Народният любимец Парцалев и проклятието да си гей в НРБ


През март 2006 г. списанието на БТА “Паралели” прави анкета за любимите български актьори. Георги Парцалев допусна пред себе си само Апостол Карамитев. След него са Тодор Колев, Стефан Данаилов, Георги Калоянчев, Григор Вачков.

От всички тях героят на този разказ има най-тъжната съдба. Той ни напусна на 31 октомври преди 28 години.

Георги Парцалев е най-големият самороден талант в българското кино и театър. Не е завършил ВИТИЗ, нито актьорска школа. Започва като самодеец в ансамбъла на Трудовата повинност (бъдещите Строителни войски) и става един от основателите на Сатиричния театър, народен артист и любимец на българските зрители.

И в същото време няма никаква награда за театрална роля. Има само една за филмова и тя е получена в чужбина - на 25-ия фестивал на трудещите се в Чехословакия през 1974 е удостоен с награда за мъжка роля (Методи Рашков във филма “Сиромашко лято”).

Георги Парцалев на младини

Всички очакват той да получи “Златна роза” за изключителното си изпълнение на съботянина Иван в “Тримата от запаса”, но я връчват на Кирил Господинов. Парцалев

чака цели 14 години,

за да получи званието

“народен артист”,

въпреки че народът го боготвори и препълва салоните при гастролите му из страната. За сравнение: при Калоянчев годините между двете звания са само три.

Причината за това отношение към Парцалев е, че актьорът е гей, а комунистическата власт не гледа на хората с хомосексуална ориентация с добри очи.

През юли 1964 г. “народната власт” организира в София при закрити врата, но със силен пропаганден шум процес срещу 26 души.

Те са обвинени, че поддържат “извратени хомосексуални връзки” с чужденци и са повишили равнището на венерическите заболявания. Повечето от обвиняемите са интелигенти - актьори, режисьори, журналисти, балетисти, студенти, но има и работници и безработни. На възраст са от 19 до 55 години, повечето са неженени, някои обаче са семейни и с деца. Сред подсъдимите е и Георги Парцалев. Емил Димитров е предупреден и заминава за Франция.

В обвинителния акт пише: (...) “Повлияни от упадъчното влияние на Запада, обвиняемите станали вносители и проводници на уродливия западен морал, постоянно възхвалявали западния начин на живот и заявявали, че само на запад имало свободна любов между мъже и мъже и между жени и жени...”

Тогавашният министър на вътрешните работи Дико Диков се заканва:

“Ние такива като вас

ще ги унищожим!”

Младият Парцалев (най-вляво) в Ансамбъла на Трудова повинност.

В последната си дума пред съда литературният критик Атанас Свиленов, също подсъдим, казва, че “това проклето съсловие и племе”, е дало на човечеството хора като Леонардо да Винчи, Микеланджело, Чайковски, Оскар Уайлд.

Цитира им дори самия основоположник на социалистическия реализъм Максим Горки, който в новелата си “Хаос на чувствата” казва, че това е естествено чувство и не може да бъде преследвано.

В крайна сметка нещата се смекчават и процесът не постига зададения му обществено-политически ефект. След 10 ноември 1989 г. главният следовател по делото Иван Бенков признава, че то е контролирано от “най-горе” и е оказван натиск за сурови присъди над подсъдимите.

През май 1968 г. хомосексуалните актове официално са декриминализирани, но властта продължава да е с “особено мнение” по отношение на гейовете.

През 1969 г. обаче същата тази власт удостоява Георги Парцалев със званието “заслужил артист”. Едва ли то е можело да компенсира униженията на актьора по време на процеса, както и проблемите и преживяното заради хомосексуалната му същност.

Като ученик Георги Парцалев се влюбва в едно момиче. Пред своя колега Звезделин Минков я обрисува като “красиво, грациозно, неземно”.

И още: “с руси коси, сини очи и бяла кожа... Ума ми взе! Тя като ходеше, като че ли по земя не стъпваше, сякаш в облаци плуваше. Абе, с една дума - богиня”.

Разхождат се, изпраща я до вкъщи, като й носи чантата, в него напира желания да я целуне. И чудото се случва. “Розичке, може ли да те целуна?”, престрашава са една вечер младежът. Тя му подава бузата си, но в последния момент извърта главата си и неговите устни попадат върху нейните...

С Венци Мартинов изнасят програма на открито нейде из страната...

