Ивановските скални манастири - статия за България


Недалеч от село Иваново, Русенско, река Руселнски Лом тече преаз дълбок живописен пролом. В отвесните му скали, често много високо, са изсечени десетки монашески килии, църкви и параклиси. Обитавали ги монаси, които напуснали светската суета, за да се отдадат на усамотение и молитви към Бога.

В шест от скалните църкви са запазени забележителни стенописи, заради които Ивановският сакален комплекс е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Основната църква в комплекса е посветена на света Богородица. Изсечена е на височина 38 м. Неин дарител бил цар Иван Александър. В местността Господев дол в малка естествена, но разширена пещера, е устроен малък параклис - един от най-богато украсените Ивановски храмове. Живописните фрески по стените и тавана представят евангелски сцени и образи на светци.

Ивановската скална обител била посещавана от българските царе. Известно е, че тук на поклонение дошъл Иван Асен II и дарил злато за основаване на манастир на името на Архангел Михаил. През XIII-XIV в. ролята на тукашната монашеска колония, нарастнала поради близостта на Червен един от големите средновековни български градове, резиденция на митрополит.

Любопитно: През XIII-XIV в. в Североизточна България имало многобройни скални манастири. Един от тях е Аладжа манастир, разположен на 14км. от Варна. Помещенията му са издълбани на две нива в отвесна , висока почти 40 м скала. След падането на българските земи под османска власт животът в манастира замрял и името на неговия патрон било забравено. Названието Аладжа идва от турската дума за "пъстър, шарен" и вероятно е свързано със запазените до началото на XX в. стенописи, които украсявали манастира. От тях за съжаление са останали само отделни фрагменти.

Къде: на 18 км южно от Русе
Кога: март - ноември

Източник: nasamnatam



Коментари



горе