Да ти разчоплят душата... Чипровските килими


Мразовит декемврийски следобед. Снегът затрупал всичко навред. Преспи... до колене. Севернякът лудува безспир, свири в комините стародавни напеви и прави света  около нас още по-загадъчен, примамлив, красив...    
Стигаме до една от къщите и чуваме: „Влизайте! Влизайте бърже, че студът щипе, ли щипе...” Пристъпяме в стаята, а с нас нахълтва и резливият въздух... Огънят... лумнал  в огнището, пръска ли пръска искри и топлина... Ние потриваме ръце.
Баба Неда, с тесто по ръцете си, ни посреща с „Добре дошли!”. Приканва ни да седнем на миндера... После тя бърза към одаята, донася брашно... Прави дърпана баница... Та, разточвайки пухкавото тесто, баба Неда рече: „В баницата се турят  радост..., надежда, здраве... и слова за берекет...” Гледаме вторачени в ръцете на домакинята. Тъй изкусно върти брашнените пелени! А вдигне ли ги във въздуха..., рой бели прашинки политат около нас. Като че ли в стаята навява снежец... После баба Неда взема голяма тепсия, наглася в нея тестената красота, пъха я в печката, измива ръцете си и дума: „Ха, сега още веднъж: Добре сте ми дошли! Та... цял ден ви чакам... Я се надах да дойдете до квечеру. Е..., ама, тоя сняг... Сигурно ви е забавил по пътя... Па, тая заран я си рекох: Ша ми додат гости отдалеко, да се зафача да направя една дърпана баница... Туй си е стар адет. Като ти додат гости, да ги нагостиш...”
Баба Неда продължи нататък: „Та казувате..., вие чак от Пловдив идете... При вази има ли толкоз сняг? Сигур при вази зимата не е толкоз люта, ама тука, в Чипровци... Оная година имаше цяла планина сняг... Не можеш излез навънка... Ама и зимата си е убаво... Вътре си шъташ, редиш си нишките по килимите, тъчеш си... Та,  я...  откак се помня го правя това. Всеки ден.... Не мога живя без моя стан. Килимите са вплетени в душата ми. Така де, или... да ви река инак - душата си заплитам в тия черги... Свидни са ми... Много са ми свидни... Толкоз работа и ум има по тях. Е, ама пък са убави чипровските килими... Очите ти не могат се нагледат. Душата ти се пълни с шарки... Да ви кажа, нявга тези килими били храната и гордостта на Чипровци. И сега имат голяма слава... Почитат ги хората... Ха, сега да ви разказвам за нашенските килими от Чипровци, па след малко ще накусим баницата... ”
Баба Неда се разприказва чевръсто. Колко думи издума за чипровските килими... Ние слушахме в захлас...
Вие сигурно знаете за чипровските килими? Сигурно сте чували за тях... Виждали сте ги... Но нека да Ви разкажа нещо повече за тъкаческото изкуство в Чипровци, за килимите и тяхната история... Отново ще се докоснем до вълшебствата на ръката, сътворяваща хубост... Бих искала Ви споделя това, което научих от баба Неда.

Чипровските килими

„Те идват от древността и разкриват богатия вътрешен мир на своите създатели, техния свят на хармония, мъдрост и доброта, вроденото им чувство към съчетание на багрите, ритъм и завършек...” - казва големият български етнограф Анита Комитска по повод килимите от Чипровци.
„Старинното селище Чипровци, сгушено в Западна Стара планина, дава наименованието на чипровските килими. Въз основа на продължителни изследвания наши учени допускат, че тяхното производство започва в края на 17 век. Още от самото начало килименото производство играе голяма роля в икономиката на селището за разлика от котленското килимарство, което, макар и със стари традиции, сравнително късно се превръща в художествен занаят. В града и съседните села няма къща, в която да не е изправен килимарски стан, няма жена, която да не владее този тежък занаят.” (из „Народни художествени занаяти”)

Чипровските килими, „изпъстрени със стилизирани фигури, изобразяващи автентичния семеен бит и култура, ни говорят за традициите, битието и историята на българина.”

