Шипките укрепват организма през есента и зимата


Макар тази есен да е топла и мека, настинките и гриповете не ни подминаха. Хубаво е да подсилим организма още сега, за да сме здрави през зимата. Не е нужно да залагате на скъпо струващи имуностимуланти и витамини. Можете да се доверите на природните средства, като шипките, например. Освен това все още не е късно да си наберете, разхождайки се из гората. Шипката е наричана „царицата на билките” и има защо. Тя притежава уникален качества, които укрепват организма.

Предлагаме ви текст, откъс от книгата на Пенчо Далев „Диворастящата храна”, който ще ви даде няколко страхотни идеи какво и как да приготвите от шипките.

Шипка (Rosa canina L.) обикновена шипка. див гюл, дива роза, див трендафил, кучешка роза, шипок

Английски – briar, wild briar, dog rose; руски – шиповник коричный.

Семейство Розоцветни – Rosaceae

Описание. Обикновената шипка (Rosa canina) е един от най-разпространените видове у нас. Тя представлява многогодишен храст. На височина достига 2–3 м. Стъблата са дъговидно извити, преплетени и жилави, снабдени с многобройни твърди, сърповидно извити шипове. Листата са последователни, дълги 7–9 см, с 5–7 елипсовидни листчета, дълги 1,5–3 см и широки 1–1,5 см. Те са назъбени и голи. Цветовете са розови, понякога чисто бели, с диаметър 4–6 см, с по пет венчелистчета. Цветовете са единични или по няколко разположени по върховете на клонките. Цъфти през май–юли. Плодовете – шипки, са червено-оранжеви, с кълбовидна или елипсовидна форма и с размер 1–2 cм, месести, пълни с множество семена – жълтеникави ръбести орехчета с дължина до 5 мм. Откъм вътрешната страна месестата част на плодовете е покрита с множество ситни, остри власинки. Плодовете узряват през есента, като остават по клоните и през зимата.

Разпространение. Различните видове шипки са разпространени по целия свят – в цяла Европа, Азия, Северна Америка и Северозападна Африка. У нас растат в гори, край реки, по поляни и баири, в равнини и планини до 2000 м н.в. в цялата страна.

Шипката е популярна сред народа заради ценните си кулинарни и здравни качества. Плодовете й се събират в големи количества от диворастящите видове, но поради голямото им търсене и нарасналата употреба тя се отглежда вече и като културно растение, като са селекционирани и внедрени в производство няколко високопродуктивни и с високи кулинарни качества сортове от десетина култивирани видове.

В наши научни институции шипката е обект на научни изследвания по отношение на нейното разпространение и съдържание на биологично активни и хранителни вещества

Съдържание. Плодът на шипката е характерен с богатото си съдържание на витамини: провитамин А (каротен), витамин C – 0,4–2%, витамини B1 и B2, витамин Е, витамин К, витамин PP и др. С високото си съдържание на витамин C шипковият плод няма аналог в растителния свят. Високо е съдържанието на минерални соли – на калий, калций, магнезий, желязо и др.

Съдържат се още органични киселини – ябълчна и лимонена, мазнини с ненаситени мастни киселини, захароза – 2,5%, пектин – 11%, флавоноиди – кемпферол, кверцетин и рутин, ликопен, дъбилни вещества и др.

Използване като храна. Плодовете на шипката са безценен дар на природата. Народите интуитивно и от опит са установили хранителните и лечебни качества на плода и използват шипката в ежедневната си храна във вид на чай, конфитюри, мармалади, желета, сиропи, супи, напитки, сладкиши, хляб, вино.

В последните години в Европа и в Северна Америка придобива популярност медовина с шипки, като питие с ниско алкохолно съдържание. Медовината – едно древно за славянските народи питие, днес се произвежда в Хърватска, Чехия, Словакия, Швеция, Англия, САЩ. Произвежда се и в домашни условия. Сега тя се произвежда в много страни като слабо алкохолна напитка.

Шипките се ядат и сурови – имат сладко-кисел вкус, но преди това трябва да се почистят острите власинки от вътрешността на плода.

