Как е създаден македонският език


Тази година е юбилейна за Република Македония, македонската култура и македонизма като феномен на планетата. Навършват се седем десетилетия от създаването на македонския език.

Исторически период, в който комшиите говорят различно от нас, българите. Искат дори преводач, за да избегнат лингвистични недоразумения.

Това се случи между техния президент Киро Глигоров и нашия Желю Желев.
Защо единородци с еднаква кръвна група са "изгубени в превода"?
Защото така нареченият македонски език е функция на така наречената македонска нация. Която пък е издънка на македонизма.

Негов баща е сръбският политик Стоян Новакович. В края на XIX век той го готви за задушаване на българщината и сърбизиране на областта.

"Тъй като българската идея, както е известно на всички - пише Новакович, - е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е почти невъзможно да бъде разколебана, изнасяйки срещу нея само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, няма да е в състояние сама да изтласка българската и по тази причина на сръбската идея ще й бъде нужен някакъв съюзник, който да е твърдо срещу българизма и да съдържа в себе си елементи, които могат да привлекат народа и народните чувства, отделяйки го от българизма.

Този съюзник аз виждам в македонизма, или в разумни граници отразяване на македонския диалект и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това - с никого българите не могат да бъдат в по-непримиримо положение, отколкото с македонизма", категоричен е балканският хитрец.

"В тази посока - продължава да умува Новакович, - ми се струва най-необходимо съставянето на един специален буквар на македонски диалект за Македония. В този буквар трябва с македонския да се съедини сръбският буквар, но така, че македонският да е две трети, а сръбският една трета, при това във втората му половина. Букварът трябва да се напише със сръбския правопис и с внимание за добра транскрипция на македонския диалект."

Стоян Новакович използва думата "диалект", а не "език". Следващата крачка в терминологията прави неговият последовател Кръстьо Мисирков. През 1903 г. той издава съчинението "За македонцките работи", което и днес е библия на скопските историци.

В главата "Неколку зборои за македонцкиiот литературен iазик" Мисирков излага своите възгледи как да бъде избрано наречие, което да послужи за основа на утопичния език. Той смята, че най-удачно е да се вземат говорите около Прилеп и Битоля.

Двете общини са в границите на Санстефанска България. Там е и Костурско, откъдето е Димитър Благоев. Той е роден в българското село Загоричане, но се срамува от бащиния си корен. През 1917 г. апостолът на социализма декларира от високата трибуна на Народното събрание:

"Аз съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин, аз съм славянин. И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска страна, която да има свое собствено управление."

Новаковци, мисирковци и благоевци наливат основите на македонизма, преобразуван в македонска нация.

През 1934 г. Балканският секретариат на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал в Москва официално въвежда това понятие.

Заедно с тракийската и добруджанската македонската нация трябва да изгори в пламъците на световната революция, от чиито пепелища ще се роди червената Балканска федерация!

В учебниците пише, че "нация" е общност от хора с еднаква историческа и културна принадлежност, живееща на една територия, обединена от един език и организирана в държавна институция.

Най-важен е езикът. На него се пише историята, твори се културата, управлява се държавата.

Ето защо на 2 август 1944 г. е прието епохално решение. Място на действието е манастирът "Св. Прохор Пчински", огнище на българската книжнина през Средновековието. В святата обител се събира Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония.

"Во македонската држава како служебен йазик се заведуе народниот македонски йазик", прогласяват лингвистите с шмайзери.

Това обаче е само на книга. Кой на практика ще изкове новите словеса? Кой ще вгради в думите мелодиката на неподправената народна реч? Кой ще пресъздаде гласа на Вардара? Кой ще чуе шуматите листи на Шар планина, за да ги запечата върху лист хартия?

Отговорните фактори преценяват, че само Венко Марковски може да изпълни
тази екстраординарна задача.

Венко Марковски е псевдоним на Вениамин Миланов Тошев. Роден през 1915 г. в Скопие, той израства под сръбски гнет. През 1937 г. минава границата и пристига в София. Посрещнат е както брат среща брата. Дават му хляб, подслон и надежда.

Венко става активист в Македонския литературен кръжок, организиран по нареждане на партията. На група млади литератори е поръчано да създават произведения за насаждане на македонско съзнание. Сред тях е и Никола Вапцаров.

Междувременно Венко Марковски записва славянска филология и издава първите си книги. "Народни бигори" и "Огинот" са написани на скопско-велешки диалект, част от югозападните български говори. В предговора към "бигорите" проф. Стефан Младенов отбелязва:

"В това, че г. Марковски, който е роден в Македония под сръбска власт и се е учил в сръбско училище, пише така хубаво български, няма всъщност нищо чудно, защото народът в Македония си говори български и пее своите български песни."

Тодор Павлов пък направо го обявява за гений.

"Всяка негова песен - възторгва се червеният философ - е сякаш напълнен с електричество кондензатор, който, докоснат, веднага те залива с потоци непосредствени, цялостни, първични, народни чувства.

Това именно свойство е типично за големите лирици, които не разсъждават, не разказват и не рисуват само, а кипят, горят, бушуват и карат своите читатели да кипят, да горят, да бушуват."

Разтърсеният от токов удар Павлов търси подходящ гений за сравнение.
Като анализира една Венкова творба, той се провиква: "Няма ли някой Шопен или Бетовен да съчини нейната симфония?"

Марксистите внушават на Венко, че нему е отредена историческа мисия. Той, Венко Марковски, е избран да създаде нов език за новата македонска нация!
"Дойдох в България, за да помогна да се наложи македонският език като народен и литературен език на свободна Македония", започва да си вярва новооглашеният месия.