Чипровци в миналото

През 1882 г. австрийско-унгарският пътешественик, учен и художник Феликс Каниц, описва Чипровци и чипровските килими със следните думи:       
„...Днес Чипровци е хубаво селце с триста къщи, известно с износа на килими... Щастието ме заведе в гостоприемната къща на един бакалин, жената на който тъчеше килим с най-голямо майсторство. Това ми даде възможност да се запозная по-отблизо с производството.” (…) „Тези килими бяха наградени на Виенското изложение с първа награда и са много търсени като обичана салонна украса, за завеси на врати, покривки на дивани и др. Търсенето им се покачи така много, че парижки, берлински, рейнски и австрийски фирми – например световноизвестната фирма „Хаас”, спорят помежду си кой да имитира тези великолепни по тонове произведения на изкуството, създадени по традиционен път.”

Чипровци и килимарството

В Чипровци килимарството е занаят с няколковековна традиция. Но може би ще попитате колко стара? В Чипровци килимите започнали да се тъкат през 17 век като по онова време били предназначени за дарове, църкви, синагоги, джамии, домашния интериор... Историците посочват, че през 19 век чипровските килими се продавали с огромен успех на панаирите в Пирот, Узунджово, Ески Джумая, на пазарите в Цариград, Бурса, Охрид, Одрин, Скопие...
През 1920 г. чипровчани създават първата в България килимарска кооперация „Ръчен труд”.
С тъкането на килими се занимават предимно жените, затова тъкачеството се определя като „женски” занаят. Навремето във всяка чипровска къща имало 4-5 килимарки: баба, майка, дъщеря, снаха, внучка... Казват, че „чипровката  още в утробата на майката е родена килимарка”. Навремето, а и сега, жените често се събират в някоя къща, за да тъкат заедно, по този начин се и учат една от друга, предават тънкостите на тъкачеството... Мъжете се включват в добиването, подготовката и боядисването на преждата.

Какво представлява чипровският килим?

Чипровският килим е ръчно изработен килим с две напълно еднакви лица. Той е гладък като орнаментите се преливат постепенно един в друг. Чипровските килими се тъкат на вертикален стан по старинна техника. Казват, че „в чипровския килим устойчиво присъстват определени орнаменти и композиции”. Най-древният модел  килим е наричан „Бакамски” или още „Гарибалда”.

