Старая се по-често да слушам детето в себе си

Васко, два месеца преди концерта зала 1 на НДК е почти разпродадена, и то без предварително обявен репертоар. Направих си труда да преброя 7 националности в бенда ти. Кои са хората, които ще те подкрепят на 10 декември?

Ще дойде Жилберто Терейра, страхотен банденионист, най-добрият, който свири годишните времена на Пиацола, според мен. За пръв път ще ги изпълним в оригинален вариант. Прекрасен китарист от Италия идва – Мауро де Федерикис, свири заедно с Милва, за тях тя е като Лили Иванова при нас, работил е и с Барбра Стрейзънд. На барабани и перкусии ще е Фъргъс, който и преди е идвал с мен тук, плюс солистите на „Ковънт гардън“. Палитра от три континента, ако броим и Памела Никълсън на пино и акордеон.

Само на класика ли ще базираш сетлиста, или ще включиш и филмови неща? Замисли се нещо...

Замислих се, защото киното ползва много от класиката и границата е размита. Като изсвириш на Бах Air on a G String например, всеки казва „Това е Хамлет на пурите“, защото има такава реклама. Като свириш една ария на Моцарт, всеки казва „Това е от „Изкуплението Шоушенк“, сещаш ли се – сцената, в която Анди се заключва в кабинета на директора и пуска музика за затворниците на двора? А когато имаше „Лебедово езеро“ покрай успеха на „Черен лебед“ в операта, звъняха десетки хора да питат Натали Портман ще танцува ли. Без майтап.

Посрещна рождения си ден сред облаците, на път за Кастейон, където водиш мастър класове. Разкажи ми повече за учениците си – що за породи хора идват при теб и как се справяш с по-големите егоцентрици?

Това е университет, хората са на по 19-25 години. Аз преподавам и в Кралския колеж в Лондон, там са едни от най-добрите в света студенти, а в Испания школата за цигулка е в много лошо състояние, те се чувстват като инвалиди. Контрастът е много интересен и съм щастлив да видя, че помагам. Някои са нахакани, но това е въпрос на характер. Един мой професор казваше „Моята задача е да скрия недостатъците ти“, защото по принцип една силна индивидуалност не може да бъде прикрита, можеш да помогнеш в техническото усъвършенстване на човека и да подчертаеш някои от предимствата му. Но ако се правят на велики – няма страшно, аз идвам от руската школа.

Да, ти си възпитаник на Майя Самуиловна Глезарова, Желязната лейди на цигулката, която наскоро почина.

Тя имаше случай, в който беше пробила главата на един с тока на обувката си. Виж, аз ще бъда по-тактичен. Не бих казал, че копирам подхода й, човек трябва да бъде себе си. Тя ме научи на това. Самата система чисто технически е безпогрешна – как се свири, как трябва да се мисли за музиката, тази школа е ненадмината, строена е 300 години.

За нея ли ми беше разказал, че тя не те е похвалила нито веднъж за толкова години?

Да, първите пет години най-хубавото нещо, което чух „Вобше ничего“ – на български „Абе, окей, ама...“. После дойде първото „Хорошо“, а след това „Не плохо“. След това ме прати на международен конкурс. Това е система, в която свириш по 8 часа на ден, учителите по всички останали предмети са предупредени, че се готвиш за конкурс. Ако тя ти звънне в 3 сутринта, трябва да скочиш и да изсвириш зададеното от нея нещо без грешка. Тя стоеше до мен с метроном, цепехме секундата. Все едно готвиш олимпиец за игрите. Пристигнах в Париж, бях на 16 години с майка ми, която току-що бе родила брат ми и даже пътуваше с помпа, за да си запази кърмата. За пръв път излизах на Запад, видях едни нахакани американци, които сериално ходят на конкурси. Стигнахме последния тур и трябваше да свиря с фрак, а нямах и ме заведоха в един магазин с дрехи за бездомни...

Сериозно?

Да, дадоха ми страхотен фрак, принадлежал на английския посланик, от 1900 г., с ордените на ревера. Тежеше зверски този фрак, в театъра „Шан-з-Елизе“ се изпотих, сигурно свалих 3 кг, докато свирех.

Разкажи ми за търговеца на инструменти, който дойде да те слуша това лято в Панчарево. Той ти е дал суперскъпа цигулка навремето, без дори да ти иска лична карта като гаранция.

Това е Питър Бидълф, може би номер две в света на хората, издаващи сертификати за автентичност на инструменти. Той е бивш челист и винаги помага на музиканти. И на Пако Пеня е купил първата китара, докато белел картофи в испански ресторант в Лондон, за да преживее. Бивш експерт е на „Кристис“ и „Сотбис“ за аукционите им. Обича хубавите жени, храна и вино. Идвал е преди 20 години тук в лошо време да оцени цигулката на някаква баба и нямаше много добър спомен от България, затова исках да дойде в Панчарево и да усети магията на мястото.

Твоята първа среща с него как протече?

Гаджето на един приятел - Адонис, ме заведе в магазина му в „Мейфеър“, най-скъпия квартал в Лондон. Посвирих му, той през цялото време говореше с приятелката си и не даде вид, че ме слуша внимателно, но накрая каза „Взимай каквото искаш“ и даже името не ми записа. Знаеше, че ме чака конкурс. От тогава не сме спирали да поддържаме контакт.

През ноември те чака концерт със Светла Василева в Япония...

Това ще бъде концерт с Tokyo Philharmonic Orchestra, които са 120 човека и са най-големият бенд в Япония. „Опера сити хол“ пък е една от най-хубавите зали, спектакълът ще бъде гала от опера и балет и съм поканил двама от Кралския балет и Светла, която ще пее. Турнето ми започва с този концерт, след което съм гост в проектите на Кейто Сайто (б.а., пианистът, с който Васко свири буги вуги и в столичен клуб преди две години).

Да приключим лично. Навърши 47. Колко често слушаш детето в себе си? Дай ми пример със спонтанна покупка, сбъдната мечта или отскок до място, което ти действа омиротворяващо.

Старая се по-често да го слушам детето, то е най-хубавата, чиста част от вътрешния ми свят. Иначе така като поставяш въпроса – купих си къща в циганската махала във Валенсия. Заобиколен съм само от колоритни персонажи.