Лука Нарди: Здравният ви министър е не само най-добрият лекар, но преди всичко човек


От охраната във ВМА разбрахме, че самият Николай Петров е оказал първа помощ на брат ми и го е придружил с линейката

Джовани беше изключително щедър. Малко затворен, самотен и често пътуваше сам. Но за първи път не ни каза къде отива

Болката е неописуема. Ние сме три деца. Когато майка ни почина, у мен умря една част, а сега и друга, казва д-р Лука Нарди

- Г-н Нарди, след случката с брат ви написахте писмо до министъра на здравеопазването проф. Николай Петров. Какво ви накара да му благодарите?

- Това писмо е съвсем обикновено. Мислех лично да го дам на министъра. Отидохме с писмото и едно цвете в ръка и мислехме да го оставим на портиера, но те ни казаха да почакаме. Всичко беше без предизвестие. Никога не съм си мислил или представял, че министърът на здравеопазването с всичките му ангажименти би намерил време за нас. Той изобщо не знаеше, че ще отидем, нито, че аз съм доктор, нито, че човекът, на когото е помогнал - брат ми, е бил италианец. Аз отидох като един непознат човек, на чийто брат е оказана помощ, и той ни прие. Благодарни сме, че след трагичното събитие намерихме толкова добро посрещане в България.

Искаме да

изразим

благодарност

към цялата

нация

и администрацията. В петък посолството работи извънредно и направи всички документи за отрицателно време. От трето РПУ активизираха много бързо прокуратурата, която спря производството и разреши кремирането. Те също работиха извънредно и тъй като имахме много работа и не смогвахме с времето, взехме вещите му оттам след работно време.

- Разкажете за срещата ви с министър Петров.

- Независимо че преди това имаше среща с министър-председателя, за половин час беше организирал всички началници на отдели и ни ги представи. Той разбра, че съм доктор, едва когато се представих. Работата ми е да организирам и управлявам болниците на Централна Тоскана - общо 13. Той го разбра по-късно. Поговорихме малко за проблемите, министър Петров търсеше решение чрез опита на Италия. Беше кратък и много наситен разговор. Най-много оцених човещината у него. Когато занесох писмото, той го прочете пред всички и някои се разплакаха. Министър Петров каза, че би искал да чуе и от българин тези думи за България.

- От какво имат нужда лекарите и здравната система?

- Говорихме за издръжката на здравното обслужване. Много е трудно и почти невъзможно да се предоставят всички грижи на абсолютно всички хора с ограничен здравен бюджет. Лекарствата и технологиите са скъпи. Гражданите и в Италия, и в България са недоволни от обслужването. В Италия системата е разделена според областите. Има национална здравна система, но се управлява различно във всяка област. Има по-кадърни области и някои, които не са чак толкова добри в управлението си. Ето защо Ломбардия, Тоскана и Емилия-Романя са от виртуозите в това, а другите - не чак толкова. При всички случаи говорим за проблем на търсенето и предлагането на здравни услуги. Гражданинът иска всичко, че и повече. Колкото повече еволюира и напредва едно общество, толкова повече са и исканията му.

- А как разбрахте за инцидента с брат ви?

- Съвсем неочаквано във вторник сутринта ми се обадиха от италианското посолство и тази новина ни потресе.

Ние изобщо не

знаехме, че е

тръгнал за

България

Дори не си бяхме помислили, че Джовани би могъл да бъде в София. В този момент помислихме, че някой му е откраднал документите, но после той не ни отговори и на телефона. Когато отидох до тях, колата си беше паркирана отпред. Беше казал само на един- единствен приятел, че щял да дойде в София. Докато не го видях обаче, не вярвах. Когато пристигнахме във Военномедицинска академия, охраната ни разказа, че самият министър лично е оказал първа помощ на брат ми и после го е придружил с линейката до болницата. Впечатлихме се от човещината на министъра. Ние сме три деца. През август почина нашата майка.

Джовани не

е женен.

Живееше сам

с нея. След смъртта ѝ той почувства нужда да обикаля други места и да се движи. Беше в Гърция и в Неапол, но разбрахме едва когато се върна. В къщата намерих и билети оттам. Но това, че ще дойде в София, нито аз, нито сестра ми знаехме.

- Преди това случвало ли се е Джовани да отиде някъде, без да ви каже?

- Никога. И дори когато майка ни беше жива, ни казваше, за да знаем и някой да остане при нея.

Но да пътува, без да каже на никого, не се е случвало. Най-вероятно е видял оферти в “последната минута” и се е възползвал. Тръгнал е в събота. Във вторник е трябвало да се върне в Пиза. Разговаряхме в петък и го поканих в събота вечерта при нас на вечеря, а той каза, че трябва да излезе с приятели. Не ни каза, че ще пътува. Не знаехме къде е отседнал в София. Първото, което направихме, когато му върнаха вещите, бе да звънна на последния номер, който е набрал. Така установихме хотела, където чакаше и багажът му.

- Когато пристигнахте, българските ви колеги обясниха ли ви какво се е случило?

- Доктор Елка Иванова от Съдебномедицинска експертиза ни обясни в подробности всички резултати от аутопсията.

Имал е аортна

дисекация. Много

тежко

заболяване,

което винаги завършва с летален край. Зависи доколко е разпространено, а в неговия случай е било твърде развито. Независимо че веднага му е оказана помощ, щеше да почине, без значение на какво място или държава по света е. Той никога не се е грижил много за себе си, но внимаваше какво яде. От няколко години имаше високо кръвно, но никога не се е чувствал зле и не се е оплаквал. Затова не е решил да ходи на доктор. Би могло да има и генетично влияние. В семейството всъщност имаме починали от внезапна смърт в доста ранна възраст.

