Проф. Филип Зимбардо от Станфордския университет: Съвременните мъже се скриха на най-сигурното място - интернет
Настъпиха нови времена, живеем в ерата на жените. Те са силни, независими, мъжете
им страдат от комплекси и се крият във виртуалния свят. Ако не се приспособят,
могат да изчезнат! Това предупреждава проф. Филип Зимбардо, известен професор по психология от Станфордския университет. Именно той ръководи
един от най-известните съвременни научни експерименти - опита в американски затвор
през 70-те години на ХХ век, където статистите, изпълняващи ролята на охранители,
се превръщат в истински тирани.
Проф. Зимбардо е автор на многобройни книги. Най-новата, Where Are All the Good Men (“Къде са всичките
добри мъже”), е посветена на плашеща тенденция в съвременната човешка цивилизация
- младите мъже предпочитат уюта на интернет пространството пред реалните контакти
с другия пол. “Светът без мъже би бил доста тъжен”, казва проф. Зимбардо в интервю за сп. Twj styl.
- Жените днес са силният пол, мъжете - слабият. Съгласен ли сте с това твърдение,
професоре?
- Боя се, че е така. За съжаление. Мъжете са като изчезващ вид. Разбира се, малко
преувеличавам. Но истината е, че за пръв път в историята на човечеството мъжете
престанаха да бъдат най-важни. Допреди 50 години момченцето, идващо на бял свят,
е било привилегировано.Защото имало пенис. Бил от “клуба”. За всички е било ясно,
че в бъдеще то ще има добра работа, ще направи кариера, ще постигне успех, може
би ще стане политик. Ще стане НЯКОЙ. А от момиченцето никой не очаквал това.
- Днес е различно?
- Абсолютно. Това е историческа революция! Миналата година сред студентите в
САЩ жените бяха повече - дори в медицинските, математическите и инженерните дисциплини,
традиционните мъжки бастиони. Дипломират се, получават прекрасна работа, достойно
заплащане, изнасят се от родния дом. Така е и в Европа. Женствеността започна
да остава в сянка. Жените стават все по-добри. Добре се протрудиха за това. И
тенденцията ще се задълбочава.
- А мъжете? Щом не учат и не се борят за професионален успех, какво тогава правят?
- Ще ви разкажа за едно интересно явление: всяка година в САЩ все по-малко млади
мъже се записват на шофьорски курсове. Жените са повече. Учените решиха да изследват
феномена - все пак младите хора винаги са мечтали за собствена кола, синонима
на свободата и зрелостта. Днешният юноша обаче не мечтае за това. На въпроса на
психолозите отговаря: “Защо ми е кола? Не ми трябва. Нямам намерение да ходя никъде!”
Не му е интересно да заведе момиче на кино, да отидат заедно на почивка, да преживеят
някакви приключения.
- Предпочита да си стои вкъщи?
- Предпочита да не излиза от стаята си. Ето ви отговор на въпроса: мъжете избягаха.
В единственото място, където се чувстват сигурни, където не трябва да се съизмерват
с жените, но пък могат да контролират всичко и да се изказват. В интернет.
Някога можеха да избират между две роли: воин или глава на семейство. Днес в
реалния свят по-рядко се реализират, защото воините вече не са необходими, а главите
на семейството, тоест хората, които изкарват парите за храна и дом, все по-често
са жени. Във виртуалния свят обаче все още могат да навличат костюма на мачото.
В играта Call of Duty ще бъде войник. В Grand Theft Auto - безскрупулен гангстер.
Ще се сдобие с мускулесто тяло, оръжие, ще стане герой. Никой няма да може да
го победи, а ако загине, веднага ще се прероди...
Производителите на игри усетиха, че могат да спечелят от желанието на мъжете
да бъдат герои. Игрите са все по-завладяващи, визуално зашеметяващи. Смятам, че
скоро играчът ще може да предаде собствените си черти на героя от играта. Ще вижда
там себе си - победителя. Защо му е да излиза от стаята?!
