Св. Климент Охридски е създал днешната ни писменост
Историкът проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей в
интервю за Агенция „Фокус”.
Фокус: Днес православната църква чества деня на Св. Климент Охридски, който е първоучител
на българския народ. Какво е значението на делото му за българската история?
Божидар Димитров: Неслучайно Софийският университет e кръстен на името на Св. Климент Охридски,
тъй като на българска земя именно той успява да наложи старобългарската писменост
като държавен и църковен език, разбира се с мощната финансова и политическа подкрепа
на цар Борис I, което не бива да се забравя. Това става, разбира се след като
създава кирилицата, което се посочва в съвсем ясни източници. Спорът, който понякога
се води, е абсолютно излишен, тъй като авторът на неговото житие – Теофилакт Български,
който обаче е грък, казва, че именно той е свършил това.
Фокус: Разкажете ни за това кой е Свети Климент Охридски?
Божидар Димитров: Източниците сочат, че заедно с кръвния си брат произхождат от областта Мизия,
днешна Северна България, и най-вероятно са били благородници от прабългарската
аристокрация. Като всеки млад прабългарски аристократ, който учи в специално училище
в Плиска, което подготвя администратори за българската държава, той получава странно
назначение – вместо да командва конен полк или област, получава назначение да
се замонаши и да последва Кирил и Методий в техните мисии. Целта е очевидна, а
именно да изучи старобългарската азбука и да я прехвърли в България, когато се
създадат необходимите обществени, политически и международни условия за това.
През 863 г. азбуката на Кирил и Методий е призната от византийския патриарх и
от византийския император, а 6 години по-късно и от римския папа. По този начин
изчезват всякакви пречки, пораждани от триезичната ерес. Климент е назначен за
епископ на Моравия през 869 г., когато получава този сан, и като такъв е изпратен
да свещенодейства във Великоморавия. През 886 г., когато делото на Кирил и Методий
рухва във Великоморавия след смъртта и на Методий, то двамата заедно с Ангеларий
и останалите 200 ученици са арестувани, но веднага след това са освободени от
немците по искане на цар Борис, който е заявил, че те са български поданици. Конвоирани
са до река Дунав и от там с лодка са прехвърлени на българския управител на Белград,
който незабавно ги изпраща в Плиска. Цар Борис, имайки пълно доверие на своя служител
Климент, го изпраща в днешната област Македония, която тогава се води с името
Кутмичевица или Долна Земя, като сменя областния управител Котокий с областния
управител Домета, на когото още в Плиска е поръчано да слуша и изпълнява всяко
желание на Климент. Задачата на Климент в тази област е повече от ясна – да подготви
необходимите богослужебни книги и свещеници, които да умеят да четат и пишат.
Тоест подготвя се замяна на богослужението вероятно и на административния език,
който до тогава е бил гръцки, със старобългарска писменост. Климент блестящо се
справя с тази задача и за около 7 години подготвя 3 500 ученици свещеници и необходимите
десетки хиляди книги, с които да се заредят църквите вероятно на половината българско
царство. Същото прави, само че в Северна България, брат му Наум, който също създава
редица манастири, които са едновременно центрове за обучение на свещеници и за
изработване на богослужебни книги. Благодарение на тяхната дейност през 893 г.
на Преславския събор се взима важно политическо решение, а именно България от
тогава до наши дни да пише на своя роден език в администрацията и в светския живот,
а в църковния живот също да се използва тази азбука. От тук нататък до смъртта
си през 910 г. Климент продължава работата си. Повиква и брат си Наум и двамата
заедно работят в тази област. Същевременно част от учениците са откупени – между
тях са и Горазд и Сава, които също работят в близост до тях в днешния албански
град Берат, и по този начин продължават да подготвят грамотни люде, които да поемат
работа по обслужване на българската църква. Много е любопитен последният епизод
от живота на Климент – няколко месеца, преди да почине, той си подава оставката,
но не пред архиепископа на българската църква, чиито подчинен е, а пред светския
ръководител на държавата. Цар Симеон изпада в ужас и заявява, че това е много
лош знак. Това още веднъж показва, че Климент наистина е български аристократ
по произход, тъй като само в кодекса на честта на българския аристократ е записано,
абстрактно казано, че той е на бойния кон, докато е жив и може да подаде оставка
само със смъртта си. Пример за това е дал самият цар Борис I, който на 92 години
излиза от манастир, хвърля расото, облича бойните доспехи и повежда преславското
опълчение срещу унгарците в едно много важно победно сражение за съдбата на столицата.
Климент можем наистина да го смятаме за човека, който лично той и никой друг,
е създател на днешната ни писменост. Той е забелязал, че глаголицата, създадена
от Кирил и Методи, е много трудна със своята графика и затова е опростил буквите,
като създал кирилицата. Той е човекът, който би трябвало да тачим и ние наистина
го тачим, кръщавайки Софийския университет – основното българско просветно и научно
висше училище, с неговото име.
Фокус: Климент Охридски е основател на Охридската книжовна школа, която е сред двете
главни български културни центрове през Средновековието, наред с Преславската.
Кажете ни с какво са се различавали двете школи и каква е била ролята им?
Божидар Димитров: По нищо. Това е била една недомислица на нашите учени. Азбуката, каквато е кодифицирана,
такава е приета в цялата страна, тоест различия в нея няма. Не знам кой идиот
е измислил, че има Охридска и Преславска школа. Има една школа – Българската и
тя служи за пример и на останалите народи, които взимат от нас писмеността – руснаци,
беларуси, украинци, молдовци, румънци, сърби и т.н. Няма Охридска и Преславска
школа, има една школа – Българската. Няма никакви различия между книгите, писани
в Северна България, в Южна България и в днешните земи на Македония, Албания, Косово
и Северна Гърция. Книгите са написани на същия кодифициран български език, какъвто
го е направил Климент, а вероятно и брат му Наум. Това е много важно, защото македонците
казват, че според самите българи има две школи – Охридска и Преславска. Това означава,
че има различия, следователно едната е македонската, а другата е българската.
Няма такова нещо. Кодифицирана е българската азбука много жестоко като закон,
както сега е кодифициран литературния български език. Това е навсякъде. Един и
същ, без никакви различия.
Деница СТОИЛОВА
Коментари
Последвайте ни във facebook!
