Свищовлийка бе на мисия сред талибани и бедуини

Другият от митовете, който тя разбива на пух и прах, е, че арабите са диваци, които нямат собствена култура и развитие. „Те имат дори по-богата култура от нас и я пазят по всячески начин. На нас всичките ни библиотеки са отворени, но няма посетители, а те нямат почти нито една и съумяват да запазят и предадат на поколенията знанията си.“

Година по-късно Мария Петкова сбъдва и съкровената си мечта – да отиде в Йордания и да посети древния град Петра. Йордания е една от най-красивите държави в Персийския залив. Там няма нефт и хората се прехранват основно от земеделие и износ на плодове и зеленчуци. Петра е бижуто на Хашемитското кралство. Тя е открита от швейцареца Йохан Буркхарт през XIX век и едва през 2007 г. е обявена за едно от новите чудеса на света. Населявана е от древен народ – набатейците, изтребен до крак.

„Те са имали много ценни и нетипични за развитието на тяхната епоха познания. Това се вижда и по еклектичността в архитектурата, която съчетава непознатия тогава архитектурен стил барок с този в Древен Рим. След набатейците тук заживяват бедуините и те са единствените, на които йорданският крал дава право да пребивават в скалния комплекс. Те са затворено общество, водят номадски начин на живот в търсене на пасища и вода. Бедуините пазят почти всичко от древната световна история, но никога не демонстрират познанията си”, обяснява нашенката. Тя вероятно е и един от малкото българи, приета от бедуините като един от тях. „Посвещаването” става с доста нестандартен ритуал. „Когато попаднах в Петра, след мен вървеше дете на около 5 – 6 години, което имаше проблем с краката си и залиташе. Върнах се назад, хванах го за ръката, а когато му говорех, видях, че гледа устните ми, и разбрах, че е глухо. Въпреки това беше толкова усмихнато и благодарно на живота. Както си вървяхме из скалния комплекс, в един момент се наведе и ми даде камък. Този жест събра всички бедуини в Петра и се образува огромен пръстен от хора, когато в суматохата се включиха и туристите. Изпаднах в потрес, защото не разбирах какво се случва. Всъщност участвах в техен ритуал, защото, за да те приемат за един от тях, бедуин трябва да ти подари камък, а Петра означава „камък“, връща се в спомените си Мария.

По време на престоя си в Петра тя имала възможност да се запознае с доста интересни местни хора и да почерпи от тях мъдростта, която крие пустинята.

„Вечерта, вместо да се върна в хотела, реших да остана на открито, а докато огънят припукваше, чух най-мъдрите думи в живота си. Попитах един соколар как се възпитава хищна птица, а той каза: „Няма гаранция. Отглеждаш сокола от пиле, но има много случаи, в които, връщайки се обратно върху ръката ти, инстинктът му на хищник надделява и ти изкълвава очите. Всичко е въпрос на доверие. Така е и при хората. Когато няма доверие, единият остава без ръка, на която да кацне, а другият остава сляп”.

Тя разказва още, че в Йордания средното образование е задължително, а родителите на дете, което не посещава училище, се изправят пред съд. Йорданската кралица Рания има фондация, която осигурява заетост на хора с недъзи. По този начин нито един човек не остава дискриминиран и има равно право на труд. Най-голямата битка там е за водата, а не за земя. „Аз лично пих вода от локва и беше много вкусна, защото не бях пила повече от 36 часа. Ние в Европа имаме всичко, но не го ценим. Нашите деца свободно карат колело в парка и имат всичко, каквото искат. Там, в Йордания, децата имат единствено възможността да учат, нямат електронни игри, влачат щайга вместо камионче и продават на туристите картички. Йорданците са народ, който доказва, че невинаги бедността на една държава предопределя мисленето на хората в нея”, завършва философски Мария.

Теодора КОСТАДИНОВА