- Звучи като сценарий за кинофантастика…
- Но опасността е реална. Разбира се, говорим за едно поколение мъже, за днешните
30-годишни и по-младите от тях. Не става обаче дума само за компютърни игри, а
и за онлайн порнография. Учените Оги Огас и Саи Гадман, работейки по своя бестселър
от 2011-а на тема най-популярните днес човешки желания, анализират повече от 400
млн. случая за търсене на конкретна информация в мрежата. Оказва се, че 13% от
тях са свързани с порнография. Трима от всеки четирима потребители на платени
еротични сайтове са мъже. А когато се стига до плащане, едва едно от 50 имена
е женско.
- А и изобщо не е нужно да плащаш - порнографията е достъпна...
- Дори 6-годишно дете ще успее да намери такива материали в интерент. На практика
е трудно да се направи надеждно изследване за последиците от гледане на порнография
от страна на най-малките, защото… няма деца, които биха могли да бъдат контролна
група, тоест участници в опита, които никога не са гледали еротични филми онлайн.
Като психолог обаче знам резултатите от гледането на порнография в мрежата от
младите мъже. На първо място представата им за секса няма нищо общо с действителността.
В тези филми жените са красиви, имат тела със загар и големи гърди, а мъжете са
мускулести и изключително надарени.
- А самият акт?
- Няма любов, ухажване, флирт. Мъжът се приближава до жената, тя веднага е възбудена,
сношават се. В една поза, после в друга, трета и така цял час. Не разговарят.
Тя изпитва всеки път оргазъм. Той получава ерекция на повикване. Филмът свършва.
Не е необходимо да казваш: “Беше прекрасно, да се срещнем пак?” Представете си
15-годишен тийнейджър, който никога не е бил насаме с жена, но гледа това порно.
- И има нереални очаквания от женското тяло?
- Най-вече от собственото си тяло. Момчето гледа порно актьорите и не знае, че
този мъж е грешка на природата. Сравнява своя член с пениса на актьора, мисли
си: “Кой съм аз? Никой. Не съм достатъчно мъжествен.”
В дългосрочен план тези филми пречат на контактите в реалния свят. Навремето
момчето си уговаряше среща с момичето, дебнеше да я целуне, да докосне гърдите
, мечтаеше за секс с нея. Сега е обратното - младежите казват на съученичките
си: “Само не си въобразявай. Срещаме се, при условие че няма да искаш секс.”
В Япония явлението се нарича hikikomori. Младите мъже се отказват от секса, избират
собствената си стая и разбира се, компютъра. Хранят се сами с боклукчива храна,
пълна с хормони и консерванти. И резултатите не закъсняват: диабет, ниски нива
на тестостерон. Гледат все повече филми, все по-измислени, с две жени едновременно,
с три, за да получат ерекция.
- Може би мъжете просто вече не са необходими от гледна точка на еволюцията?
Жените са образовани, печелят добре, могат да заченат ин витро…
- Всичко натам върви! Съвременната жена има това, за което мечтае - кариера,
дом, кола. Няма само едно нещо: своя идеален мъж от сънищата. Защото жените се
промениха, но не промениха представата си за мъжественост. В мечтите им мъжете
продължават да са в онези две роли: воин, макар и корпоративен, и главата на семейство,
който осигурява бита. Или пък казват: “Искам мъжът да е деликатен, грижовен, да
пере и да се занимава с децата. Но погледнете филмовите звезди и спортистите,
по които въздишат фенките. Дали не са мили, защото носят в торбата си памперси?
Не знаем какъв мъж е Брад Пит за Анджелина Джоли и какъв баща - за децата. Но
общественият му облик е на класически мачо.
- Смятате ли, че трябва да намалим изискванията, за да им е по-лесно на мъжете?
- Със сигурност това е идея. Макар че ще е трудно. Мъжете и жените абсолютно
различно преживяват привличането от другия пол. На мъжете винаги им е трябвало
да се възползват от всеки удобен случай, за да разпространяват генетичния си материал.