Етапи в чипровското килимарство

„Запазените до наши дни старинни образци на килими свидетелстват, че изключителният разцвет и високите художествени постижения на чипровското килимарство са резултат на сложно историческо развитие, минало през три основни етапа.” (из „Народни художествени занаяти”)
Първият етап (от края на 17 до края на 18 век), наричан още „конструктивен период”, се характеризира с геометричен и лаконичен стил, с гладкост и плътност на тъканта. Основният елемент в килимите е триъгълникът – от него се построяват почти всички геометрични и изобразителни елементи. Първите чипровски килими били наричани „Бакамски”. Това наименование идва от думата „бакам” – южно дърво, от което се добива червена или черна боя. Другото наименование на килимите било „Гарибалда” (къса връхна дреха). С първия период е свързан също моделът „Карачка” (символно изображение на богинята на плодородието). Килимите от първия период били тъкани в два цвята – червено и черно или червено и бяло. Нещо повече. Специалистите посочват, че образците на килимите „Бакамски” и „Карачка” се появили много по-рано от 17 век. Тези килими нямат никакви аналози в други страни по света.
Вторият период (от началото на 19 век до Освобождението), определян като  „декоративен период”, се характеризира с голямо разнообразие и колорит. Именно колоритът на килима от жълти, кафяви, сини, лилави и зелени цветове се обогатява с червен, бял и черен цвят. Постепенно червеният цвят започва да се ползва като фон. Умело се съпоставят топли и студени цветове, получават се прелестни цветни хармонии. През този период като орнаменти се появяват растителни, животински и човешки фигури. Интересно е да споменем и това, че най-характерните за чипровските килими флорални мотиви са: роза, мак, лале, минзухар, грозд, лозница. Мотивите от фауната са: гълъб, сокол, петел, кокошка, гъска, зайче, куче, козле, костенурка, рак и др. Изобразяваните птици са кацнали, излитащи, летящи... В някои килими могат да се открият дори мотиви като: куки, очила, огнивца, бърдуци, ибрици и т.н.
През втория период на килимарството се забелязва силно схематизиране на мотивите, „довело в повечето случаи до ярка самобитна геометризация”. Същевременно специалистите посочват, че в композицията на възрожденските чипровски килими има изключителна хармония между материал, форма, съдържание и функция. Характерни модели за този период са: „Птичи гнезда”, „Крилцата”, „Лозница”, „Венците”, „Цвекетата”, „Колата”, „Перцата”, „Четирите окца” и др.
Третият период (от втората половина на 19 век до 40-те години на 20 век) е  наричан още „орнаментален период”. През този период чипровските килими са отличени със златни медали на изложения в Брюксел, Лондон, Антверпен, Лиеж... Килимите се продават в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Рим, Милано, Щатите... Етнографите посочват, че по-късно „творческата инициатива на килимарките е отнета от търговците”, т.е. търговците заплащали мизерно за труда на килимарките, в много случаи ги принуждавали да използват в тъкачеството дори мотиви, взети от персийските, руските и „ренесансовите” килими. През този период се въвеждат химическите бои. Характерни мотиви за третия период са „Медальонът”, „Циганката”, „Саксиите”, „Кавказкото” и др.

Тъкането на килимите

„Тъкането на чипровските килими е свързано с вярвания, словесни формули и обредни практики.” Баба Неда ни разказа, че работата на стана винаги започвала с молитва и благопожелание. По време на тъкането, жените пеели чудни песни. Казват също, че, докато жените тъкат килим, вратата трябвало да бъде отворена, за да може, когато килимът е готов, бързо да се продаде. След завършването на работата по килима  остатъците трябвало да бъдат отрязани. След това ги тъпчели и изнасяли извън къщата – за да можело младите килимарки да се оженят по-бързо. Старите баби ни разказват също така, че готовият килим трябвало да бъде изметен. После „в него турят да легне малко дете, залюляват го в килима, за да има здраве”.

Материали

В миналото, в региона на Чипровци, хората отглеждали много овце и изобилието на вълна било голямо. Затова първите килими, които започнали да се тъкат там, били изцяло от вълна. Тъкачките на килими използвали два вида вълна: „рунова”, която е остригана напролет и „табашка”, която е получена при обработването на кожите. За основа на килимите била предварително избирана най-дълговласата вълна. За вътък – вълната била изпридана в по-слаб сук, съобразен с дебелината на килима. Друг материал, използван за изработката на килимите, била козината. От нея правели основа и вътък. Трети материал за изработката на килимите бил памукът, който, обаче, бил използван едва от края на 19 век.
Баба Неда ни разказа, че за изтъкаването на 1 квадратен метър чипровски килим са необходими около 1 кг и 200 гр вълнена прежда и 300 гр памук за основа? А знаете ли, че дебелината на чипровските килими е от 3 до 5 мм?