До 9 септември 1944 г. работата е свършена.

През октомври с пищов на кръста Венко Марковски отива в редакцията на в. "Литературен фронт".

Влиза и докладва: "Македония днес има свой литературен език. Предвижданията на мнозина български критици, особено на Тодор Павлов, Георги Бакалов и др., направени в печата още преди войната, се оказаха съвършено правилни. Така винаги е ставало в историята."

През ноември от първа страница на същата трибуна Венко илюстрира как звучи новият език:

Веруеме твърдо
в другаринот Сталин,
веруеме твърдо
в партийната крепос,
веруеме твърдо
в советскиот строй,
веруеме твърдо
в армиата красна,
веруеме твърдо
в бескрайните степи,
веруеме твърдо
в последниот бой!

Произведението обаче е написано с българската азбука, защото македонската още не е измислена. "В тая насока упорито се работи - уверява Марковски. - Резултатът ще бъде кристализиран на един специален конгрес, на който ще вземат участие всички специалисти по тоя въпрос. Неговото решение ще уточни бъдещата азбука на македонския народ."

Лингвистичният форум е свикан пак от Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония. Член на президиума е Венко Марковски.

Заедно с други видни граматици  той реформира делото на Кирил и Методий.
Неговият колега Блаже Конески научно доказва, че Солунските братя са глаголствали на македонски, а не на старобългарски.

Факт, останал в задкулисието на международното езикознание.
През май 1945 г. новата азбука е готова и с новичко букварче под мишница Венко Марковски тръгва да прави нова по своята същност литература.

 

СИТНИТЕ ПОЕЗИИ НА ЕДИН ДРЕБЕН ПОЕТ

ТРИФОН КУНЕВ
Случайно ни паднаха на ръка стихотворните книги на Венко Марковски и намерихме в тях хули за българския народ, каквито никой в България не предполага да са казани от чистокръвния македонец.

Историята на тоя правнук на Александър Македонски е кратка: той се появи под небесата на омразната за него (както после обясни той в поезията си) България в лето господне 1936 или 1938.

Избягал от сръбски притеснения, Венко Марковски бе срещнат братски от македонската емиграция в София и от организацията "Отец Паисий". Погрижиха се за него. Имаше и ручок, и вечеря.

Идилията беше пълна до 1941 година: Венко Марковски, македонската емиграция, "Отец Паисий", ручок, вечеря.
На 1941 г., след като от Македония изчезна сръбската свирепа власт, македонецът отиде в Македония.

Отново той пристигна триумфално в София след 9 септември, с револвер на кръста и покрит с доспехите и славата на партизанин и партиец.
И не потърси нито емиграцията, нито фашистката организация "Отец Паисий", а направо отиде в регентството при г. Тодор Павлов, който написа на един дъх предговор на съчинението му в стихове "Орлицата".

В тая "Орлица", която не е нищо друго, а Комунистическата партия, Марковски пише блудкави хвалебни стихосложения, а г. Т. Павлов - възторжен предговор, който не добавя нито едно листо към венеца на философската слава на автора му.

Там именно четем опасно смелите думи: "Поемата "Концлагерът" на Марковски напомня героичните Бетовенови симфонии".

Ето, прочее, няколко героични Бетовенови симфонии, извадени от македонския епос на Марковски "Роби и",
Страница 63, песен 19:

Села и градой гореа,
пищеше Македония
под тройна страшна робия:
Първата беше германска,
фтората беше талианска,
трекята камен гореше.
Българска беше кървава.

По-нататък, в песен 13, на страница 129, създателят на Бетовенови симфонии в българската литература казва:
Войници изрод болгари,
по кърф и зверства бирани
пратени в Македония,
децата во утробите
майкини да ги пропищат,
до чера клали в Септември,
денеска в кърф я баняат
несрекьна Македония.

Македонският Бетовен не обяснява с чия кръв "баняат" българските изроди и къде става ужасната баня: Страцин, Крива Паланка или Куманово?
В книгата си "Партизани", стр. 39, македонецът Венко Марковски пее със затворени от увлечение очи:

Македонци секога сте били
не болгарска кърф ви тече в жили.
Славяни сте со славянски език,
со адети свято що се пазят.
Кой ви каже болгари сте били,
той ви мами, знайте, той ве лаже,
сака в ярем да ви впрегне сили
и на шия да ви стави яже...

Ние не страдаме никак от силно развитата днес в България болест, известна под името раболепие и любоугодие, затова публично изразяваме учудването си, че г. Тодор Павлов предложи и наложи за член на Писателския съюз един подобен хулител на България.
А със злощастния бетовеновски симфониаст няма да се занимаваме.

Ние сме прочели чудните народни песни от Македония в Сборника на братя Миладинови, ние знаем "Женске песме македонских бугара" от Верковича, ние сме се възхищавали от гениалната автобиография на великия охридчанин Григор Пърличев, известни са ни борбите на македонските българи през Възраждането срещу гърцизма и за народно българско свестяване, ние знаем границите на България, очертани от руската дипломация още през 1878 година - няма защо един щурец да цирика "симфонии" с диво политическо намерение.
Македония се отделила в самостоятелна държава?

На добър час!
Но нима когато синът се дели от баща си, непременно трябва да се отрече от него и да го напсува жестоко?


- О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?

* Откъс от книгата "Ситни дребни като камилчета", издадена през 1946 г. и изгорена в пещите на народната милиция. Оцеляват само няколко екземпляра.

Източник: 24 часа



Коментари



горе