Т.е. по-малко им трябва, за да се възбудят. Споменатите Огас и Гадман наричат
схемата на интерес към потенциалната партньорка “магия или”. Мъжът мисли: “Искам
тя да е най-красивата на света или да е изключително интелигентна, или да има
хубави гърди, но и хубаво дупе е ОK.” Любовницата от сънищата отговаря на тези
очаквания, но когато срещне реална жена, стига му и един от критериите да бъде
изпълнен. Мисли си: “Не е особено умна, нито зашеметяващо красива, но пък има
хубави крака.” Готов е за среща, връзка, любов.
- А жените не искат да се отказват от нищо?
- Схемата на женския интерес към партньора може да се определи като “магия и”.
Жената разсъждава така: “Бих искала той да е висок, с тъмни буйни коси, да е умен
и нежен, да има добра работа и интересно хоби, но и собствено жилище, спортна
кола.” Тя не се задоволява с “просто висок” партньор. В миналото на мъжете им
е било по-лесно да изпълнят повечето от тези изисквания. Днес им е по-трудно:
тъй като почти две трети от студентите в САЩ са момичета, очевидно е, че не всички
ще си намерят мъже с висше образование; ако жената получава добра заплата, тя
няма да се впечатли от колегата в отдела, той няма да изпълни многото “и”. А пък
президентът е само един! Мъжете започват да мислят: щом не мога да бъда президент
или поне директор, тогава ми е все едно. И се оттеглят в самотата си или във виртуалния
свят. А търсещите партньори, отлично образовани и успяващи жени, остават на бойното
поле сами. Когато станат на 40, ще загубят надеждата си да открият идеала, могат
дори да забременеят ин витро със спермата на донор, който - както се разбира от
каталога - отговаря на всички “и”. На практика това може да е началото на края
на мъжете.
- Има ли все още някъде истински мъже?
- Разбира се. Само трябва да се потрудите, за да ги намерите. Това е следващият
голям обществен проблем: къде изобщо можеш да срещнеш някой готин? Преди за тази
цел служеха кафенетата. Днес, като влезеш в някое модерно заведение, виждаш атрактивни,
добре облечени хора, които седят пред екрани. Всеки се е втренчил в своя лаптоп
или смартфон. Преди за запознанството служеше и танцът. Но сега всеки танцува
сам, без физически контакт с друг човек. Как да се влюбиш там? Когато жени ме
питат какво да правят, за да могата в бъдеще синовете им да си намерят партньорки,
да преодолеят бариерата на “магия и”, отговарям: учете ги да танцуват. По време
на танц момчето усвоява умението да разговаря с момиче, опознава тялото си, не
оглупява от близостта на женското тяло, научава се да създава мила, интимна атмосфера.
На такъв мъж жените по-лесно прощават, че не притежава всички “и”. Забравят, че
не е супермен.
- Само майките ли могат да помогнат на синовете си?
- Не! За съжаление ролята на бащата през последните години е опасно маргинализирана.
И в САЩ, и в Европа повечето бракове завършват с развод и грижата за децата по-често
е оставена в ръцете на майките. Бащата се появява през уикенда в живота на детето.
А е необходим.
Майката обича безусловно. А бащата обича заради резултата. Това е изключително
важно за сина: бащината обич го мотивира да действа, да пробва силите си. Понякога
успява, понякога - не, но когато се случи, е много сладко. Така става уверен в
себе си, смел мъж, който не се бои от провал. Майката прекалено се страхува за
момчето, за да го насърчи, се възползва от свободата, да успява и да се проваля.
Често дори предпочита момчето да си седи в стаята: добре, че си е тук, на сигурно,
няма да стане хулиган, никой няма да му разбие носа навън. Но тя няма и понятие,
че той е хулиган, само че в компютърната игра GTA...
Коментари
Последвайте ни във facebook!