Сушени шипки. Шипката е нетраен плод. Ако не се използва веднага или до няколко дни, тя трябва да се суши. Сушенето става в хладно и проветриво място. Шипките се изсипват върху широка и добре почистена плоскост – маса, легло или друга мебел, покрита с хартия и се разстилат така, че да не остават една върху друга. Оставят се 20–30 дни (в зависимост от околната температура), като от време на време се размесват. Признак за добро изсушаване е сбръчкване и съсухряне на плодчетата. Затварят се в буркан и се съхраняват на тъмно, хладно и сухо място.

Чай от шипки 1. 2–3 с.л. сушени шипки се заливат с 500 мл вряща вода. След 30–40 мин се прецеждат. Чаят се подслажда с пчелен мед.

Чай от шипки 2. В 500 мл вряща вода се сипват 2–3 с.л. шипки. Съдът се покрива и се вари 3–4 мин, отдръпва се от огъня и се оставя да се охлади до степен съдът да не пари на ръката. Прецежда се и се подслажда с пчелен мед.

Газирана напитка от шипки. В 3-литров буркан се слагат 0,5 кг свежи плодчета шипка, добавя се 600 г захар, половин пакетче суха мая за хляб и се налива вода до горе. Обръща се няколко пъти, за да се разтвори захарта и се оставя на стайна температура – 20–25°С. След 3–4 дни, ако течността е газирана добре, се отлива и се поднася охладена. Към шипките се налива ново количество вода и захар и процедурата се повтаря, докато напитката се оцветява в червено.

Компот от шипки с ябълки. 2 ч.ч. свежи плодове от шипка се разрязват на половина, очистват се от семките и се промиват на чешмата в сито или гевгир от власинките. Почистените шипки се заливат с 1,5 л вода и се варят 5–6 мин. Отделно се обелват и почистват 200 г ябълки, нарязват се на малки парченца и се изсипват към шипките. Прибавят се 150 г захар, 1–2 г лимонена киселина и се вари още 10 мин. Компотът се поднася охладен.

Сироп от цветове на шипка. 700 г захар се изсипват в 1 л вода и се кипва. С горещия сироп се заливат 50 г цветове от шипка и се кипва за 1–2 мин. Покрива се и се оставя да се охлади. Сиропът се използва за ароматизиране на напитки, за приготвяне на кисели и желета. Съхранява се заедно с цветчетата в затворени съдове, на хладно.

Кисел от цветове на шипка. В 2 ч.ч. сироп от цветове на шипка (вижте горната рецепта) се сипва 1,5 л вода и се кипва. 100 г картофено нишесте се размива в 0,5 л студена вода и се сипва, на тънка струя и при разбъркване, в кипящия сироп. По желание може да се прибави едно пакетче ванилинова захар. Разсипва се в купички и се поднася охладен.

Сладко от цветове на шипка. 100 г цветове се заливат със сироп, приготвен от 700 г захар и 1 л вода, прибавят се 1–2 г лимонена киселина и се вари до сгъстяване. Разлива се в сухи стъклени буркани и се съхранява на хладно.

Шипково вино. 500 гр. сухи, счукани шипки или 1 кг свежи (те трябва да се нарежат) се заливат с 4 литра хладка вода, прибавя се 1 кг захар и ? пакетче суха мая за хляб. За улеснение захарта предварително се разтваря във водата, а маята се размива в малко топла вода. Съдът се покрива с марля и се оставя на стайна температура – 20–22°С за 15–20 дни. След завършване на бурната ферментация и утаяване на мътилката виното се прецежда и се прехвърля в бутилки. Поднася се охладено. В първия етап на ферментацията – до 10-ия ден, алкохолното съдържание е ниско – към 1%, вкусът все още сладък и може да се даде и на деца в ограничено количество. След 20-ия ден вече имаме истинско шипково вино, чието алкохолното съдържание може да е към 10%, вкусът е резлив, а ароматът – замайващ.

Шведска супа от шипки. Супата от шипки Nyponsoppa е популярен деликатес в Швеция. Тя се сервира като десерт с мляко, сметана или сладолед. Поднася се с бисквитки. Шипките, Nypon на шведски, се берат след първата слана през есента, когато листата са паднали и плодовете са яркочервени. Супата обикновено се прави от сушени шипки, но може и от свежи.

