Св. Кирил Философ – основоположникът на българската писменост
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
В следващите редове ние от „Българска история“ ще Ви разкажем историята на свети
Кирил (Константин), човекът, който заедно с брат си – Методий, създава първата
българска азбука – глаголицата. В текста вероятно ще срещнете факти, които ще
Ви учудят и факти, които са много различни от това, което се учи в училище.
Св. Константин (Кирил) философ е роден в семейството на византийски аристократи около 827 г. Баща му Леон е ромейски военачалник и управител на Солун. В историята съществува спор за произхода на Кирил. Някои историци твърдят, че той е славянин по линия на майка си. Данни за това обаче не съществуват. Бащата на Кирил умира рано и семейството му минава под покровителството на великия логотет (административна длъжност) Теокрист. Византийският сановник вижда потенциала у младежа и през 843 г. двамата заедно заминават за Костантинопол, където Кирил постъпва в Магнаурската школа.
Там негови учители са видни византийци като математикът и философ – Лъв и бъдещият патриарх Фотий. Като ученик на най-елитното учебно заведение във Византия, Кирил получава много високо образование и след като завършва работи като уважаван хартофилакс (библиотекар). Солунският младеж обаче не понася обстановката в столицата и решава да се замонаши. Оттегля се в манастир в Мала Азия, където смята да отдаде живота си на науката.
Съдбата на Кирил обаче е друга. Висшите византийски управници в Константинопол забелязват неговата ерудиция и качества. Те решават, че трябва да се възползват максимално от неговия потенциал. Викат го да се върне в ромейската столица и му възлагат важни задачи. Знае се, че Кирил владее много езици – старославянски, гръцки, латински, еврейски, сирийски, арабски, вероятно хазарски и алански. Именно това качество изиграва важна роля за положението на Kирил във Византийската империя. През IX век Константинопол всячески се опитва да наложи властта си над останалите варварски държави, като ги приобщи към православната християнска общност. По същото време обаче друга голяма сила – тази на западното християнство, глава на което е папата, се старае да противостои на ромеите и на свой ред да установи влиянието си. Именно тук Кирил изиграва важната роля. Той е привлечен отново в ромейската столица и е нает като учител в Магнаурската школа. Засвидетелствано му е голямо уважение, а в школата получава почетното звание „философ“.
Пребиваването на Кирил в Константинопол обаче не трае дълго. През
847 г. той е изпратен на дипломатическа мисия при сарацините, в Багдад. Изпратен
е там, за да отговори на предизвикателството, отправено от халиф Джафар-ал-Муттавакил,
относно въпроси по вероизповеданията, войните, данъците и изкуствата. Кирил, както
се споменава в неговото житие, успешно оборва противниците си и заслужава уважението
на сарацините. Отправя се обратно към Византия, като успява да освободи хиляди
християнски пленници и да ги върне в империята.
След успешното си пристигане в Константинопол, Кирил Философ се отправя към манастира „Полихрон“ при своя брат – Методий. Двамата се заемат със съставянето на славянска писменост (глаголица) и с превода на писанията си на славянски език.
През 860 г. Византия отново опира до неговите услуги. Новото предизвикателство пред Кирил този път се намира на север. Той е пратен в Хазарския хаганат. От една страна владетелят на хазарите – Булан е притеснен от идеологическата и религиозна експанзия на Византия, а от друга от Арабския халифат. Така се принуждава да приеме еврейската религия. Това обаче не променя ситуацията в държавата му. В нея живеят племена от много различни етноси и религии, сред които християни, юдаисти, мюсюлмани и езичници. Хаганът изпраща пратеници до ромейския император, като се съгласява да приеме православието, но само ако се намери някой, който да обори евреите и сарацините. Василевсът отново изпраща Кирил с тежката задача да обясни идеята за Светата Троица. Той решава да вземе със себе си брат си Методий. Двамата поемат на пътешествие към хазарските земи. Пътем спират в Херсон, където изучават иврит. Междувременно намират тленните останки на първия римски папа след Свети Петър – Климент Римски. Братята пристигат в Хазария и участват неколкократно в диспути с евреи и сарацини. Хаганът и много от велможите се убеждават в правата вяра и я приемат, но не допускат религията да стане задължителна за целия народ.
