Домашна санитарка се грижи за 40-годишен инвалид, за месец събра 9000 лв. от нужните 40 000 долара, за да проходи


Домашна санитарка, която гледа болни на договор с община Велико Търново, стана като втора майка за прикован на легло 40-годишен мъж и прие за своя мисия да му помогне да се изправи на крака.

Вече 11 години Петър Иванов е затворник в жилището си на висок етаж в панелния квартал “Пишмана”.

Остава инвалид

след тежка

катастрофа

край село Шереметя. Петър е родом от Стара Загора, но по-голямата част от живота му минава във Велико Търново, където живее със семейството си. Работил е на различни места, а последното му назначение е във фирма за плодове и зеленчуци. Нещастието се случва с фирмения бус на 15 юли 2006 г.

“Спомням си, че целия ден валя дъжд. Тъкмо се прибирахме с колегата, когато бусът поднесе. Той загуби управлението и се ударихме. Събудих се, на средата на пътя бяхме. Още тогава усетих, че съм загубил чувствителност. Бутнах си краката и ги нямаше. Гръбнакът не е прекъснат, има остатъци от гръбначния мозък”, обяснява Петър.

Направили му две операции,

сложили

импланти, за

да стабилизират

гръбнака

“Каквото зависеше от мен, съм го направил”, казал лекарят, но не дал надежда, че Петър ще се изправи на крака.

“Да знаеш, че ще останеш инвалид, е нещо, което се приема много трудно. Най-тежко ми беше първата година”, връща се в кошмара Петър. За съжаление, няма възможност да ходи на рехабилитация, тъй като не разполага със средства за процедурите.

Единствените му доходи са от инвалидната пенсия в размер на 235 лв. Връзката му със света са телевизорът и компютърът. Рядко излиза, защото апартаментът, в който живее, не е пригоден за инвалидни колички, а поставянето на рампа на стълбите е немислим лукс за младия мъж. Излиза на терасата и ако се наложи, ходи на лекар или зъболекар.

Единствената опора през всичките тези тежки години е болната му майка Стоянка, която умира от инсулт преди година. Преди това губи брат си при катастрофа в Кипър. Баща му през по-голямата част от годината работи в Испания.

Известно време за неподвижния мъж се грижи негова леля, после ядене му носи приятелка на майка му от съседния апартамент. Точно когато всичко изглежда безнадеждно, съдбата го среща с Мариянка Бузева.

Съседи ходатайствали в община Велико Търново и оттам преди 4 месеца му изпратили домашна санитарка, който да го обгрижва по 3 ч дневно. Така в живота му се появява 53-годишната благодетелка.

Цял живот тя е била готвачка. Останала без работа и от 6 г. е на постоянен трудов договор към община Велико Търново като домашен санитар. Едновременно се грижи за трима тежко болни, а мечтата на Петър да проходи става нейна лична кауза.

“Всеки ден, тръгвайки от жилището му, сълзите ми капеха от очите. Историята му е много трагична, влезе ми в сърцето - млад човек, останал без майка, брат му загива в катастрофа с мотор в Кипър. След катастрофа и Петър остава прикован към леглото и

никой не знае, че

тук някъде във

Велико Търново

лежи едно

момче

в това положение. Реших, че трябва да направя нещо. Мечтата ми е да видя Петьо изправен”, разказва Мариянка и отново сълзи се стичат по бузите ѝ.

Тя има семейство, пораснали син и дъщеря, внучка, но казва, че чувства Петър като втори син. “Като се прибера от работа, пак ми е в ума. Сега излизам в отпуск, но съм му казала, че при него ще идвам всеки ден”, обяснява помощницата.

Започва да обикаля институциите, за да търси какви социални права има прикованият Петър Иванов. Болният мъж живее в общинско жилище. Мариянка подава документи през Социални грижи да се плащат наемът и консумативите на жилището. Разкрива и дарителска сметка. Поставя дарителски кутии в големи супермаркети.

За малко повече

от месец са

събрани над

9 хиляди лева

Жената търси възможности за лечение на Петър зад граница. С медицинската му документация са запознати здравни специалисти от Германия, Испания, Истанбул. Само турският професор Ердал Карайоз дава надежда, че чрез четири вливания на стволови клетки Петьо ще може да проходи. Карайоз е един от пионерите в прилагането на иновативни методи. Той е основател и повече от 10 г. ръководи Изследователския център за стволови клетки и генна терапия към университета “Коджаели” в Турция.

“Вече имаме и оферта - 40 хиляди долара са нужни за престоя и процедурите. Лечението ще продължи няколко месеца, между вливанията ще има и рехабилитация. Надяваме се, че догодина ще сме събрали парите и ще може да замине. Разбрали сме се тогава ежедневно да се чуваме по скайп, вайбър и всички възможни канали, за да съм в течение как върви лечението”, обяснява Мариянка.

Самият Петър никога не е губил надежда, че един ден ще проходи. Сега вече му се иска да вярва в чудеса. И в добрите хора.

Все пак казва, че ако нещо се обърка,

последният му

вариант е

екзоскелет -

робот, кoйтo

ce пpикpeпя

към тялoтo

и c нeгoвa пoмoщ чoвeк мoжe дa хoди.

“През 2011 г. бях в Испания за година и половина и там в едно тяхно предаване показаха момиче, което от малко е в инвалидна количка. Предложиха да пробват този екзоскелет и то стана и почна да ходи. Тогава бяха над 100 хиляди долара. Сега са малко по-евтини - около 40 хиляди”, оживява се мъжът.

Дарителската сметка, на която може да се помогне на Петър, е

UniCredit Bulbank
IBAN: BG81UNSR70001523014624
BIC: UNCRBGSF


Четете още:

🔴 Лъжица гигант бърка чорбата в Рилския манастир (СНИМКИ)

🔴 Печените ябълки вталяват, подмладяват и лекуват

🔴 Легенда за лакомията, която заслепява човек





Източник: 24 часа





Коментари

горе