- Разкажете ни повече за брат ви. Какъв беше?

- Джовани беше изключително щедър човек, винаги помагаше на другите и даваше всичко за останалите. Като характер беше малко затворен, резервиран и самотен. Много често пътуваше сам. С приятели се отпускаше. Да кажем, че беше доста стеснителен човек. Сестра ми и Джовани живеят на 300 м един от друг. След смъртта на майка ми с него се срещахме поне два пъти седмично. Когато баща ни почина, аз бях на 11, а той - едва на две и половина. Тоест аз бях най-големият брат и втори татко, и той така порасна. Беше галеникът на всички, но много нещастен, защото не успя да опознае добре баща ни. После майка ни се грижеше за всички. Когато тя почина, се чудехме какво ще стане с Джовани, но явно мама си го взе при нея. Видяла го е самичък. Аз съм по-голям с 1 г. от сестра ми. Роден съм през 1960 г., а Джовани - през 1968 г. Когато сестра ни разбра новината, беше тъжна и ядосана, защото той беше млад. Болката е неописуема. Когато майка ни почина, у мен умря една част, а сега и друга.

- С какво се занимаваше Джовани в Италия?
- Джовани беше работник. Близо 20 г. се занимаваше с обработка на кожи. След това с кризата на сектора се научи да върши и други неща. В последните години се грижеше за майка ни и беше само с нея. Той беше самотен още от момче. Самичък си ходеше в гората. В петък бях извикал работници, които трябваше да отрежат едно кедрово дърво пред къщата ни. Във вторник, когато отидох у тях, видях, че си беше приготвил резачка, готов да отреже кедъра. Още преди да тръгне за София, го беше приготвил, за да дойде и да помогне. Беше щедър. Първо бе помислил как да ни помогне, а после да тръгне. Това е неизбежно и щеше да се случи. Така обаче опознахме България. Както написах в писмото си, в това трагично събитие ме успокоява фактът, че моят брат почина на един изключително красив площад, в един прекрасен град и в ръцете на най-добрия лекар анестезиолог на България.
- Къде ще бъде положен той сега?
- Още когато тръгнах със сестра ми, решихме да кремираме Джовани и да го поставим в гроба до майка ни. Били са цял живот заедно, затова ще го сложим между майка ни и баща ни, когото той не успя да опознае.

Визитка:

Роден във Флоренция през 1960 г.

През 1986 г. завършва медицина и хирургия в университета във Флоренция с почести

През 1987 г. записва гастроентерология и ендоскопия

През 1991 г., учи хигиена и превантивна медицина и организация на болнични услуги

През март 1990 г. е нает от тогавашния директор на болница “Св. Йосиф Емполи” за помощник в здравеопазването и организирането на болнични услуги

През 2002 г. е назначен за ръководител на Хигиенното оперативно звено и на болничната организация

През 2006 г. поема поста на директор на болничните заведения в Пиза

Емануеле Полио, зам.-ръководител на мисията и завеждащ консулския отдел на посолството на Италия:

Едва по-късно научихме, че проф. Петров е помагал. Жестът потвърждава неговата необичайна човечност и професионализъм

Жена ми роди в България, тук лекарите са чудесни

- Г-н Полио, как разбрахте за инцидента с вашия съгражданин и кога казахте на семейството?

- Разбрахме за случката в деня, след като почина - във вторник. Тогава получихме факс. В началото обаче трябва да мине време от момента, в който са ни съобщили и докато се идентифицира тялото. Нямаше как да кажем по-рано. Беше съобщено първо на семейството. Държа да подчертая, че не знаехме точния начин, по който е настъпила смъртта. Всички подробности за това как министър Петров е помогнал, разбрахме допълнително.

Ние сме особено благодарни на министъра за оказаната първа помощ. Смятаме, че този жест още веднъж потвърждава необичайната човечност, която отличава министър Петров. Освен неговия професионализъм и компетентност, тъй като той е лекар. Но това, което бих искал да подчертая, е най-вече неговата човечност. Оценяваме я високо, изразявайки тази благодарност.

Случаят доказва още веднъж високия професионализъм, който аз съм имал възможност да установя при лекарите в България. Мога да го кажа, защото съм тук от почти 3 години и всеки път, когато съм ползвал услугите на медицински специалисти, съм имал чудесни впечатления. Като започнем от отношението към моята съпруга, която роди тук. Не бих могъл да кажа нищо друго освен хубави думи за вашите лекари.

- А доволни ли сте от реакцията на българските институции?

- Да, изцяло. Освен това моите думи съвпадат изцяло с думите на нашия сънародник.

Още повече, че в този случай става дума и за близък, който самият е лекар и може да оцени професионализма и своевременната им реакция. След като самият той го казва, значи със сигурност реакцията е била навременна и ефикасна. За съжаление, не са успели да избегнат неизбежното, защото това всъщност е болест с летален изход. Фактът, че се признава това независимо от крайния изход, означава, че от професионална гледна точка всичко е било изпълнено. Затова и аз също написах благодарствено писмо до министъра.


Какво четем:

🔴 Защо полицаят понякога става престъпник

🔴 Разобишки манастир "Въведение Богородично"

🔴 Димитров е финалист след победа над Фонини

Източник: 24 часа



Коментари



горе