250 г сухи и натрошени шипки или 500 г свежи се варят в 2 л вода, докато омекнат. Смилат се в миксер. Сместа се прецежда през по-рядко сито, слага се да кипне и се прибавя 50 г картофено нишесте, размито в студена вода. Разбърква се и се кипва още 2–3 мин. Поднася се охладена с мляко или гарнирана със сметана или сладолед.

Шипков мармалад. 5 кг шипки се почистват от дръжките и листенцата, заливат се с 4 л вода или колкото да се покрият и се варят, докато омекнат, след което се претриват през гевгир. Кашата се прецежда през сито за отстраняване на власинките, добавят се 2 кг захар и се вари на слаб огън, като непрекъснато се разбърква с дървена шпатула. Мармаладът е готов, когато се сгъсти дотолкова, че трудно да се излива от лъжица. Още топъл, мармаладът се изсипва в сухи и затоплени буркани. От тези количества продукти се получава към 2 л шипков мармалад. Съхраняват се на тъмно и хладно място.

Медовина с шипки. 500 г свежи плодове на шипка се режат наполовина, заливат се с 2 л вода и се варят 15–20 мин при разбъркване от време на време. Оставят се да се поохладят и се прецеждат през гъсто сито. Остатъкът върху ситото се промива с 2 л топла вода и промивката се съединява с основната отвара. Към отварата, докато е топла, се прибавя 1 кг пчелен мед и се разбърква до разтваряне на меда. Прибавят се 20 г хлебна мая, размита в малко от отварата от шипки, разбърква се, съдът се покрива (не плътно) и се оставя на стайна температура за ферментация. За предпочитане е да се използват винени дрожди. Ферментацията започва на 2-ия – 3-тия ден, бурната ферментация продължава още 5–6 дни, след което ферментацията завършва към 20-ия – 25-ия ден. Медовината се разлива в стъклени бутилки и се съхранява на хладно при 8–10°С. Алкохолното съдържание, при правилно протичане на процеса, е към 7–8%.

Лечебни качества. От векове плодовете на шипката се използват в Народната медицина навсякъде, където е разпространена. В различните страни се използва за различни заболявания, но в повечето случаи приложенията съвпадат.

В нашата народна медицина шипката се прилага много широко и старите билкари не напразно я наричат „царица на билките”. Плодовете от шипка се използват като средство за укрепване на защитните сили на организма и повишаване на работоспособността, особено в късна есен, през зимата и в ранна пролет. Шипката се прилага за укрепване на сърцето и кръвоносната система, при стомашно-чревни, простудни и бронхиални заболявания. Тя действа особено благотворно на кръвотворните органи при анемия, на функцията на черния дроб и понижава нивото на кръвната захар. След тежко боледуване шипката повишава жизнения тонус, активира имунната система и укрепва кръвоносната система. Прилага се при камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур. Ефективна е при лечение на местни или общи инфекции – коклюш, скарлатина, дифтерия, пневмония.

Народната медицина предлага следната рецепта за приготвяне на укрепващо и лечебно шипково вино. Към 1 кг свежи плодове на шипка или 500 г сухи и счукани шипки се прибавят 500 г захар и се заливат с 4 л вода. Оставят се да престоят 20 дни, като съдът се разбърква всеки ден. Прецежда се и течността се пие вместо вода. Прецедените плодове се използват повторно, като се добавя същото количество захар. Към шипковото вино могат да се добавят сокът на 1 лимон или сок от горски плодове – боровинки, ягоди, малини.

Според народната медицина чай от шипки се приготвя като 1 с.л. счукани плодове се вари 10 мин с 300 мл вода. Прецедената отвара се пие по една кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Из „Диворастящата храна”


Четете още:

🔴 Помощ! С 3 до 5 лв. вдигат детските, ще дават и на родители с доход до 500 лв.

🔴 Домашна санитарка се грижи за 40-годишен инвалид, за месец събра 9000 лв. от нужните 40 000 долара, за да проходи

🔴 Лъжица гигант бърка чорбата в Рилския манастир (СНИМКИ)





Източник: 24 часа





Коментари

горе