Пловдивчанин записа първия световен рекорд за България
Отговорни сме пред заслужилите състезатели и треньори на Пловдив и искаме да
покажем какво загубихме, като изпратихме спорта в девета глуха. Затова ви предлагаме
нашата поредица за големите шампиони.
Шестима пловдивчани откриват олимпийската страница на Пловдив в съвременните
Олимпийски игри. Пионерите се представят в Хелзинки през 1952 година. Иначе България
е между основателите на първите съвременни Олимпийски игри през 1896 г. в Атина.
Там участват 13 страни с 295 състезатели в 9 вида спорт. Под Акропола ни представя
само гимнастикът Шарл Шампов, швейцарски учител, пристигнал у нас на работа. Играе
на три уреда. На прескок заема пето място и така донася две точки за неофициалното
ни класиране по нации.
До Втората световна война градът ни остава само с надежди да запише участие в
олимпийската програма. Причините са различни, в някои случаи с чисто български
оттенъци.
От сведенията, които имаме разбираме, че първото име от региона, свързано с олимпийските
игри е това на родения в Перущица Павел Грозданов. Той пътува за Игрите в Париж
през 1924 година, като част от състава на футболната ни делегация. Присъства като
делегат на конгреса на ФИФА, когато България е приета за член на международната
футболна централа. В началото на ХХ век (1913 г.) Грозданов играе като десен бег
в Славия и Атлетик (София). През 1920 г. става основател и председател на реферската
колегия в Перущица.
Първа възможност да пратим пловдивчани на олимпийски игри се открива през 1928
година. Кандидати за участие са двама пловдивчани - щангистът Любен Бозев и майсторът
на конния спорт Михаил Минчев.
Бозев привлича вниманието на БОК с изявите си по европейските подиуми. На 27
декември 1927 г. в "голямата зала" на гимназия "Волтер" в Париж, пловдивският
студент по икономика Любен Бозев (1903-1961 г.), заковава над главата си тежест
от 109 кг. Това е нов световен рекорд, първият, постиган въобще от български спортист!
Постижението и натрупаният авторитет от пловдивчанина го правят сериозен кандидат
за победител в Амстердам. Но Бозев не пристига в Холандия, въпреки че е включен
в българската делегация и дори вписан сред участниците в състезанието по вдигане
на тежести. Потърпевшият сам обяснява причината: "През юли ми съобщиха от "Юнак"
(б.р. спортното общество) да чакам в Париж екскурзиантите от съюза. Чаках до последния
момент, но "юнаците" не дойдоха и аз изпуснах игрите". На таблото в Амстердам
в деня на състезанието все пак е записано: “Любен Бозев - България, светски шампион
по бавно вдигане", а срещу името е отбелязано “отказал”!? Така Пловдив и България
със сигурност се разминават с първия си златен медал от олимпийски игри. Още в
онези години се коментира, че водачът на българската делегация, гимнастикът Иван
Буреш, просто “го забравя” в Париж.
След като завършва образованието си, Бозев се връща в родния град и започва работа
в кантората на баща си - едър тютюнев търговец. Тук продължава занимания в компанията
на други "силачи", между които Антон Делев, Антон Проданов и Джовани (гимнастик
от Италия, живеещ тук). Около 1929 г. тази група прави и първата разглобяема щанга
в България. След национализацията през 1947 г. за големия спортист настъпват тежки
времена. Вече всички врати за него са затворени. За да се препитава, започва да
вади чакъл в района на река Въча над Йоаким Груево. Георги Атанасов, един от основоположниците
на съвременните щанги в Пловдив, прави опит да привлече Бозев като треньор или
му бъде осигурена по-достойна работа. Но навсякъде среща категоричен отказ: "Махни
го - той е капиталист". Не успяват и опитите на Атанасов да организира купа в
чест на първия пловдивчанин, записал името на България сред страните със световни
рекордьори. Какво пък, идеята на Анастасов още е актуална!...
За олимпиадата в Амстердам усилено се готви и бъдещият генерал-майор Михаил Генчев
Минчев. Той е роден в Станимака (Асеновград) през 1896 г. Става един от най-известните
състезатели по конен спорт у нас през 20-те и 30-те години на миналия век. Спортната
си кариера започва още през 1922 година. Печели редица състезания у нас и в чужбина.
Прави усилена подготовка за турнира в Амстердам, но по неизвестни за нас причини
не е включен в отбора ни. От края на 1931 г. ръководи българския национален отбор
по конен спорт. Прекратява спортната си кариера през 1936 година. Производен е
в чин генерал-майор на 6 май 1944 година като комендант на Ямболския гарнизон.
Уволнен в края на 1944 година по негово настояване и със съдействието на приятеля
и съотборника си генерал Крум Лекарски, сам участник на олимпиадите през 1924
и 1928 година. Генерал Минчев умира в Пловдив на 12 февруари 1965 година.
И при последната възможност да имаме наш представител преди войната на олимпиада
през 1936 година е пропусната. Има само бегли данни, но нямаме документи за това,
че за Берлин вероятно е пътувал и гимнастикът от “Тракийски юнак" Методи Христев, основател и първи директор на ТФС “В. Левски"
(1949 г.).
През 1952 година България подновява участието си в Олимпийските игри. Страната
ни праща в Хелзинки 63-ма спортисти, включително шестима пловдивчани: Любен Марков
- Дядото (бокс, кат. 60 кг), Крум Янев и Георги Кекеманов (футбол) и гимнастиците
Илия Топалов, Салтирка Търпова (съпруга на Вангел Търпов), участничка на три олимпиади,
и ученикът в ТФС, бургазлията Васил Константинов - Пърлето. Кекеманов е във Финландия,
но не записва игрови минути.
За Мелбърн през 1956 година пътуват седмина нашенци: футболистите Тодор Диев
(Спартак) и Крум Янев (ЦДНА), спечелили бронзов медал, борецът Димитър Янчев (Урожай,
Пд, пето място), гимнастиците Салтирка Търпова и асеновградчанинът Велик Капсъзов,
както и щангистите Иван Веселинов (Асгр) и завършилият ТФС в Пловдив Иван Абаджиев.
Нашите хора в Рим през 1960 г. са 11, включително дебютантите Васил Папаризов
(бокс), Петко Лазаров (баскетбол), Неджет Залев (борба), Марсел Коен (стрелба),
Борис Ставрев (фехтовка) и Георги Найденов (футбол). Роденият в Устина Неджет
Залев донася първия сребърен медал за региона от олимпиадите, а Капсъзов взема
бронз на халки.
В далечно Токио имаме седмина наши спортисти. Там дебютират Кирил Пандов (бокс),
Цвятко Пашкулов (борба), Станчо Пенчев (щанги) и волейболистът Иван Кочев (Мечо).
Волейболът прави олимпийски прощъпалник именно в Япония. Там България се класира
пета от шест отбора.
Коментари