Вълната, изпридане и багрила

В миналото, след изпирането, вълната изпридали на ръка. Бабите казват, че вълната я изпридали в усукана нишка за основа, а после я пресуквали на две, за да се получи по-голяма здравина. След това намотавали вълната на чилета, изпирали я отново, после я боядисвали.
Навремето преждата за килимите оцветявали ръчно, с естествени багрила. Тези багрила придавали на килимите особена мекота и очарование. Един чипровец ни сподели, че преждите, обагрени с естествени материали, са много по-добри за втъкаване в килима, тъй като цветовете са по-пастелни, убити, те лесно си пасват един с друг.
Както вече посочихме, най-първите чипровски килими били изработвани в два цвята: червено и черно. Впоследствие хората започвали да вмъкват и други цветове: жълт, кафяв, бял, син и зелен. От 40-те години на 19 век червения цвят започнали да добиват с кърмъз (червена боя, добивана от изсушени насекоми -кармин), черния цвят получавали от трески от южното дърво „бакам”, което внасяли.
Баба Неда ни разказа, че до края на 19 век боядисването на вълната за килимите се извършвало с естествени багрила. Някои от тях  са: листа  на дива ябълка – за червен цвят, орехови кори – за черно, индиго – за син цвят, орехови листа – за масленозелено и кафяво, дюлева шума – за охробежов цвят, кромид лук – за жълт цвят, листа на дюля – бледорозов цвят, листа на праскова – зелен цвят, сърцевината на руево дърво (многогодишна смрадлика, тетра) – за червено.

Фигурите в чипровските килими

Старите баби-майсторки в Чипровци ни разказват, че изработката на фигурите в един килим се нарича „вършене”, а работата по фона около дадена фигура се нарича „пълнене”.
Нещо повече. В килимите от Чипровци преобладават най-вече геометричните фигури като мотиви. Същевременно тези мотиви са силно схематизирани изображения на хора, животни, растения. В някои от килимите могат да се открият също така дарствени надписи, в други е изтъкана годината на създаването на килима.

Символите в чипровските килими

Много характерен за чипровските килими е символът, т.е. знакът, паролата. Според специалистите, символиката на фигурите в чипровските килими е много древна. Тя се корени в магическите и религиозните символи на прабългарите. Ето какви са орнаментите и символите в килимите и тяхното значение:

•    Триъгълник: триъгълникът е основна геометрична фигура, обърната нагоре, тя трябва да символизира мъжкото начало. Обърната с върха надолу – женското.
•    Допрените върхове на триъгълника образуват „ножици” или така наречените „макаси” – те са символ на време, но олицитворяват също свободен човек. Казват, че знакът „макаси” идва от знака на буквата „голяма носовка”  - буква от старобългарската азбука.
•    Друг символ е „кръстачката” – тя е изтъкана на квадрат и символизира земята и материята.
•    Символ е също „колата”, образувана от вариантите на ромбове. „Колата” символизира вечността, безкрайността, непостоянството на земните неща, волята на човека.
•    Интересен символ са „каракачките”, представляващи модел с геометричен орнамент, наподобяващ на човешка фигура. Според някои „каракачките” е символно изображение на древната богиня на плодородието.
•    Особено интересен е символът „окца” – знак на божествено око. Старите хора ни разказват, че името на този символ идва от множественото число и от умалителното на думата „очи”.
•    Един от най-специфичните символи в мотивите на чипровските килими е „чипровската канатица”. Но какво представлява тя? Канатицата е осмолъчна звезда в почти кръстовидна форма. Нейното стилизирано опростяване довело до  несиметричност във фигурата. „Чипровска канатица” означава „крило”, в смисъл „закрила”. Канатицата е важен символ, свързан с бита на хората. Според старо поверие тя трябвало да носи благополучие и късмет на семейство, трябвало да закриля всички в дома.
•    Майсторките на чипровски килими ни разказват също, че един от най-красивите и забележителни орнаменти е „дървото”. В общия случай дървото е разположено в средата, в централната част на килименото поле. Клоните на дървото са изправени, разперени симетрично от двете страни и отрупани с гроздове и плодове.
Разказвайки за чипровските килими, трябва да споменем и нещо друго: в днешни дни хората продължават да вярват в това, че килимите от Чипровци се използват не само за украса и уют в дома, но и че тези килими имат защитна сила, те пазят всички в дома, носят здраве и късмет. И днес се вярва, че чипровските килими притежават голяма магическа сила.

