Няма да намерите като чавдарчетата и пионерите


Всяка година на 3-ти март, родените до 1982 г. първолаци са се приемали в редиците на четите “Чавдарче”. Чавдарчетата са носели името на един от най-известните български хайдути – Чавдар Войвода, затова знамената на чавдарските чети са били зелени.
В присъствието на всички първи класове, шефстващите пионерски отряди, родители – майки, татковци, баби, дядовци и дружинни ръководители, бъдещите чавдарчета са произнасяли чавдарската клетва и са приемали знамето на четата. Клетвата е гласяла: “Приемам знамето на четата чисто и неопетнено. Обещавам да го пазя като зеницата на очите си”!
Местата където са се вързвали чавдарските връзки, основно са били свързани с освобождението на България от османско иго.

Основните правила на поведение на чавдарчето са били следните:

  • Чавдарчето е весело дете – играе, пее, учи се, чете.
  • Малките чавдарчета са добри другарчета.
  • Чавдарчето е примерно в къщи и в клас, то помни: „Пионер ще стана аз!“.
  • Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава.
  • Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича.
  • Чавдарчето родината свободна обича – като своя майка родна.

Когато чавдарчето навърши 9 години той е заявявал своето желание да стане пионер на председателя на шефстващия отряд, на четния командир, отрядния или дружинния ръководител.На сбор на своята чета чавдарчетата са обсъждали кой измежду навършилите девет години е достоен да стане пионер. Своето решение четата е съобщавала на шефстващия отряд.

Пионерският отряд на свой сбор, в присъствието на чавдарчетата, желаещи да встъпят в пионерската организация, формално е обсъждал и решавал въпроса за приемането им. Пионерите са гласували с вдигане на ръка за всеки поотделно. Чавдарчето се е считал приет, ако за него са  гласували мнозинството пионери.

-       –  Бъди готов!

-       –  Винаги готов!

С тези думи всички третокласници са влизали в редиците на Димитровската пионерска организация (ДПО) „Септемврийче“. Приемането е ставало на 23 септември, датата, на която през 1923 г. избухва Септемврийското въстание.

Сакралните думи са придружавани с изпъната пред челото дясна ръка, свита в лакътя под прав ъгъл. Изправените и допрени един до друг пет пръста символизират дружбата между петте континента.С този жест, който много прилича на козируването при военните, пионерите са отдавали поздрав и при изпълнение на химна на Народна република България (НРБ), при среща на знамето и при полагане на венци пред паметници.
На тържествените проверки със заря, по повод национални празници или в чест на загинали за свободата на България е имало друг словесен ритуал:

- Рапорт даден!
- Рапорт приет!


ДПО „Септемврийче“ е създадена на 2 ноември 1944 г. Организацията е наречена „Септемврийче“ „в чест на историческите събития, случили се през септември – „Войнишкото въстание от 1918 г., антифашисткото въстание от 1923 г. и освобождението от монархофашизма на 9. 9. 1944 г. „След смъртта на Георги Димитров през 1949 г. пионерската организация е наречена Димитровска на името на„вожда и учителя на българския народ“, както комунистическата пропаганда официално го титулува. При погребението му септемврийчета произнасят клетва, която завършва с думите: „Ти ни наричаше най-младата смяна, утрешни строители на социализма, на комунизма. Кълнем се, скъпи учителю, че ще строим социализма и комунизма с димитровска смелост, с димитровска жар“.

 Преименуването става през февруари 1951 г., когато вторият конгрес на ДСНМ решава септемврийчета да се наричат пионери, а организацията да се казва Димитровска пионерска организация „Септемврийче“. В нея членуват учениците от 9 до 14- годишна възраст и носят червени връзки. До 9 г. са чавдарчета – с небесносини връзки, след 14 стават комсомолци и официалната униформа е светлосини ризи и червени вратовръзки.

Разбира се, всички тези организации са ръководени от БКП. Под всемогъщата комунистическа партия е и Димитровският комунистически младежки съюз (ДКМС или Комсомол) и един от секретарите му отговаря специално за пионерите.
Пионерската организация е разделена на отряди и дружини, начело с отрядни и дружинни председатели и ръководители. Най-висшият орган се нарича Републикански пионерски сбор. Знамето на пионерите е червено „като кръвта на бойците, паднали за народна свобода“, символ на вярност към делото на пролетарската революция, към комунистическата партия и към Родината. 

Всеки пионерски отряд и дружина има свои знамена, съхранявани в пионерската стая в училищата. Флаговете се изнасят само на официални и национални празници. Пионерите носят червена връзка, вързана на възел около врата. Триъгълното парче плат е част пионерското знаме, а трите й върха символизират единството на комунисти, комсомолци и пионери. Същото значение има и тривърхият пламък, който е над петолъчната звезда на пионерската значка с образа на Георги Димитров.

ДПО „Септемврийче“ има свой устав и своеобразен морален кодекс, който се казва „Правила на димитровския пионер“.

Всъщност всички тези атрибути, знаци, символи и дори името „пионер“ са взети от западните скаутски организации и натоварени с комунистическа идеология. Пионерската организация е създадена за пръв път в СССР като антипод на скаутските дружини, основани две десетилетия преди това от император Николай Втори и възпитаващи руските деца във вярност към Бога, царя и отечеството.

До 1944 г. в България има младежката организация „Бранник“, която копира „Хитлер югенд“ в Германия. След 1944 г. „Бранник“ е разтурена и някои от ръководителите й са хвърлени в затвора, а е създаден ДКМС – почти пълно копие на Комунистическия младежки съюз в Съветския съюз. Всъщност съкращението Комсомол, което се налага и в България, е съветското съкращение на КОМунистический СОюз МОЛодьожи.
Официалните задачи на пионерското движение са доста благородни – да възпитава децата в трудолюбие, дисциплина и родолюбие, другарство и др. По-дълбоката цел на Партията с главно П е да изкове верни воини на комунизма, готови без никакви колебания да изпълняват нейните заповеди и безропотно да живеят в тоталитарната държава. Не случайно клетвата, която третокласниците произнасят при влизането си в ДПО „Септемврийче“, звучи така:
 

„Аз, димитровският пионер, тържествено обещавам пред другарите си и своя героичен народ да се боря всеотдайно за делото на Българската комунистическа партия, за победата на комунизма. Да бъда верен на заветите на Георги Димитров, да изпълнявам законите на димитровския пионер. Обещавам да бъда достоен гражданин на моето мило отечество – Народна република България.“


Тя се е произнасяла на тържествени пионерски сборове пред паметници на Георги Димитров и на герои от борбата против фашизма и капитализма, в музеи на бойната и трудовата слава, във военни поделения или шефстващи предприятия, пред червеното знаме на дружината всеки встъпващ в пионерската организация произнася тържествено обещание

За да осъществи целите си, държавата изгражда стотици пионерски домове, лагери, станции на младите техници и агробиолози, пионерски стаи и кабинети, школи по изкуствата и редица спортни съоръжения и състезания. Духовната семинария в София е превърната в Централен пионерски дворец. Към 1967 година членовете на ДПО „Септемврийче“ наброяват приблизително 700 000 души. През 1990 г. организацията се саморазпуска.

 

Източник:



Коментари



горе