"Щит 82" беше най-голямото учение в историята


Генерал-лейтенант от запаса Димитър Попов е роден на 20 октомври 1929 г. в Брестовица, Пловдивска област. Офицерския си път започва през 1951 г. като помощник-командир на взвод в НШЗО във Велико Търново. През 1960 г. завърша с отличие Военната академия „Георги С. Раковски“, а през 1978 г. - висш курс за ръководни кадри в Московската академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на Съветския съюз.


Близо 13 години от живота му преминават в първа гранична зона в Звездец като командир на един от най-елитните ни мото­стрелкови полкове. Във военната йерархия стига до командващ Втора армия и е от най-добрите и подготвени български военачалници. Носител е на многобройни държавни и правителствени отличия. Активен член е на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Автор е на книгата „Стръмни пътеки“.

 

В началото на 80-те години на миналия век НАТО организира на териториите на почти всички западни държави мащабни военни учения и продължи да разполага в различни райони на Европа ракети със среден радиус на действие „Пършинг“ и крилати ракети „Круз“.


В отговор на тези предизвикателства държавите от Варшавския договор проведоха стратегически учения с щабове и войски, в които участваха всички армии от Варшавския договор. Учението на социалистическите армии „Щит 82“ се проведе през есента на 1982 г. То започна на територията на Източна България. Южно от Стара планина действията се развиха основно на територията на тогавашния Бургаски окръг.


Ръководител на учението


бе армейски генерал Добри Джуров. Негов пръв помощник бе началникът на Генералния щаб генерал-полковник Атанас Семерджиев, а командващ Първи балкански фронт - генерал-полковник Христо Добрев. Никога дотогава на територията на България не беше се провеждало толкова огромно по мащаби и размах военно учение. Подобно нещо човек може да види само веднъж в живота си.
Десантната и противодесантната операция се извършиха на плажовете западно и южно от Созопол 96-и мотострелкови полк от Долен чифлик, след като проведе мобилизация, се съсредоточи в района на с. Крапец, където съвместно с десантните кораби на Военноморския флот бяха проведени планови тренировки по натоварване и стоварване на морския бряг.


В състава на морския десант освен 96-и мотострелкови полк от съюзните армии влизаше и 110-а десантно-щурмова бригада от Севастопол с командир подп. Рубльов. Подготовката на десанта по време на прехода му по море се ръководеше от командващия Одеския черноморски флот. Организацията и изпълнението на задачите от десанта след стоварването на морския бряг и контраатаката на силите на противодесантната отбрана в хода на бойните действия бяха възложени на щаба на 16-а дивизия, която командвах по това време. Нейните основни сили и средства - 16-и танков полк, 33-ти мотострелкови полк и един танков батальон от бригадата в Карлово, организираха противодесантната отбрана и контраатаката на големия созополски залив.


В голямата палатка генерал-полковник Христо Добрев организира взаимодействието между родовете войски и видове въоръжени сили. Доложих графика за стоварването на десанта, силите и средствата, огневото осигуряване и задачите на частите. Освен министрите на отбраната от страните на съюзните армии присъстваха членове на Политбюро на ЦК на БКП начело с Тодор Живков.


В открито море се срещнаха корабите на Българския черноморски флот и на десантно-щурмовата бригада от Севастопол. Там се формира бойният ред на десанта. От централната вишка на брега действията на десанта наблюдаваха главнокомандващият на Обединените въоръжени сили маршал Виктор Куликов, началникът на щаба армейски генерал Анатолий Грибаков и ръководителят на учението армeйски генерал Добри Джуров. При стоварването на съветската бригада се получи известно объркване, което изведе маршала от равновесие. Неволно станах свидетел на


неочаквана и необичайна свада


между него и командващия Черноморския флот на Съветската армия.


„Как не ви е срам! - ругаеше го Куликов. - Видяхте ли как безупречно действат българските части? Що за щурмоваци си повел след себе си? Ще докладвам на маршал Устинов, че бригадата ви е неподготвена за подобен десант.“ „Вие нямате право да правите това“ - му възрази вицеадмиралът.“ „Как да нямам право? Аз ви говоря като първи заместник-министър на отбраната. Ясно ли ви е! И в това си качество съм ваш пряк началник“, отговори маршалът. Вицеадмиралът благоразумно замълча.


Десантната операция беше проведена по всички правила на военното изкуство. В продължение на час корабната артилерия, щурмовата и изтребително-бомбардировъчната авиация нанасяха масирани удари по най-важните обекти на противодесантната отбрана.


Заливът потъна в дим. С оглед на мерки за безопасност районът на Атия и Созопол бе обезлюден. Под прикритието на димната завеса, на 300 метра южно от шосето за Созопол, с 18 вертолета бе стоварен десант в състав мотострелкови батальон с цялото му въоръжение и снаряжение. Плаващите бронетранспортьори, на които беше натоварена оперативната група за управление на десанта със свързочните средства, бяха стоварени на 500 метра от морския бряг. На брега застанах с бронетранспортьора пред наблюдателния пункт и от люка на машината докладвах, че


десантът е стоварен успешно


и продължава изпълнението на задачата.


В изпълнение на общия замисъл в района южно от Равнец предстоеше да бъде стоварен крупен въздушен десант от съединение на Съветската армия. Неочаквано в района, където бе планирано стоварването, се появиха гъста мъгла и облаци, които предизвикаха голямо напрежение и съмнение за стоварването на десанта. Междувременно заваля проливен дъжд. Обстановката криеше сериозни рискове за живота и здравето на хората. 74-годишният съветски министър на отбраната маршал Устинов, който палеше цигара след цигара, се обърна към командващия военновъздушните сили на Одеския военен окръг генерал-полковник Павел Кутаков с въпроса „Какво все пак правим?“. Генералът вдигна рамене. Разбирахме състоянието на руския министър. Беше въпрос на престиж представителната част на съветските въоръжени сили да се стовари при изключително неблагоприятни условия. Маршалът наруши мълчанието с думите: „Независимо от лошото време десантът да се стовари.“


Самолетите излитаха от летище Каменец в Северна България. След минути се чу оглушителният рев на самолетите Ил-76, които пренасяха първата вълна на десанта. Като по команда мъглата започна да се разсейва и се разкри смайваща картина. На земята вече бе ешелонът от леки бронирани бойни машини, спуснати с големи парашути, съоръжени с устройства за меко кацане. Бяха повече от сто. Минути след това в зоната на видимия простор се появиха стотици бели парашути, които се приземяваха в непосредствена близост на стоварените преди това бойни машини. За кратко време десантчиците се качиха на спуснатите преди това бойни машини и десантът премина в настъпление на юг.


Два дни след приключването на „Щит 82“ на летище Сарафово се състоя внушителен парад на войските и бойната техника, взели участие в единственото по размах учение на братските армии на територията на нашата страна. Хиляди хора от Бургас и страната аплодираха доблестните воини. Това бе много голямо оперативно-стратегическо учение, на което се проверяваше реалността на определени теоретически постановки и възможностите на войските за тяхната практическа реализация.

Източник: presa



Коментари



горе