Дарения и признанието на килимите от Чипровци

През 1879 г. жителите на Чипровци даряват на руския княз и генерал  Александър Дондуков-Корсаков голям чипровски килим с размери 7 метра на 6 метра. Това е най-големият изтъкаван дотогава чипровски килим.
През 2002 г., във връзка с Апостолическото поклонничество на папа Йоан Павел II в България, майсторката Сийка Тачева изтъкава икона на Пресвета Богородица Чипровска, която е подарена на папа Йоан Павел II от името на католическата общност в България.
През 2014 г. Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство взема решението: „Традицията на производство на чипровски килими” да бъде вписана в Световната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство. По този начин ЮНЕСКО присъжда заслужена оценка на Чипровските килими, дава значимо признание на тези уникални български творения, с което те стават още по-видими за света.
Същевременно този акт на признание от страна на ЮНЕСКО дарява жителите в региона на Чипровци с надеждата, че килимарството в техния край ще се възроди и, че  този хубав и толкова стар български занаят ще продължи да живее.
  

Чипровци и килимарството днес

Хората от Чипровци ни разказват, че тъкането на килими е неразривна част от живота на местната общност. По време на празници и събития в града от балконите и прозорците на къщите се спускат красиви чипровски килими. На 6 септември, когато се чества празникът на града, в почитаната местност „Гушовски манастир”, намираща се в балкана над Чипровци, се издигат специални дървени скелета, върху които греят килими.
Днес в училището в Чипровци се провеждат два курса за деца на възраст между 7-14 години. Единият курс е по тъкане. Другият курс - по багрене, с традиционни методи. Същевременно в читалището в Чипровци се провежда курс по килимарство за деца от 14 до 18-годишна възраст. А ако решите да отскочите до Чипровци, непременно посетете Историческия музеят в града. В него можете да видите богатата постоянна експозиция, посветена на чипровските килими.

Народното изкуство

Зимният вятър свири навън. Подема снежния прах и го завърта в танц. Тъмнината е бяла... Прозорецът покрит със скреж... Ние седим до огнището, а баба Неда разказва ли разказва... Очите й топли, усмивката й добродушна... После баба Неда раздипли един подир друг чипровските килими... А от тях се посипаха... пъстри лехи, птици, цветя, дървета... Багри, форми... Грабва те очарованието... Очите ти не могат да се наситят на хубост... Топлота и необяснима сила... Шарките на природата пеят... И колко трудно ти е да кажеш къде свършват шарките и къде започва природата... По кои ли неписани закони на красотата българката е ваяла своето изкуство? Какви златни ръце и каква богата душа имат българските жени!
В малкото китно градче Чипровци имахме щастието да сръбнем водица от най-дълбоките народни извори. Тази водица е вкусна, тя те зарежда със сили, но тя...  разпалва също и жаждата...
Казват, че пътят до народното изкуство е сложен и по него трябва да се върви с мъдрост. В него е вплетена много човешка сила и душа... Пътят е обагрен с възвишени чувства, идеали... Народното изкуство те обогатява, то гали душата, дарява те с радост... То те докосва до „един почти забравен свят – далечен и близък, свят, който всеки от нас носи в сърцето си, но не познава изцяло, свят – топъл като майчиния скут, романтичен като приказка”.

Ваня Велкова
в. „България СЕГА”, Берлин
Снимки: Ваня Велкова, личен архив и интернет


Какво четем:

🔴 Днес почитаме велик пророк, 10 красиви имена черпят

🔴 Лечебната комбинация от мед, ябълков оцет и чесън

🔴 10 класически цветови комбинации, с които ще изглеждате перфектно

Източник: България сега



Коментари



горе