Може да се каже, че в мисията при хазарите Кирил не постига особен успех в дипломацията. Той обаче не е отзован от длъжност. Император Михаил III веднага му възлага нови задачи. Кирил е пратен при аланите (арийски народ) край град Фула. Там, с помощта на брат си, успява да убеди част от хората да приемат православието. След изпълнението на поредната тежка мисия солунският учител, заедно с Методий, се връща в Константинопол. Кирил отново се оттегля, този път в църква, а брат му става игумен на манастира „Свети Полихрон“.
През 862 г. обаче, малко след завръщането му, императорът призовава Кирил, за да го прати на поредната дипломатическа мисия. С Методий отново поемат на път. Този път към могъщата по онова време държава Великоморавия (на територията на днешна Чехия – бел. ред). Двамата се установяват в столицата Велеград и под надзора на моравския княз Ростислав се заемат с просвещаването на народа. Създават духовно училище и обучават свещеници, превеждат много книги и се заемат с проповядване на славянски език.
Остават във Великоморавия до 865 г., когато се отправят към Рим, за да се сблъскат със защитниците на триезичната догма. На път за града минават през Панония, където в Блатненското княжество на княз Коцел, отново извършват просветителска дейност. През 867 г., след като са обучили над 50 ученици, Кирил и Методий отново поемат на път. Минават през Венеция. Там са въвлечени в поредния публичен диспут. Защитниците на триезичната догма влизат в спор с Кирил, защитавайки тезата, че християнството трябва да се проповядва само на трите „избрани“ езика – латински, гръцки и иврит. Кирил обаче ги оборва, като казва, че както слънцето свети еднакво за всички, добри или лоши, християни, елини или юдеи, така и религията трябва да се проповядва на различните езици. По този начин Константин-Кирил Философ успява да защити правото на славяните да изповядват християнството на своя собствен език.
Годината е 867-ма и след поредната победа двамата братя се отправят към своята последна мисия. Кирил и Методий, заедно със свои ученици, пренасят мощите на първия папа – Климент в Рим. В знак на благодарност, на церемония в голямата базилика Санта Мария Маджоре, папа Адриан II признава славянския език за равнопоставен на гръцкия и освещава литургичните книги, написани на него с новата азбука — глаголицата. В Рим се отслужват литургии на славянски език. През 868 г. лично папата и най-висшите му прелати ръкополагат за свещеници учениците на двамата братя, доведени от тях в Рим. По този начин, наред с осъществяването на възложените им от василевса задачи, светите братя постигат и канонично признание за използване на глаголицата и за богослужение на славянски език, не само от източните патриарси, но и от самия папа.
В Рим св. Константин-Кирил Философ довършва своя последен труд „Написание за правата вяра“. Дългите пътувания, многото мисии и огромната работа, която Кирил извършва, се отразяват зле на здравето му. Той ляга тежко болен и умира на 14 февруари 869 г. Преди смъртта си философът приема великата схима (съвършено отричане от света – бел. ред.) и става светец както в Православната, така и в Католическата църква. Делото на св. Кирил остава всепризнато, а днес паметта му е почитана във всички славянски държави.
Важно е да се спомене, че глаголицата – азбуката, която братята Кирил и Методий съставят в манастира Полихрон, първоначално не е предназначена за българите. Тя е създадена, за да се приобщи Великоморавия към византийската религиозна сфера. Навлизането и в България има подобна цел. Създадената по-късно от Климент Охридски (ученик на светите братя) кирилица е азбуката, която ползваме и до днес, макар и видоизменена.
След тежки загуби на войни с Византия България е принудена да приеме християнството и е заплашена от процес на асимилация. Трябва да се отбележи обаче, че не друг, а самият княз Борис I успява да отклони опасността и да се възползва максимално от ситуацията. Той помага за приемането на учениците на светите братя, както и на православието, по начин защитаващ интересите на България. Константин-Кирил Философ е византийски поданик, с византийски произход, нает на работа при императора. Делото му обаче спомага за обединението на цял един народ – българския.
Източник: Bulgarian History
Коментари
Харесайте ни във facebook!
