Къде под мишница с таз… огромна раница???



Калина Парушева е днешната ни авторка, която ще ни разведе из дебрите на ученическите раници на нейните деца. Тези раници, уважаеми читатели, са като топузи – тежки и почти непосилни за носене от крехките детски гърбове. Калина е снимала и необятния океан от помагала, учебни тетрадки и учебници, които всяко дете е длъжно да мъкне в раничката си – вижте ги хубаво и си представете вие всеки ден да трябва да носите по около 10 кг на гърба си. Вчера Министерството на образованието излезе с напредничавата новина, че “работи” по въпроса за олекотяване на ученическите раници, но докато се накани и го “изработи”, децата ще продължават да се изгърбват и да влачат тежките си раници. Само защото има твърде много издателства и учебници, одобрени за ползване в училище, при това – едновременно. 

***************************

Помня, че някоя моя начална учителка използваше милото название „Другарчето на Букварчето“ за учебната тетрадка или помагалото по български в първи клас. Може би, за да го запомнят децата по-лесно, като го осмислят по някакъв начин.

Какво става обаче, когато освен с другарче, Букварчето се движи с цяла бандичка?

На снимката са учебниците, тетрадките към учебниците, помагалата към тетрадките и помагалата към помагалата по български език на сина ми.

7 броя по един предмет.

По 10 предмета има общо 27 книжни тела (само по физическо са без учебник, как ли се оправят). Той е в 3-ти клас и тежи 30 кг. Ако сложим всичко за деня в раницата и добавим несесер, сандвич и шише с вода – раницата със сигурност тежи около 5-6 кг или 15-20% от собственото му тегло.

Представете си, че тежите 60 кг и всекидневно носите навсякъде със себе си минерална вода от 10 л.

Добре че синът ми попадна на чудесна начална учителка. От тези лястовици, които сами правят пролет. След като на всяка родителска среща манифестирах срещу теглото на раниците, тя започна да отделя последните минути на всеки час, за да ги инструктира кое да сложат в раницата за домашно и кое могат да оставят в гардеробчето.

Ако не го направи – децата просто тъпчат всичко в раницата, защото в междучасието има много по-интересни неща за правене от сортиране и приоритизиране на тетрадки и помагала. След това вкъщи настава едно чудене и разследване – в коя точно тетрадка имаме домашно.

В следващите класове не става по-хубаво. В края на 6-ти клас дъщеря ми получи сериозни болки в гърба. Ортопедът обясни, че бързото израстване в този период от пубертета натоварва много гръбнака и тежката раница е най-неподходящият аксесоар.

На родителската среща в 7-ми клас всяка учителка скромно помоли, освен задължителните учебник и учебна тетрадка, да купим едно помагало – много полезно било за децата и струвало не повече от 4-5 лв.

Финиширахме срещата със списък с 13 помагала на стойност 120 лв.

А, щях да забравя и най-любимото – „по моя предмет – задължително тетрадка голям формат, минимум 60 листа“.

Като се скарам на дъщеря ми, че не си оставя нещата в гардероба в училище, получавам като отговор транспортна задача:

„Имам химия на четвърти етаж, в лявото крило. Класната ми стая (където е гардеробчето) е на трети етаж в дясното крило. Следващият час ми е физическо. До салона се стига от стълбите на първия етаж. С каква скорост трябва да се движа, за да успея за 10 минути междучасие да си взема екипа от гардеробчето, да стигна до салона и да се преоблека? А, да – и класната стая е заключена, когато не сме в нея – значи трябва и да намеря дежурния, за да взема ключ!“.

Много ясно, че цял ден ще си носи и спортния екип, и безбройните учебници, и помагала, и тетрадките голям формат 60 листа на гръб.

Нямам опит в големите класове, когато сами трябва да купуваме учебниците. Но със сигурност Бандата на Букварчето гърби децата ни минимум 7 години.

Ние не сме глупави и знаем, че издателствата са хранилка за много гълъби. Но ми се иска някак по-елегантно да си прибират парите и не за сметка на здравето на децата ни. Ако за тях е изгодно да отпечатат 7 книжни тела по български – нека поне структурират съдържанието така, че да се ползват и носят едно след друго, а не всички едновременно.

Има и толкова други съвсем прости идеи. И изобщо не говоря за дигитализация – да не сме в 21 век!

Кой знае – това лято измислиха учебници за бедни и богати. Ех, колко се смяхме тогава! По-смешна беше само дискусията за безумния дизайн на учебниците и френетичните илюстрации.

Може пък догодина да изгреят с идея за ученици за слаботелесни и малки Херкулесчета… 


Какво четем:

🔴 Откриване паметника на Васил Левски в Брамптън

🔴 От най-новия немски завод край Пловдив обещаха добри заплати за служителите си! (ВИДЕО)

🔴 Учителят Петър Дънов ни завеща 10 ценни съвета, които трябва да спазваме

Източник: maikomila



Коментари



горе