Баба Матена Зокова на 105 г.: Оживях при турските кланета, оцелях и през двете световни войни!


Станала една шепа кокали, но с висок дух, потомка на тракийски бежанци, оцеляла като по чудо в размирните времена на 1913 г., Матена Зокова от Ивайловград тихо и спокойно отбеляза 105-годишнината си. Сякаш нищо странно не е станало, защото както тихо и скромно е живяла, така е и достигнала тази достолепна възраст.

Дай Боже всекиму! Макар и останала без собствен дом над главата си, не се жалва от съдбата си – така решил Всевишният, така отредил, усмивката не слиза от спаруженото й вече лице. Макар да доизживява дните си в Дома за стари хора в най-южния градец на България, носещ името на самопровъзгласилия се за цар овчар.

„Родена съм в с. Голям Дервент на 13 януари в далечната 1910 г. Дядо, чичо и баща ми построили на мегдана голяма къща с намерението цялата ни рода да живее там, но не ни било писано. Само три години сме се радвали на имота.

В кошмарната за всички българи 1913 г. къщата ни била опожарена, зверски са убити от турците вуйчо ми и прачичо ми

Останалите от фамилията, в колоната от бежанци, преследвани от отоманците, се чудели и маели как да се спасяват – глави хвърчели навсякъде, свещената ни земя била опръскана с невинна кръв”, завръща се в спомените си столетницата, преживяла най-зловещия период от бурната ни история.

Оттук насетне настава нещо невероятно, страхотно, което е трудно за описване - майката на Матена побягнала с най-големия си син и невръстната си, тогава 3-годишна дъщеричка, хванала ги в немощните си ръце, притискайки ги плътно до сърцето си. Когато вижда, че турците ги настигат, хвърлила багажа, а невръстната тогава Матена скрила в една хралупа.

Шепата бежанци се спасили в гъстите гори и високите папрати, но никой не вярвал, че ще оцелее от разбеснелите се мюсюлмани, готови да подложат всяка жива твар на сеч

„Беше нещо кошмарно – в един миг те има, в следващия вече те няма. Спомням си муцуните на тази свирепа сган, която помиташе всичко по пътя си. Тази орда убиваше всичко пред очите си – озверена, настървена, не признаваше ни деца, ни старци. Всичко под ятагана й. Такъв страх ме е гонил, че дори не съм се разплакала, скрита от мама в хралупата. Проронила съм сълза едва след като майка ми отново ме намира и гушка в прегръдките си”, разказва за преживяното баба Матена.

Нейното петчленно семейство заедно с други бежанци живеят известно време в една стая без… покрив. Така преживяват две зими, след няколко неуспешни опита да се настанят в други селища, се заселват в ивайловградското село Ламбух. До края на миналата година тя живее там, дори се грижи за малката си градинка на двора, но близките й преценяват, че за нея ще е по-добре да бъде настанена в Дома за възрастни хора в Ивайловград. Нерада съдба!

Именно тук

105-годишната юбилярка почете гостите си – с торта със свещички, с малко сладкиши и лимонада

Скромничко, но пък с много усмивки и добри помисли. Уважи я и кметът на града Диана Овчарова, председателят на местния пенсионерски клуб „Дружба” Будинка Коларова, малчугани с песни и танци. Какво му трябва повече на един стар, но достолепен човек…

„Живях в най-трудните времена, но оцелях, Бог ме опази, запазих любовта си към живота и хората и може би точно тази любов ме съхрани толкоз дълго време. Пожелавам същото и на читателите на в. „Над 55”!”, скромничко казва на репортера ни баба Матена. Обещаваме й да й гостуваме и за 110-годишния й юбилей.

Източник: Блиц



Коментари



горе