Когато Георги признава на баща си, че е силно влюбен в това момиче, той бързо охлажда чувствата му. Момичето било от много богат род и близките й няма да го дадат на момче от тяхната бедна фамилия, името на която идва от прякора на дядото на Георги -

викали му Парцала

заради вечно

закърпените

му панталони

И не само че няма да му я дадат, но може и хубаво да го набият.

Парцалев спира да изпраща милото девойче, което му подарява първата си невинна целувка. Затваря се в себе си и не поглежда към други момичета, защото раната му е дълбока и дълго кърви...

Докато учи в Плевен, Георги Парцалев е и вечен безпаричник. Един ден написва в дневника си: “Днес даваха страхотен филм. Пропуснах го - нямам пари!”. Същия ден баща му Иван идва в Плевен, за да плати наема на сина си. Вижда отворената страница на дневника и написва: “Парите развалят човека”.

Три години Парцалев служи в Трудова повинност. И тук му излиза късметът - през 1954 г. го вземат за артист в създаващия се ансамбъл в Трудовите войски. Един ден идва някакъв полковник и започва да оглежда строените войници “от главата до петите”.

Когато стига до Парцалев прихва да се смее. “Отначало хихикаше, после започна да хахака, а накрая, почти останал без въздух, изпусна едно дълго хууууу...”, разказва Парцалев за срещата, която преобръща живота му. - После полковникът извади една носна кърпа, сгъната прилежно, и взе да си бърше сълзите. Като се поуспокои, рече на пресекулки: “Ама ти си... не, не... как може?! Ти си... леле... Как е възможно такова нещо?! Ама ти си много... смешен бе, човек”.

Парцалев обяснява, че на езика на полковника била думата “грозен” и в последния момент едва успява да я замести със “смешен”.

Грозен или смешен, но младежът е пратен в ансамбъла. В него е две години и през 1957-а става един от основателите на Сатиричния театър. Играе в него до смъртта си на 31 октомври 1989 г.

Парцалев до паметник на Дон Кихот

С годините Парцалев става “незаобиколим фактор” в Сатирата. Пред него е само всепризнатият първомайстор и лидер на трупата Георги Калоянчев, който е и партиен секретар.

Двамата са коренно различни като натюрел и актьорска игра, но ако все пак си позволим да направим някакво сравнение, можем да кажем, че към Калата публиката изпитва признание и респект, а към Пацо - безпределна любов.

За мен обяснението е, че Парцалев много повече от Калоянчев обикаля страната с естрадно-сатирични музикални програми. В онова време те са много на мода. Освен това често участва в програмата на цирка и разказва вицове и смешни истории.

Почти няма град, село или паланка,

където кракът на

Парцалев да

не е стъпил

Публиката го боготвори и започва да се смее още с появата му на сцената. След като казва първото изречение, хората вече се превиват от смях. А когато започва да разказва вица или смешката, вече се тресе цялата зала.

В книгата си “Малки истории за големия Парцалев” Звезделин Минков нарича явлението “Парцалев” особен, непознат феномен и се аргументира именно с всенародната любов: “Него го обичаха всички. Абсолютно всички. И децата, и старците. И портиерите, и министрите. И рибарите, и журналистите. Всички!”.

Георги Парцалев никога не е имал собствен дом, винаги е живял под наем. Последната му квартира е на ъгъла на ул. “Светослав Тертер” и бул. “Ленин” (сега “Цариградско шосе”). Живее с баща си бай Иван, едър и мустакат мъж, майка си Веска, мила и лъчезарна жена, и боксера Вог. Вог можел да имитира как другарят Пенчо Кубадински дреме в Народното събрание.

С помощта на Звезделин Минков ще надникнем в този дом: “Старинни мебели, подредени със завиден вкус. Дълга, неотрупана с излишни вещи маса. Около нея - 6 тежки барокови стола. Огромен скрин с множество сребърни дръжки, потъмнели от патината на времето. Икони, картини на велики художници. Библиотека със седем реда книги, започваща от пода и стигаща до тавана...”

Актьорът има много икони и много книги у дома си.

Парцалев никога не е имал и собствена кола. Актьорът Иван Джамбазов ми разказа как няколко млади актьори от Сатиричния театър се записват в шофьорски курс. При третото кормуване Парцалев забива колата в една тараба, излиза и казва на инструктора: “Има таксита, аз с тази работа повече няма да се занимавам!”

Актьорът никога не членува в някоя от двете единствени преди 1989 г. партии БКП и БЗНС, въпреки че много пъти го карат. Той умира десет дни преди смяната на Живковия режим на 10 ноември 1989 г.

