Звездната двойка Стоянка Мутафова - Георги Парцалев


"Чудото Стояна играе, учи текста с лупата, готова е дори да стегне куфарите си за пътешествие", казва драматургът Юрий Дачев, съавтор на биографичната й книга "Една фурия на 90" (изд. "Слънце") , която вчера излезе от печат и от която ви предлагаме кратък откъс. Актрисата не крие "гаменския" си нрав, както сама го определя. Деветдесетте години не са я укротили, не е притихнало любопитството й, нито са се замъглили преценките й. Нито пък е станала по-лесен човек. Не, не е! Същата непредвидима, бушуваща виелица си е и сега, както и преди. Стояна и на сто ще бъде дете, което бързо забравя лошото, опасностите, разумните доводи. Любопитството й ги изтрива. Как да не завиждаш? Мисля си: от какви парчета е направен този живот? Любов, смърт, чест, пощада... Знам, че зад гърба ми някои мърморят: "Тая, дъртата, няма ли най-сетне да се насити да играе!?" Ами няма! Не се наситих. Ще играя и за внуците ви! На никого мястото не съм затулила, нито ролята съм изяла. Не ща никой да ми сваля шапка, ама тоя театър ние, дъртите, сме го създали. Няма що някой да ми го признава, важното е, че аз го знам. Актрисата е с неизменните перли и в началото на кариерата си. Майка ми. Наближавам нейните години. Очевидно дълголетието съм наследила от нея. Случва се в последно време честичко да ме запитат каква е рецептата на моето дълголетие.Кое е времето, в което бих избрала да живея. Общо взето, с натрупването на годините човек като че ли е по-склонен да иде- ализира тези мечтани времена (те стават и повече особено след една възраст). Нормално е - всеки човек мисли, че не е улучил добро време за живеене. Аз обаче от момиче и до ден днешен съм запазила избора си.Бих искала да живея в бел епок или в Древния Рим Яд ме е на краката ми, че не ми позволяват да се изкача на Перперикон. Слушам обаче редовно за този необикновен град. Въобще обичам да гледам по телевизията документални филми за разкопки. Сред нещата, за които съжалявам, е, че въпреки многобройните пътувания в живота си не стигнах до Египет... Гледам по телевизията "Листопад". Турският филм е единственият, който ми хваща окото в изобилието от сериали. Хубав разказ, добре подреден, увличащ и най-важното: прекрасни актьори. Талантливи и много, много красиви. Никога няма да спра да се радвам на хубавото, когато го видя в театъра или в киното. На моите години е абсурдно да изпитвам завист, но истината е, че това чувство никога не ми е било присъщо. Разминах се с голяма роля в киното - така ми било писано.Случвало се е да ме питат коя млада актриса виждам за своя наследница в театъра Честно казано - това с наследството много не го разбирам. Артистът, който има индивидуалност, трудно може да бъде определен по "наследствена" линия. Аз харесвах много актриси от по-възрастното поколение, но като тяхна "наследница" не съм се възприемала. Пък и май никой не е мислил така, въпреки че понякога е имало сравнения. Та на свой ред и аз така: просто харесвам някои млади актриси. В Сатирата Дана Стефанова. Интересна, ярка. Ако пиесата "Моето столетие"(спектакъл за живота на 4 поколения жени по френски текст, преведен специално за Мутафова - бел.ред.) стане, ще си партнираме с нея и това ме радва. От още по-младите харесвам Жанет Йовчева: много нерв и живот има в нея. Няма да се докарам дотам като някакъв ветеран да разказвам колко хубав е бил театърът едно време, пък сега не е така. Самата аз не спирам да играя, значи - част съм от този театър. Залите на представленията, в които участвам, са пълни. Няма как да не се радвам. Това, което ме притеснява, е, че част от публиката ходи на театър само за да се смее. На всяка цена. Сигурно е странно, че аз, комедиантката, го казвам, но наистина в този глад за кикотене има нещо, което не ми харесва... За какво мечтая ли? Муки, най-обичното ми същество, да е добре. Да се чувства сигурна, когато мен вече няма да ме има. Дъщеря ми е тревогата ми, грижата ми, мечтата, любовта ми. Никога не сме живели спокойно. Все се е случвало да се сдърпаме, понякога доста бурно. Това обаче не се отразява на чувствата ни. Много здраво сме свързани. Когато срещна Невена Андонова, известната журналистка, дъщеря на Методи, все й припомням една случка в Бургас преди много години. Аз, Муки, Невена, майка й Цветана Гълъбова спяхме в една стая. С Муки се сдърпахме, вдигнахме патърдия. Голяма ще да е била, защото съседите се уплашили и извикали милиция. Хазяйката ни беше много оправна жена, изпрати тихо и набързо милиционерите. Тогава забелязах колко сме уплашили Невена. Красивото момиченце, приличащо на малка мадона, беше събрало колене, стиснало ръце, личицето й потрепваше, сякаш през него минаваше ток. Засрамихме се с Муки. Така без никаква опасност да ни доскучае си живеем с моята любима дъщеря в компанията на две котки и едно куче. Планове? Отдавна съм предпазлива по отношение на тях. Май че по времето на онова шумно гостуване в Бургас с Цеца Гълъбова си говорехме да спрем да пътуваме. Непрекъснатото лашкане по про- винцията с естрадни сценки беше започнало да ни дотежава. Говорихме си, че мъжете ни вече са със стабилни позиции в професиите си и можем да си позволим повече почивка, да се съсредото- чим в сериозни театрални роли. Разумни планове, няма спор. Малко време след това останах без Нейчо (Попов - съпруга й). Двайсет дни след това го последва Мето (Андонов). Тръгнах с Парцалев по старите пътища Трябваше да се работи, да се печели. Мечти? Какви други освен тези, свързани с доброто на дъщеря ми? От другите се случва да си припомня една - да отида на Луната. Знам, че такова пътуване скоро ще стане възможно, даже от телевизията разбрах, че супермилиардери вече предплащат места за космически пътувания... Блазя им на тия, които ще дочакат билетите до Луната да поевтинеят. Ще стане, сигурна съм. Въображаемото момиче, с което си другарувах като дете, обитаваше някаква Огледална планета. Баща ми се уплаши тогава, че дъщеря му е луднала, но току-виж, открият и такава планета. И дотам ще има космически "рейсове", на които някои ще се качват с билет в джоба. Камъчето от Кръстова гора не съм изгубила. Продължава да е често в ръката ми, докато раз- мишлявам. Сигурно щеше да е по-лесно всичко, ако бях религиозна по традиционния начин. Не съм. Мечтая си, когато няма да ме има на тази земя, от друг свят ли, от Огледална планета ли да мога да надничам надолу и да видя, че детето ми е добре... Честно казано - знам, че за хората такива гледки са недостъпни. От друга страна пък: кой знае?
www.24chasa.bg


Четете още:

🔴 Кметът на Леденик кани желаещи да се венчаят безплатно в уникална кула от 1650 година

🔴 Димитър Талев: Прекалено трезв народ сме

🔴 Очарователната Атанаска избродира гоблен с Апостола на свободата





Източник: starokino





Коментари

горе