Дравската епопея – поб­еда на волята и духа


Преди 70 години
В началото на Втората фаза на Отечествената война на българската армия е възложено да защитава отбранителна линия, дълга 120 км – от Йогньошкони до Барч, разделена на два участъка. Главнокомандващ армията е ген. Владимир Стойчев, на Западния участък – ген. Тодор Тошев, а на Южния – ген. Стоян Трендафилов. Тя трябва да възпре 2-ра танкова германска армия в състав от 860 бойни машини и 91-и корпус, в който се включват пехотни, моторизирани и артилерийски съединения с численост 85 хил. души.

Втората фаза на Отечествената война реално започва на 6 март 1945 г. Германските танкове форсират р. Драва и стигат до българските позиции. Противотанковите батареи откриват огън с право мерене, но снарядите не могат да пробият бронята на стоманените чудовища. Танковете напредват почти безпрепятствено и българските части започват да отстъпват, макар и организирано, но има реална опасност това да се превърне в бягство.
В този момент кап. Желязков, който командва една от батареите, заповядва оръдията да се изнесат от позициите и да се насочат във фланг на танковете. Дава команда „Да се стреля по веригите!“ Това е изключително трудно, защото те едва се подават над земята и се изисква голяма точност, за да се уцелят. Въпреки това войниците пристъпват към изпълнение на заповедта.

С големи усилия, само с човешка тяга, те изнасят оръдията и озовали се във фланг на танковете се мерят във веригите им. Резултатът обаче е поразяващ. Всеки снаряд, попаднал в танкова верига, я прекъсва и машината става неподвижна. Екипажите излизат от нея, но са покосени от пушечния и картечен огън на пехотата. При това повредените танкове възпрепятстват пътя на идващите след тях. А пада и нощта, което окончателно спира немското настъпление за този ден.

Знае се обаче, че на другия ден то ще продължи. На позициите идва ген. Трендафилов и събира старшите офицери и командирите на части на съвещание, за да се реши как ще се действа. Повечето от предложенията са да се поиска помощ от Съветската армия, но генералът ги отхвърля като несъстоятелни, защото нейните части действат в друго направление и няма да нарушат плановете си.

Тогава същият кап. Желязков казва, че има идея. Питат го каква е, но той я премълчава, защото и според него тя е много трудно осъществима, но е решил да се опита. Връща се на позицията и я споделя с офицерите и войниците от неговата батарея. Търсят се доброволци, които през нощта да се промъкнат до обездвижените и напуснати немски танкове, да влязат в тях, а на другия ден да стрелят с оръдията им.
Това е наистина доста причудлива, дори в известна степен налудничева идея, защото никой не знае как се действа с танкови оръдия. Но когато кап. Желязков заявява, че той ще бъде един от тях, се намират и други смелчаци.

Утрото на 7 март е мъгливо и ръси ситен дъжд. Въпреки това немските танкове тръгват в настъпление. С вече приложената тактика нашите артилеристи се целят във веригите им. Има поразени, но повечето продължават да се придвижват. Тогава, за голяма изненада на немските танкисти, започват да ги обстрелват в тил от обездвижените техни машини, а бронята в задната част е по-тънка и мощните танкови снаряди я пробиват. Българските артилеристи са въодушевени от успеха – „с вашите камъни – по вашите глави“, мислят си те.

Разбира се не всичко е успешно за българите. Германското настъпление е по целия 120-километров фронт. По численост двете страни са изравнени, но врагът има внушително превъзходство във въоръжението. Освен в танкове (800:0) и в оръдия, минохвъргачки, картечници, при това по-модерни от българските. А германските войници са въоръжени с автомати, докато нашите са с пушки.

Срещу това българите противопоставят несломима воля и дух. Те им помагат да спрат немското настъпление на 12 март и след това да отхърлят противника зад Драва.
На бойното поле с чест загиват 1614 български войници и офицери, а 2500 са ранени. След Дравската епопея до крайния му разгром на германците остават по-малко от два месеца.

Патриотичен календар

6 март 1911 г. — Българското книжовно дружество е преименувано в Българска академия на науките

6 март 1938 г. — Започват изборите за 24-то Народно събрание в България, в които за пръв път гласуват и жените

6 март 1945 г. — Българската армия започва Дравската операция

8 март 1857 г. — Международен ден на жената. На този ден жените от шивашки и текстилни предприятия в Ню Йорк излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати

9 март 1230 г. — Българският цар Иван Асен II разбива войските на епирския деспот Теодор Комнин в Битката при Клокотница

9 март 1985 г. — Протурски терористи извършват атентат във вагона за майки с деца във влака Бургас-София, взривявайки го в района на гара Буново, при който загиват 7 души

11 март 1912 г. — Българското правителство взема решение за закупуване на първите два самолета за българската армия

11 март 1913 г. —   Започва Одринската операция по време на Балканската война, при която Втора българска армия, заедно със сръбски войскови части, след щурмуване на източния сектор, превзема Одринската крепост

Източник: Десант



Коментари



горе