Как възкръсна перлата на Старинен Пловдив

Двестагодишната къща "Клианти" отново омайва с красота и чар

Старият Пловдив е красива приказка без край! Доказателство за това е наскоро откритата за посетители Къща "Клианти". След десетилетия реставрация най-старата възрожденска къща възкръсна от руините и блесна с великолепието си! Днес тя привлича (само първите 3-4 дни след откриването - над 800 души) все повече почитатели на красотата в бита на старите българи.
Там, на високото в Трихълмието, срещу Къщата на Ламартин, където са знаковите сгради на Пловдив, като Жълтото училище, черковния комплекс "Св. Димитър", Античния театър, се намира и Къща "Клианти". Строена е през 1816 г. от брациговски майстори, които са градили и Катедралата "Св. Богородица". Собственикът е бил Георги Клианти - заможен човек с подчертан естетически вкус.
Създаден е впечатляващ архитектурно-художествен разказ за живота на хората от 18 и 19 век. Собствениците на къщата се сменяли, по едно време резбованите й тавани били свалени, но съхранени, а невероятните стенописи били замазани. Къщата е многократно преустроявана, а безхаберието на живущите в нея е стигнало дотам, че тя е превърната в печални руини. Но благодарение на община Пловдив и умелата работа на архитектите Румяна Пройкова, Вера Коларова и Кристина Станева, както и на реставраторите Елена Кривошиева и Джовани Димитров, също на дърводелеца-реставратор Марин Стоянов, днес се любуваме на "перлата" на Старинен Пловдив!
Заслуги за възкръсването на Къща "Клианти" има и Японският фонд към ЮНЕСКО, който първи подава ръка със солидна финансова подкрепа за възстановяването. Сетне общината се грижи за осигуряването на средства за реконструкцията и реставрацията. Похарчена е огромната сума от милион и 600 хиляди лева, но резултатът е смайващ!
Сега славата на Къщата се разнася и се множат все повече желаещите да видят нейната хубост, да се насладят на изкуството на неизвестните стари майстори, които са сътворили прекрасните й тавани и изписали стените тъй, че са превърнали целия дом в своеобразна художествена галерия на занаятите у нас.
Архитектурата на несиметричната двуетажна къща е уникална. Тя е връх в строителството на българските майстори. Къщата е разположена на ъгъл, на две улици. Както се казва, тя е "на кьоше", затова има и два входа. Влиза се първо в голям покрит двор - сериозно предимство за живота в градски условия. Там и на първия етаж са спомагателните помещения, които са създавали удобствата на домакинството. На първия етаж, в северозападното помещение, е възстановено огнището, миндерите и мусандрите (вградените долапи).
Елегантна и красива извита стълба води до втория етаж. Изкачваш се и пред очите ти грейва светлината от многобройните прозорци на просторния "хайет" (салон). А в душата ти влиза радостта и насладата от богатата художествена декорация на стените, таваните и вратите на красивата къща.
Смаяно гледаш дървената пластика, геометричните мотиви, цветните инкрустации, уникалните пейзажи, датирани от 1817 г., монументалните композиции от растителни елементи, които не се повтарят, и се чудиш: "Какви стопани са живели тук? Какви естети са били те? И какви изкусни занаятчии сме имали!"
На нивото на хайета има междинно складово помещение с височина 1,60 м. Наричало се е "химала" - ниското (от гръцки). Нали знаете, че днес в апартаментите, които обитаваме, всички усещаме острата нужда от подобни помещения, от килери, които да побират много вещи и да създават порядък в бита ни. Хвала на нашите строители, които още през Възраждането са умеели да създават уют и удобства за обитателите на дома!
От хайета се влиза в трите стаи, които са на различни нива. Цялото обзавеждане на Къщата доставя наслада за очите и радост за душата. Вратите са таблени, дървени и богато декорирани с букети цветя, с рози. В една от стаите има уникална ниша (алафранга), изписана тъй, сякаш представлява кът от рая.
От едната страна на алафрангата е изрисуван стенопис - пейзаж от Константинопол, а от другата - от Виена. Таваните пък са връх в резбарството и декорацията! Изумително е богатството от орнаментите и елементите в дървената пластика, някои от които са покрити с 24-каратов златен варак.
Обзавеждането, масите, столовете, посудата, покривките, ръчните оригинални килими - всичко е изпипано в стила и времето на Къщата. Извадено от Фонда на Старинен Пловдив, то пресъздава истинското очарование и магията на нашето Възраждане, с което трябва да се гордеем.