиня". Така се казва и днес една местност в Стара планина.
Става ясно, че Спартак и Св. Климент Охридски са от една и съща народност. (Единият - от Балканите, а другият - от Мала Азия.
Източник: bgistoriaКоментари
Последвайте ни във facebook!