Можем само да предполагаме дали, ако беше жив и здрав, щеше да приеме настоятелните покани на новите партии, или щеше да остане на принципа си, че актьорът не бива да е обвързан политически, за да да осмива всички партии.

Вече 28 години Георги Парцалев го няма, но колегите му го помнят и с удоволствие си спомнят за него. Ето какво ми разказа неотдавна Павел Поппандов:

“Парцалев беше

изключително

интелигентен

и талантлив. Аристократ. Бяхме на концерт във Варна. Ние от НЛО и той. Летният театър е препълнен. Същия ден е погребал баща си и пристига със самолет. А можеше да не идва.

Появи се на сцената, а аз го наблюдавах много внимателно. Публиката го посреща с аплаузи и смях. Както винаги той е блестящ. След края на участието си се поклони, напусна сцената и... буквално рухна. Грохна. Запали цигара, ръката му трепери. Седи и мисли. Не съзнава, че има цигара в ръката си и вади втора. Пали я със запалката и си я слага в устата.

С родителите си в Рилския манастир

Тогава разбрах какво му е на душата и какво преживява. И какво нещо е артистът. Защото той не е дошъл заради парите и че ако пропусне една вечер ще стане чудо. Той идва заради публиката. Тази, която го е създала и която го държи. Колко души могат да го направят това?”

Актрисата Сашка Братанова го помни като страхотен актьор и партньор. И като човек е такъв - с всички се отнася много внимателно, никога не се налага. Пред камерата изчаква да види какво ще направи партньорът му

“Едно от най-големите му достойнства бе неговата хуманност - казва Звезделин Минков. - Той беше изтъкан от доброта. Любовта му към хората беше пословична. Тя струеше от цялата му същност и преливаше от топлите му обичливи очи. Своята човечност той раздаваше с огромно желание и неимоверна лекота. Щедрата му усмивка галеше, ласкаеше, приютяваше и лекуваше. Георги Парцалев не беше обикновен артист. Той беше художник.”

Парцалев е ларж, гостоприемен и страшно обича да е в центъра на всяка компания. Винаги е облечен елегантно, гладко избръснат, ухаещ на скъп френски харфюм и с много пръстени на ръцете.

Никога не позволява

друг да плати

сметката

“Пацо беше голям човек и артист, който много се грижеше за нас, младите”, спомня си актьорът Мариус Донкин, сега директор на Народния театър, за дните, в които снимат “Петимата от “Моби Дик” в Созопол.

На премиерата на филма “Тримата от запаса” Леа Иванова сваля изкуствените си мигли и реве, та се къса. После признава, че изпълнението на Парцалев я е разтърсило.

Актьорът е в зенита на славата си, когато играе Иван съботянина. Всеобщ любимец, обичан от всички весел клоун на българското кино и театър.

“Но в живота Пацо беше тъжен, тъжен, тъжен...”, каза ми приживе Никола Анастасов, неговият най-голям приятел в Сатиричния театър.

С актрисата Златина Дончева в пиесата "Енергични хора" на Сатиричния театър

Златина Дончева:

Пацо много ме харесваше

9 истински истории от житието-битието на актьора

Георги Парцалев и Златина Дончева си партнират в няколко пиеси в Сатаричния театър. Актрисата резказва как веднъж той й признава, че е най-хубавата жена, която някога е харесвал. Бил много деликатен човек и голям кавалер. Но не пропускал да прояви и чувството си за хумор.

1.

По времето на соца много артисти обикалят страната и изнасят весели и забавни представления от музика и текст. За това трябва разрешение от Концертна дирекция. После отговорникът на групата отчита парите от постъпленията в същата дирекция.

Веднъж сборна група гостува в Пловдив. В нея са Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Златина Дончева и др. След представлението артистите се прибират в хотела, Парцалев като ръководител на групата носи едно куфарче. Той деликатно кани Златина в стаята си. “Леле, тоя ще иска да ме...”, панира се тя и също така деликатно отказва.

- Ела ма, Златинче - настоява Парцалев. - Ела, в стаята ми има голяма спалня. Ще разпръсна парите от куфарчето върху нея и цяяяла нощ ще ги сортираме...

Сутринта Златина разказва на Стоянка Мутафова за случая, а тя казва:

- Патко с патко, що не му бутна ма, та да го откажем от тия момчетии...

2.

Георги Парцалев и Златина Дончева са съпрузи в пиесата на Мирон Иванов “Мачово бърдо”. Играят спектакъла в Пловдивския летен театър, но вечерта се оказва хладна.

