Хан Омуртаг. Хан Маламир. Хан Персиан.


Хан Омуртаг

В края на 814-та, почти година след кончината на хан Крум , на престола се възкачил неговият син Омуртаг. Той заварил една силна България, но същевременно с нов облик. За да засилят монархическата си власт, владетелите преди него са били позволили на славяните активно да участват в управлението на държавата и тяхната роля в държавните дела вече била нарастнала до степен, в която всеки владетел бил зависим от тях, особенно в случаи на размирици и междуособни войни. Така българският монарх щял да има опора в славянството ако българската аристокрация направела опит да го свали с преврат. И друго се било променило след войните водени от Крум. Многобройните пленници и роби, които били разселвани по българските земи донесли със себе си и своята религия – християнството. Невежеството на обикновенните хора и лошите условия, при които понякога живеели ги правели лесно податливи към тази нова за тях религия и много скоро те потърсвали утеха от несгодите у християнските проповеди и се обръщали във вярата си. Това духовно влияние било убягнало на хан Крум, но не и на неговият син.

Антихристиянската и антиславянската реакция са едни от основните характеристики, описващи епохата на хан Омуртаг. Борбата му с християнството ще съпътства цялото му управление. Още с идването си на власт, той сключил мирен договор с Византия за трийсет години, като размяната на пленници била използвана с цел новият български владетел да се оттърве от част от християнските проповедници, които вече проповядвали по земите на юг от Дунав. Много от останалите попленени византийци, които открито давали християнски проповеди били преследвани и дори убивани.

Въпреки всичко, българският хан поддържал добри отношения с Империята до края на управлението си. Стигнало се до там, че владетелят на българите успял да спаси византийският император, който бил обсаден в Константинопол през 821 година от разбунтувал се генерал (Тома славянинът) и неговата малоазийска армия. Подобно на кесарят Тервел, хан Омуртаг дал решително сражение на бунтовническата армия и тя била разбита, а Михаил II бил спасен. Ханът не потърсил отплата за помощта си.

Каква е била противославянската политика на Омуртаг не е много ясно, но това което се знае е, че той слагал славяните наравно с ромеите като противници на държавата. Резултатите не закъснели и двете славянски племена браничевци и тимочани заедно със земите си, се влели доброволно в територията на Франкската империя. Българската държава, след като изчерпала всички дипломатически средства да си възстанови загубените територии, се принудила да започне война срещу империята на франките. Войната продължила чак до управлението на хан Маламир, но в крайна сметка се увенчала с успех за България и двете държави подписали мирен договор, с който се възстановявали старите граници.

Пак при управлението на Омуртаг, на север започнало ново преселение на степните народи и маджарите под натиска на печенегите, налетели върху българските земи. Какви са били резултатите от тази война не е ясно, но се смята, че българите са успели да отблъснат вражеските орди далеч зад българските граници.

Няма друг български владетел, който подобно на Омуртаг, да е оставил толкова много каменни надписи. Днес се смята, че той е бил голям строител и всъщност нему принадлежи заслугата за цялостното възстановяване на Плиска, след опожаряването и от Никифор Фока и неговата армия. Крум поставил началото, а Омуртаг завършил започнатото от баща му, превръщайки престолния град в белокаменна крепост и твърдина със свой собствен облик. Смята се също, че по негово време е бил създаден и Мадарският конник. Хан Омуртаг умира през 832 година.

Хан Маламир

Хан Маламир е най-малкият от тримата синове на Омуртаг. Той наследява българския престол, защото първородният Нравота е симпатизирал на християните, а втория от тримата братя-Звиница, се предполага, че е умрял преди баща си. Новият български владетел не напуснал „пътеката“ на Омуртаг и продължил гоненията срешу християните. Жертва на противохристиянската реакция станал и самият Нравота, който вече открито бил приел християнството. Въпреки молбите и настояването на хан Маламир, по-големият му брат отказвал да се отрече от новата си вяра. Българският хан бил принуден да посече брата си, затуй щото да покаже на всички български първенци, какво ги чака ако приемат византийската вяра. Но всички усилия се оказали напразни. Християнството набирало сили по българските земи и не само между простолюдието, а дори и сред българската аристокрация.

По времето на Маламир приключила войната с Франкската империя, а старите граници на България били възстановени. С Византия обаче, нещата се обърнали и империята започнала война като нападнала Тракия. Българският владетел успешно отблъснал ромеите и подновил мирния договор с тях. Маламир управлявал държавата не повече от шест години. Умрял през 836 или 837 година. Ранната му кончина го оставила без наследник, затова на престола се възкачил неговият племенник Персиан (Пресиян).

Хан Персиан

При хан Персиан (837г.) идва краят на противославянската реакция. Подобно на Крум той осъзнал, че да просъществува българската държава, необходимо било властта да се опре на славянското население, което било и преобладаващата етническа съставка на ханството. Тогавашните събития в македонските земи потвърждавали тази политическа линия, защото Византия засилвала натиска върху тамошните славяни, а местното славянско население противодействало дръзко в очакване на намеса от страна на българския хан. Тогава василевсът изпратил една армия да нанесе съкрушаващ удар върху непокорното славянство, но хан Персиан също побързал да изпрати натам войските си начело с кавхана Исбул. До сблъсък не се стигнало, защото през 838 година империята била нападната от изток и ромеите побързали да си изтеглят войските от Македония. Но Византия не останала длъжна на българския хан и продължила враждебните си външнополитически действия, създавайки несъзнателно нова държава, която да се противопоставя на българите.

До началото и средата на девети век, в западните балкани, изолирани от случващото се в европейския югоизток, живеели разпокъсани славянски племена, които днес наричаме сърби. Те формирали малки жупи в отделни долини и котловини, а начело били техните първенци жупаните. Политическо обединение между тези племена нямало, защото не била възникнала необходимост за такова. За разлика от другите славяни на полуострова, сърбите били в много добри взаимоотношения с Византия, факт от който империята не закъсняла да се възползва. Императорът поискал от сръбските си васали да започнат военни действия срещу българите и под ръководството на княз Властимир войната започнала. Тя продължила около три години и не донесла очакваните резултати, но сложила началото на бъдещата сръбска държава.

България се разширявала сигурно и пределите и вече обхващали териториите и на онези славянски племена, чиито земи се простирали отвъд Охрид и Преспа. За съжаление Персиан не успял да подпомогне възстанието на славяните в Гърция и те били разгромени и приобщени под скиптъра на василевса. Последвали много нови сблъсъци, които не носели някакви съществени придобивки нито за едната от страните, но българската граница вече стигала до Адриатическо море (днешна Албания). Персиан властвал до 852 година и след кончината си бил наследен от сина си хан Борис (I).



Източник: abritvs





Коментари

горе