Защо полицаят понякога става престъпник


ЩЕ ви дам три субективни психологически причини от обективен характер. Съжалявам за клишето, но е точно. За тях не се говори много, но те са част от полицейската професия. Те начертават тънката червена линия, която разделя полицая от криминала. Те не засягат случаите, когато човек става “ченге”, защото просто така ще му е по-лесно да е престъпник. Те засягат други процеси, не толкова явни, колкото желанието за коли, жени и пари, но също толкова опасни.

Първо. Полицаят, особено оперативният работник по криминална линия, трябва да може да мисли като престъпник. Да мисли като онзи, когого трябва да залови, е част от обучението му. Или поне беше.

Полицейската интуиция е да разгадава престъпната интуиция, мотиви и поведение. И тук идва първата голяма опасност - между това да можеш да мислиш като бандит и това да станеш бандит често червената линия е много тънка. Неслучайно има лаф, че от добрия полицай става изключителен престъпник, от престъпника – страшен полицай.

Второ. Добрият оперативен работник постоянно работи сред криминална среда. Той е в постоянен контакт с криминални типажи, иначе не е никакъв оперативен работник. Той живее в техния свят, на техния терен. Знае техните мечти, амбиции, поведенченски модели, говори на техния жаргон. Всъщност техният свят е и негов свят, ако иска да е истински оперативен, а не някаква шматка на бюро. Това е втората голяма опасност - когато живееш живота на престъпника, той може да ти хареса. Трансформацията може да стане бързо, може дори да е планирана, а може да стане бавно и постепенно, неусетно.

Трето. Добрият оперативен работник работи най-вече с агентура, която е криминално проявена, демек с криминали, които са секретни сътрудници на полицията. Ако иска да е профи, той трябва да има изключително близки доверителни отношения с тях. Образно казано, да се взира в тях непрекъснато.

Някой беше казал, че когато дълго се взираш в бездната, най-накрая тя може да те погълне. Добрата баба Пена от входа на блока, която е пример за честен и порядъчен гражданин, няма необходимата информация за извършени или подготвени престъпления, а виж, рецедивистът Хикс е перфектен информатор. Разузнавачът по криминална линия е като лекар, който, за да излекува болестта, демек да разкрие престъплението, понякога трябва да разбере симптомите и по себе си. Точно както действа ваксината. Заразява, за да създаде антитела на заразата. Само че понякога побеждават не антителата, а вирусът на престъпността.

И сега съберете тези три обективни факта и те ще дадат поне началото на психологическия отговор на въпроса защо “ченгето става мутра”. Оперативният работник трябва да мисли като престъпник, да има доверителни отношения с престъпници и да контактува изключително с криминално проявени лица. Той опознава отблизо тъмната страна на силата. Не е нужно да си фен на “Междузвездни войни”, за да знаеш, че тъмната страна на силата изкушава. Особено когато можеш да ѝ сложиш пагон.Така е в България, така е в Америка, така е в Русия, така е навсякъде. Откакто има полицаи и откакто има бандити. Единственото измислено хапче против това засега е едно. Страхът.


Какво четем:

🔴 Разобишки манастир "Въведение Богородично"

🔴 Димитров е финалист след победа над Фонини

🔴 В Париж всичко е подредено, а в Киселчово е красота

Източник: 24 часа



Коментари



горе