Началото на втората част започва със сцена, в която двамата лежат на малко одърче, завити с тънко чердже. Парцалев е по наполеонки и смешна синя фланелка, Дончева - по тънка нощница. Преди началото на действието има само светлинна завеса, прожекторите са обърнати към публиката и хората не виждат какво става на сцената. Минути преди началото на действието двамата лягат на одърчето и Златина се оплаква, че й е студено.

- Ела, ма, ела тука до мене, аз ще те стопля - дърпа я Парцалев.

- Не, не, моля ти се, всеки момент ще започне действието - казва актрисата.

- Абе я ела до мене, да взема да ти тегля една патка, че да те стопля. Никой няма да разбере - не мирясва Парцалев.

- Ми то сигурно и аз няма да разбера - въздиша Дончева.

3.

Парцалев и Дончева са съпрузи и в пиесата на Шукшин “Енергични хора”. Неговият герой е богаташ, който се занимава с далавери и купува скъпи дрехи на съпругата си.

След скандал между двамата заявява, че дрехите са негови и тя започва да се съблича. Накрая той сам сваля полата й и тя остава по едно късо комбинезонче. Но докато съблича полата, Парцалев винаги къса копчетата и един ден Златина му казва:

- Пацо, моля те, по-внимателно с тия копчета! На гардеробиерката й писна да ги зашива след всяко представление.

- Амчи не мога да ти устоя бе, Златинче... То туй твойто плът ли е?! Като се допра до тебе, и се разтрепервам!

4.

Георги Парцалев завежда родителите си за първи път на представление в Сатиричния театър. Въпреки че има право на пропуски, той купува два билета и ги настанява на първия ред.

Представлението минава при огромен успех. Когато се прибират вкъщи, Парцалев пита:

- Кажи сега, маме, хареса ли ти моята игра?

- Да бе, Жоренце, ама па тоя Калоянчев как само играаа! Акъла ми взе! Пу, да не му е уроки...

Парцалев е втрещен, мълчи около минута и троснато казва:

- Така ли?! Добре! Тогава следващия път нека Калоянчев да ти купи билет.

5.

Веднъж, изглежда, в пристъп на самокритичност народният артист Георги Калоянчев въздахва:

- Ядем народни пари, Пацоо...

- А, Кала, моите са заслужени - пуска лека усмивка заслужилият артист Георги Парцалев.

6.

Снимат “Тримата от запаса” край Бяла Слатина. Един ден при Георги Парцалев идва циганче от масовката и казва на актьора, че много иска да свири на акордеон, ама родителите му са бедни и не могат да му купят. Парцалев купува акордеон и с радост го подарява на цигането.

След това обаче цялото семейство няколко дни поред моли актьора да купи на момчето и едно колело.

7.

Един ден Георги Парцалев показва на колегата си Звезделин Минков подаръка си, изпратен му от приятел в Германия - седем мъжки слипа. Чисто нови, с етикетите. Отпред с латиница са изписани дните от седмицата - от понеделник до неделя. А под всеки надпис са изобразени впечатляващи сексуални пози от “Кама сутра”.

- Ще ги използваш ли - пита Звезделин.

- Как да ги използвам бе, идиот?! Нали после, като ги хвърлям за пране, мама Веса ще има да се дзвери с часове над тях и ще й се изпотят очилата, докато разбере от тия плетеници чии крака са женски и кои - мъжки...

8.

Майката на Парцалев, леля Веска, се грижела за него като за малко дете дори когато той вече е на възраст. Една вечер актьорът се прибира късно и сяда да похапне. Майка му влиза при него и казва:

- Яж, сине, яж, маме, а аз ще сляза долу до мазето - да ти донеса някой компот.

- Абе как ще слизаш на тия години по тия стъпала?! Нали ще се пребиеш? - гневи се Парцалев. А майка му съвсем сериозно казва:

- По-добре с мене да се случи! Ако ти се пребиеш, утре кой ще репетира в Сатиричния театър?!

9.

Две момичета срещат Парцалев. Разпознават го, започват да хихикат и да се побутват. Едното набира смелост и пита:

- Извинете, колко ви е часът?

- Без петнайсе.

Момичетата с е смеят, макар че се опитват да бъдат сериозни:

- Ама колко без петнайсет - пита пак момичето.

- Не знам. Малката стрелка на часовника ми я няма...

Готов за снимки на поредния епизод от филма “С деца на море”

Четете още:

🔴 Григор Димитров се класира на полуфинал след победа над Зверев

🔴 Забранен противогъбичен препарат открит в краве масло

🔴 Ужасна новина! Актьорът Стефан Щерев-Чечо почина!





Източник: 24 часа





Коментари

горе